Успехът „В началото“ – необходимото, но недостатъчно условие за развитието на младите художници (част 3)
В този наш текст ще ви разкажем за третата и последна част от страхотните млади творци, които взеха участие в изложбата „В началото“. Прочетете тук Част 2 и Част 1 от нашия разказ за изложбата „В началото“.
Мария Стефанова
С тази своя картина Мария Стефанова се вписва в една от любимите на всички художници през „всички времена и народи“ теми – темата за художническото ателие. При това, погледът, с който тя обгръща това пространство, любовта, с която изобразява подробностите от интериора, ударението, което поставя върху многобройните средства за рисуване издават голямата близост на авторката и с трудностите, които съпътстват работата на един, както казваме сега, „проект“ над подобна тема.
При това картината е разработена по всички – както класически, така и модерни, канони на жанра. Наречено е „В ъгъла“, като с това се прави опит да се пресекат аналогиите с подобна тема, всичко е показано в крупен план, като стремежът е да се избягнат каквито и да е буквализми или повтарянея по темата. Под начин на изобразяване художничката спазва и в другите две представени картини, наречени “Brand tourism” и “If they shouted the truth” – има въвеждащ в картината предмет, даден на преден план – в първата картина това е металната кутия на разхладителна напитка, а във втората – плакат, който носят участници в групова демонстрация.
Марта Райхел
Марта Райхел вече е известна с участието си в две групови изложби – в галерия „Юзина“ и в галерия „Стубел“. Може да се каже, че с представените тук три картини тя затвърждава у мен убеждението, че нейната любима тема е решаването на първо място на чисто живописни ребуси. Едва след като ги разгадае започва истинското цялостно изграждане на творбата. На пръв поглед в картините, които е представила на „В началото“, водещо е началото на художествената мазка и ефектът на „дирижирания хаос“. След неговото овладяване следва поставянето на така необходимите акценти – най-вече цветни, които да внесат известна организация в него и да ориентират зрителите за смисъла на произведението.
Общото и цялостното впечатление идва от обобщената гама. При нея няма контрастни показвания, а някъде, доколкото ги има и се забелязват, те са построени на вътрешноцветовите контрасти и на скритите ритми в нейните творби – може би това синкопно представяне на линии и петна, подобно на дзжазовите музикални синкопи, издава същата радост и стратст както и от това, че има толкова сполучливо намерени латински термини за заглавия на нейните творби.
Мартин Николов
За Мартин Николов няма съмнение, че интериорите са неща, които трябва да бъдат изобразени с „голямата“ четка, оставяща ясна, категорична и твърда диря върху платното. Именно тази безапелационност и безалтернативност грабва зрителя, когато той се мъчи да „прочете“ детайла в интериора, който изобразява художникът. До детайла може да се стигне едва след като се разгадае къде са човешките фигури и с какво се занимават те. След като зрителят реши този въпрос всичко в изображенията на Мартин Николов логично си идва на мястото.
След това следват възхищението и насладата от крупните линии, играта на тонове и поставяне всичко на мястото, което би трябвало да заемат хората и предметите в интериор – независимо от неговото конкретно предназначение – от обобщаването на човешката фигура се стига до разгадаването на формалните загадки, поставени умело от младия автор – цветът и мазката при него са свърхнатоварени, но авторът не се страхува от това дали те ще издържат неговият натиск или не – важното е, винаги да водят до проявата на екстремума на художествената идея.
Мая Стойкова
Редукциите на Мая Стойкова напълно оправдават заглавията, които тя дава на своите творби. Художничката вероятно прави това с пълното съзнание, че когато гледа нейните картини, зрителят трябва да бъде не само активно подпомаган, но и тактично насочван. При нея проблемът «какво е искал да каже авторът» е снет по парадоклалния начин, че авторът всъщност е започнал да прави «авторската редакция» на своето произведение.
Да изследва доколко неговата собствена «граматика» може да се отклони от общоприетата без да настъпва видимо разминаване, има редукция, но тя не прекрачва отвъд границата да здравия смисъл, защото макар и «редуциран», образът остава в полето на разпознаваемостта – Мария умело провежда експеримента «да направим от акцията реакция» като се съобразим с това, че общоприетата хармония трябва да остане ненарушена, а котвите, които привличат и удържат на едно място зрителя да са дълбоко заровени в подсъзнанието. Добре е все пак, че редукцията е провеждана с мярка, да се надяваме, че ще дойде моментът, когато в нейната живопис редукцията ще отстъпи място на синтеза.
Силвия Богоева
На „В началото“ Силвия Богоева е представена с три картини «Интериор», «Военноморското училище в Созопол» и «Портрет на Митко» – и в трите произведения авторката показва своето емоционално отношение към това, което я заобикаля, но най-силна социална насоченост има творбата ѝ, която е свързана с интериора на военноморстото училище в Созопол. Авторката се стреми да отрази правилно това, което наблюдава около себе си и независимо от романтиката на руините, да ни покаже, че нещо от нас си отива и не просто си отива, защото е изпълнило своето предназначение, а защото хората вече прогресивно оскотяват и нямат нужда от много неща. Всъщност социалните изводи, които можем да направим, когато гледаме нейните платна са още по-дълбоки и горчиви, но искаме все пак да съхраним някакъв оптимизъм от видяното, да се опрем на чувството на отговорност на твореца за историческата, житейската и художествена правда.
Да, намирам, че авторката не е отстъпила нито от романтизма, нито от художествената правда, като творчески ги е защитила с трите представени на изложбата картини. Не знам от какви съображения се е водила комисията по избора, но моите са: романтичност (за млад човек) и правдивост (за дипломиран художник).
Стефан Коцев
Не познавам Христина Господинова и не мога да преценя доколко вярно и правилно младият скулптор е предал портретните черти на модела. Вероятно според него много добре, щом се е решил да наруши анонимността на изобразеното момиче. За мен е много важно чувството, което ще предизвика скулптурният портрет у зрителя. Първото, което прави впечатление е това, че авторът умело борави с контраста между гладката плоскост на формите, които изграждат лицевата повърхност и грапавите – на косата. Това е от голяма важност за микросенките, които ще се получат при изграждане на общото впечатление от скулптурния портрет.
Гладката повърхност на лицето също ще ни даде възмоожност като зрители добре да прочетем чертите на характера на портретуваното момиче и да ни покажат, че имаме работа с творец, който вероятно в бъдеще ще задълбочава творческите си умения за работа с натурата и, възможно, ще открие нова страница в българския скулптурен портрет. Представената глава обнадеждава именно в тази насока.
Тина Хамзе
Тина Хамзе за мен има някакво много ярко влечение към необичайното, трудното и да не кажа – „раритетното“. Всеки път, когато разглеждам нейните платна си казвам ето, че тя е видяла нещо, за което другите дори не биха се досетили. Така е и този път, когато ни представа човешкото тяло, потопено във вода. То е заело странна поза, за която думата „реене“ ми се струва, че е наистина най-доброто, което българският език, в случая, може да предложи. При това има и голяма опитност в представянето на живописните проблеми. Виждаме сполучливото решаване на проблема за „формата“ и цвета на водата. При това художествената картина да не противочечи на оптическите закони, свързани с пречупването или отражението.
Все пак това макар и важни са теоретически отвлечени проблеми. Най-важният и успешно решен от авторката практически проблем си остава взаимодействието на човека с водната стихия, която дори когато се намира в покой си остава опасна. Скрита хубост на тази картина е именно това – авторката ни показна, че рано или късно реенето ще завърши и човекът отново ще се върне на сушата.
Явор Костадинов
От представените картини се вижда, че Явор Костадинов има определени и сполучливи оптити в изобразяването на тератологичното. Картината му «Горещник» е много ярка и показателна стъпка в тази насока. Пти това той е успял да ни даде визуалната метафора за този отвлечен термин. Особено добре в тази насока работи контрастът между групата цветове, които представят стихията на огъня – алено, сиво, помпеанско червено и жълто, сравнено със синия цвят, който дава на зрителя идеята за въздушната стихия. В дадения случай общото действие на тези две стихии, доведено до своя максимум ражда чудовището, което виждаме на картината.
По същия тип са изградени и картините му «Зарев» (така е в текста – Ю.М.) и «Предградие». Лично намирам, че «играта» със стихиите вероятно ще стане част от постоянния регистър в творчеството на този автор, независимо от периодите на развитието му.
Ако трябва с една дума да обобщим видяното в изложбата „В началото“ това е думата успех, добавена към заглавието „В началото“, независимо от алюзиите, които това съчетание може да предизвика у читателите.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед