Успехът „В началото“ – необходимото, но недостатъчно условие за развитието на младите художници (част 2)
Представяме ви втората част от артистите, които взеха участие в изложба „В началото“.
Десислава Янакиева
Десислава Янакиева, «Край Благоевград» (фрагмент)
Десислава Янакиева изгражда своя пейзаж «Край Благоевград» по класическите канони на жанра. Картината е многопластова, а също и с добре очертани преден, среден и заден план, както и свърхдалечния най-заден план на пейзажа. Определено работата в зелената цветова гама е излязла успешна, тъй като подробностите в нейния пейзаж се четат много добре, а в геометричното и оптично ядро са поставени идейно важни части от пейзажа – човешки постройки. С тях младата художничка постига определена концентрация на зрителския поглед и деликатното внушаване на разликата между природните форми и тези, които са изградени от човека.
Освен това авторката много добре е поставила различните акценти и знаци, които да привлекат зрителя към скритите достойнства на творбата – лекотата, с която са изградени обемите на горските масиви, чувството на сливането на човешките домове с природата и тяхното хармонично съжителство. Може би след години художничката ще има друго чувство и отношение към планинския пейзаж, но тази картина ще свидетелства за нейните първи сериозни стъпки в тази насока.
Дина Стоев
Дина Стоев, «Упражнение» (фрагмент)
В представените на тази изложба картини Дина отново действа като цветна стихия. Човек няма как да мине безразлично покрай нейните платна. При това за изграждането на картинното пространство, както и за въплътяването на темата и идеята на нейните замисли всички живописни средства са добре дошли. Тук са ярките цветови съчетания, тук са и контрастите на огромни по площ петна, тук са хоризонталните и вертикални ритми от различни елементи, образуващи решетката, която привлича, улавя и задържа зрителският поглед.
Тук е и загадката на цветовото изграждане и общ настрой на картинната плоскост, която да го превърне в своеобразен зрител-разшифровчик на изобразеното. Тук е изображението на човешка фигура, която да подпомогне зрителя в тази му дейност. Трудно се разгадава загадката как всичко това е сведено в едно цяло, но май работата се състои в това, че все пак човешката фигура е онзи елемент от общия замисъл на художничката, който поставен върху платното му дава възможност да прецени колко добре тя е съумяла да го направи в представените на изложбата платна.
Елена Велкова
Елена Велкова, «Вариации самота», собственост (фрагмент)
Идеята на Елена Великова е да ни представи самотата, за което съдим от нейните вариации на тази тема. Избрала е и оригинален начин да ни покаже разработката на тази проблематика, като цялостната плоскост на картината е разбита на многобройни правоъгълници, в които, подобно на илюстрации на манускрипт, са поместени изображенията на разработваната от нея тема за човешката самота. Впечатлява и това, че в своята работа тя определено представя философско-екзистенциален проблем за човека и другите, а формата, която е намерила се сблъсква с идеята за паноптикума, изказана от Фуко.
От друга страна изобразените фигури са силно обобщени, макар и в малък мащаб, са дадени в монументални пози и стойки, като при това те нямат желание да кореспондират нито помежду си, нито със зрителите. Получила се е доста мрачна картина на самотността като резултат от някаква всеобща алиенация. Ще бъде интересно да се проследи доколко подобна живописна линия и житейски възглед ще виждаме и по-нататък, претворени от тази художничка и какво развитие ще получи тази тема в бъдещото ѝ творчество.
Иван Петков
Иван Петков, «Интериор, кухня» (собственост)
Интериорите на Иван Петков, особено този от кухнята, са топли и радостни, кавито би трябвало да бъдат кухненските интериори във всеки добре уреден български дом. При него работата с детайла е много подробно приведена, като се стига до там, че младият автор я превръща в характерен битов щрих, който обобщава идеята за интериор – наслагванията на различни кухненски прибори и посуда, различното цветово третиране на плоскостта на платното се явява своеобразен аналог на пространственото кухненско зониране както е при архитектите.
Може би именно в това се крие и частицата, допринасяща за успеха на тази творба – интериорите на художника са изпълнени до такава степен с характерните визуални маркери на кухненското пространство, като едно от най-необходимите за човека, свързани с неговото съществуване – това на приготвянето на храната. Трябва да се обърне внимание още и на факта, че авторът си служи с елементите на летризма – включва цифри, букви и текстове в изображението за да стане то още по-ясно и интимно близко до зрителя, независимо от това колко време прекарва той в кухнята.
Катерина Маринова
Катерина Маринова, „Пейзаж“ (собственост)
Пейзажът около нас е нещо, в което обикновеният зрител може да се „спъне“ хиляди пъти и пак да не го забележи. Катерина Маринова ще го забележи. При това ще го забележи комай не само с поглед на художник, но и с душа на поет. Нейните пейзажи ми навяват Атанас Далчевското „Строгите фасади не обичам // те са лицемерни и сурови, // но затуй как силно ме привилича // чудото на задните дворове“. Напомнят ми защото именно това „чудо“ май привлича и Катерина – отдавна немитите стъкла на прозорците на скулптурни ателието или занаятчийски работилнички. Ръждясалите до пробиване на дупки в тях ламаринени покриви.
Чернилката на отдавна напуснати от човека помещения. Всичко това младата художничка събира накуп, изобразява го и ни го показва като ням укор към нашата неспособност да съзрем скритата красота на тези места, покрай които минаваме многократно, но не ги забелязмаме докато някой като нея не събере куража да ги изобрази и да ни ги покаже, но вече като авторски намерени и зафиксирани художествени факти. Струва ми се, че тази линия ще намери огромно място и в нейното бъдещо творчество.
Прочетете тук част 1 и част 3 на нашия разказ.
