За „Откровенията“ на 10 художници от Габрово ( Първа част)
На 4 септември 2017 г. в Унгарския културен институт се откри изложбата „Откровения“, в която вземат участие 10 художника от гр. Габрово: Анелия Бояджиева, Галина Христова, Евгени Недев, Ема Вертерова, Иван Христов – Грога, Максим Маринов, Мартин Каличков, Миню Бонев, Пепа Минчева, Цветан Колев. Изложбата ще продължи до 15 септември 2017 г.
Изложбата бе открита от нейния куратор Евгени Недев, който е директор на ХГ “Христо Цокев” и председател на СБХ – Габрово и художникът Цветан Колев
В краткият текст, който съпътства програмата на изложбата те споменават за това, че тя е дело на хора от различни възрасти и творци с различни маниери, стилове и виждания за живописта. Това, което заслужава да се цитира от техния текст е мисълта, че: „В изложбата (…) има картини, които разнежват очите и сърцето на зрителя и се врязват дълбоко в неговия душевен мир . Експозицията приковава вниманието с многоцветието от ярки тонове, енергичен рисунък“.
По нататък в своя анализ аз се спирам на всеки един от тях и на едно от неговите произведения. Може да се каже, че в случая в тесният салон на УКИ да се поберат 20 произведения на 10 художника е добро решение – получава се компактно и човек може да си състави добра представа за това какво е живописното лица на този град, съставено от хората, чиито картини са изнесени тук пред взора на изисканата и строга софийска публика
Анелия Бояджиева
Анелия Бояджиева, „Абстракция І“ (фрагмент), 75 х 75 см, естимейт € 425, провенанс – ателието на художничката
Анелия Бояджиева се представя с две абстрактни платна – като и двете са нестрога геометрична абстракция. Художничката разчита не толкова на геометричните фигури, близки до квадрата и правоъгълника, колкото до задачата тези фигури да образуват ядро от монолитна композиция, която да се разтича по периферията, същевременно контурът, който пълноценно участва в изграждането на картинната плоскост е разработен по различен начин в участъцине на платното – от гъвкав и еластичен до праволинеен и строг, разработен е с различни цветове и дебелини, което вдъхва допълнителен живот на картинната повърхност. Постигнат е хармоничен баланс в студената гама между сините, жълтозелените и белоснежни тонове, което създава чувството за успокоеност и хладтна дистанцираност.
Второто платно, с което се представя художничката е „Абстгракция ІІ“ (75 х 75 см, естимейт € 425, провенанс – ателието на художничката). То е същото по своя маниер на изпълнение, като отново виждаме вариация на нестрогата абстракция, но тук тя е изпълнена в студена виолетова гама, като този цвят в случая поглъща останалите, а балансите са проведени по-незабележимо за да оставят едно съвсем смътно чувство за дълбоките вътрешни напрежения, които художничката пресъздава в своята картина
Галина Христова
Галина Христова, „Портрет на Митхен“ 50х 60 см, естимейт € 300, провенанс – ателието на художника
Вторият художник, който е представил абстрактни картини за тази изложба е Галина Христова. Тя е нарекла своите работи „Портрет на Митхен“ и „Реката“ (50х 60 см, естимейт € 300, провенанс – ателието на художника), като в портрета на Митхетн в абстрактни форми е показана борба – в случая на цветни маси – от едната страна е тъмната широка ивица ултрамарин, която служи за основа на цялата конструкция, а от другата страна е съчетаната от два хоризонтални и един вертикален правоъгълник с различни плоки и тъмнозелен цвят, а цялата конструкция завършва с много тъмносин до черен ултрамарин, като по този начин картината е разделена видимо на две неравномерни части.
След като конструкцията е решена по този начин художничката започва да разработва сложните баланси с преливане между жълти зелени и морско сини цветове. Тя постига това от една страна с взаимното им проникване, а от друга страна като ползва за общ контраст белия цвят. Самото платно оставя впечатлението за разкъсаност на отделните му части, което вероятно най-добре представя портрета на тази загадъчна Митхен.
Евгени Недев
Евгени Недев, „Белоградчишките скали“ (фрагмент) 80 х 100 см, естимейт € 525, провенанс – ателието на художника
Евгени Недев се представя с два прекрасни пейзажа, които го очертават пред зрителя като отличен майстор на пресътворяването за природните форми. Главното за него е да може зрителят, когато гледа пейзажите му да се слее с природата и да разбере, че конфронтацията с нея не е най-доброто нещо, което човек може да направи. В почерка на майстора си личи афинитетът към лапидарните скални форми, а техните светлосянъчни и обемни изграждания говорят за тънката му наблюдателност към живота на природните форми и това, че те могат да бъдат схващати като скулптурни.
Тук вече майсторът наистина изгражда в цветово отношение – главно с помощта на контраста между студените синьо-зелени и топлите – охра и тера ди сиена печена – обемите на цялостния природен масив, който познаваме добре от учебниците по география. Главното достойнство, с което подкупват неговите картини са майсторската въздушина перспектива и умелата разработка на многоплановите пейзажи.
Ема Вертерова
Ема Вертерова, „Зебри“ (фрагмент), 70 х 70 см, естимейт € 350, провенанс – ателието на художника
За тази художничка, която освен картината „Зебри“ представя още „Жена с домино“ (60 х 35 см естимейт € 250, провенанс – ателието на художника) основното е динамиката на лини и форми, които със своето плоскостно изграждане да изработват формата на картината и след като тя вече е намерена цветът да бъде допълнителната възможност за нейното оформяне като произведение на изкуството. Линиите и цветните ивици, различната им конфигурация и разположение говорят за това, че художничката се стреми да намери най-адекватното изразяване на своите идеи в плоскостта като живописното трябва да бъде сведено до изчистения декоративен език, но без да бъде монументализирано.
Градацията на бялото и черното в „Зебри“, подпомогнато от контраста с червени и ченти триъгълници привличат вниманието на зрителя не само към формата, но му помагат да вникне по-задълбочено в мислите на твореца на картината и да разкрие пред него необятните възможности на изобразителното изкуство да пресъздава формата на предмета по един или друг начин, като тя все пак остава в полето на разпознаваемото изображение. Главното, което откриваме в нейното творчество е радостта от пресътворяването като характер на нейния стил.
