Cosmoscow: изкуството от галериите – на пазара
Пазарът на изкуството, независимо от името, което носи, или от формата, в която се проявява, винаги е бил кълбо от парадокси
Ще посочим най-важния от тях: зрителят винаги е гледал и е искал да види нещо, което може да си купи; колекционерът – да купи нещо, което ще иска да гледа. Надявам се, уловихте тънката разлика не само в словореда. Тези две категории от публиката се срещат на едно и също място – арт пазара, в случая на панаира на изкуството, наречен Cosmoscow; правят едно и също нещо – гледат, а резултатите са различни – едни си тръгват с пълни очи, други – с пълни ръце.
Това много ясно се видя и тази година на Cosmoscow – събитие (или ако искате – ивент), умело съчетание на принципа „три в едно“: нещо едновременно търговско (комерсиално), светско и културно.
Търговско е не само защото се очаква, че ще тръгне „алъш-веришът“ с произведения на изкуството, но и защото за дълго ще се задават цени, ценности, трендове и направления от този пазар
Светско – не само защото „клюките“ за него дълго ще се разнасят далеч зад граница, но и защото ще се съберат на едно място иначе несводимите светски и политически елити; културно – защото специално внимание се отделя на това срещите между музейни работници, галеристи, колекционери и художници да бъдат успешни, да станат основа на нови проекти.
Разбира се, тук си дават среща и двата вида публика. Едната, която тепърва се приближава към изкуството и търси информация за него. Тя обикновено пита кое изкуство днес е модно, кое колко струва, защо е толкова скъпо и защо това е изкуство. Другата публика, наричаща себе си „прогресивна“, – тя не търси отговора на тези въпроси, защото отдавна ги знае, веднага ще обвини панаира на изкуството в „изостаналост и продажност“.
Cosmoscow тази година се провежда за 5-ти път и нивото му се отчита като добро, при, нека си го кажем искрено, лошо състояние на пазара
Панаирът се провежда в „Гостинния двор“ и в него вземат участие 54 галерии. Повечето от тях са московски, има (да го кажем – „за кадем“) няколко от Санкт Петербург и няколко чуждестранни. Галерията Art Select от Бахрейн показва напълно буржоазно-декоративната живопис на на Балкес Фахро в ценовия диапазон от 2 360 до 11 800 щатски долара.
Разположената до нея Anna Nova Gallery показва ярките, инфантилни като принцип на изобразяване, картини на Ростан Тавасиев за 15 000 евро. Белгийската галерия Samuel Maenhoudt Gallery показва популярната аржентинска художничка Ромина Ресиа с картината „Императрица“, за хатъра на домакините, оценена в местна валута – 440 000 рубли. Фотографии, напечатани днес, по съвременен мокър процес, от оригинален негатив на класиците на съветската фотография, „Галерия братя Люмиер“ предлага за 50 000 рубли (ориентировъчно към днешна дата 1 долар е равен на 50 рубли).
Глинените релефи на считания днес за жив класик, Александър Бродски VP Studio е оценило за 12 000 евро, а графичните листи на неговия син Ал. Бродски-Младши – на 40 000 рубли
Както виждате диапазонът от стойности и валути е твърде пъстър. Този път нито една галерия не предлага произведения на утвърдени звезди за астрономични суми и затова галеристът Владимир Овчаренко предполага, че най-скъпата картина може да стане предложената от галерия Vladey ранна картина на Олег Целков „Тоалетна чиния и агаве“, оценена за 250 000 евро, на второ място – неотдавана нарисуваният от Семьон Файбисович (и без това скъпо продаван хиперреалист) портрет на жена „без определено място на живеене и занятие“ за 70 000 евро.
В деня, когато се откри панаирът на изкуството, с помощта на Фонда за поддържане на съвременното изкуство, от името на Cosmoscow, бе направено дарение на Третяковската галерия – три работи на художника Андрей Кузкин.
По принцип панаирите на изкуството нямат задача да бъдат така и толкова зрелищни, колкото са изложбите на произведения на живописта, графиката и скулптурата, но по единодушно мнение на местната преса и специалистите, тази година Cosmoscow предлага изключително зрелищни неща – такива, които е необходимо задължително да бъдат разгледани. Всички хвалят „XL галерия“ за нейните безпогрешни, умно и красиво направени щандове, на които са изложени работите на скулптора Александър Повзнер и новите картини на още един считан за жив класик – живописецът Виктор Пивоваров.
Добре се представа и най-младата генерация – петербургският живописец Леонид Цхе (NameGallery) и московският графити автор Кирил Кто, пишещ своите филисофски тезиси не само върху дуварите
Прави впечатления и двуметровата кукла на художника Григорий Орехов, която е приятелско колегиално намигване към търговските успехи на майстора на гигантските стоманени детски играчки – Джефри Кунс.
След като завърши панаирът, по стара търговска традиция, се обявата информация за сключените сделки, макар че няма да има галерист, който да си признае, че не е продал нищо. Любов Шакс – директорката на московската галерия „Розите на Азор“ казва, че макар да е срещнала големи трудности със плащането на таксите за участие, присъства на този панаир, защото счита, че полза ще има и след него. Тя също така смята, че дейността на Маргарита Пушкина – основател и директор на арт панаира е изключително полезна не само поради това, че се предоставя място за щандове, а и заради това, че се създава възможно най-благоприятната атмосфера и се дават възможности за общуване между художници, галеристи и колекционери, независимо от това дали започват сега или вече имат зад гърба си солиден житейски опит. Всички в един глас твърдят, че подобен „оазис“ на друго място няма.
Независимо от това, че икономическото състояние на днешна Русия не е от най-цветущите и крясъците, че „Пазарът на изкуството умира!“, артпанаирът го има, а това говори красноречива за хората, които са в този бизнес
Независимо от това, че новосъздадената руска „средна класа“ вече няма толкова пари да купува имоти в Англия и да летува на Бахамските или Антилските острови, а истинските парични тузове предпочитат да купуват западни художници от западни търговски къщи, то те, както и обикновените хора считат, че финансовите средства, дадени за изкуство са нещо, което се прави и от патриотични подбуди, макар всички отлично да разбират, че този пазар трябва да се развива, макар и на инат.
(Превод и адаптация д-р Юлиан Митев, изкуствовед)