Румънски фрагменти от фотоархива на Зафер Галибов
Фотографията, като част от визуалната панорама и памет на човечеството е силна с това, че държи един от важните ключове за разбиране на човека и обществото. Тове бе потвърдено в новата изложба на видния български фотограф и известен столичен доктор на изкуствознанието Зафер Галибов.
Актуалната му изложба, представена в галерия „София прес“ и наречена съвсем точно и спаведливо „Фрагменти от една революция“, ни позволява отново да се върнем десетки години назад – в оня момент, когато румънската революция помете от трона последния комунистически вожд на нашата северна съседка – Николае Чаушеску.
Кадрите, снимани от Зафер през ония години, сега могат или да предизвикат гордост, че български фотограф е работил в една толкова невралгична точка през такива неповторими моменти, които историята твореше тогава в Букурещ, или да ни гризе като гузна съвест за лошо свършената „българска работа“ в аналогични на румънските условия. Тази изложба не само провокира у средностатистическия зрител, факти и събития, които той – верен на еснафската си природа, се стреми да забрави, но и да му напомни, че все пак, заради безопасността на собственото си безметежно съществуване, трябва да разбере и осмисли. Собстено това е и най-голямата художествено-творческа заслуга на Зафер Галибов като фотограф документалист.
Интересно е да се проследи историята на създаването на този, условно да го наречем „най-нов румънски цикъл“ в творчеството на фотохудожника Галибов
Трябва да кажем, че първо това е цикъл, който майсторът създава в период на разцвета на зрялото си творчество. На мястото на тези трагически за страната, но героични за проявите на румънския дух, събития Зафер Галибов попада през 1989 г, в края на месец декември. Той е част от екипа на хуманитарната мисия на Българския червен кръст. Именно това присъствие предопределя нагласите и вижданията на българския фотограф като човек с богат жизнетн и професионелен опит и с усет, който безпогрешно му помага да се ориентира в напрегнатата и опасна обстановка, създала се по това време в румънската столица. Майсторът е въоръжен не само с подходяща фотографска техника и познания, но и с бекграунда на един от малцината българките фотографи, за когото непосетените точки и покорените надморски височини на планетата са рядкост.
Независимо от богатия си опит и реалната предварителна представа, фотографът е изненадан от високото накаляване на страстите и ерупцията на социална енергия – може би това обстоятелство го мобилизира и пред нас неговите фотографии са безстрастният и обективен журналистически, професионално-фотографски и човешки протокол от тези събития.
Професионалната школовка на Зафер го заставя да бъде в епицентъра на социалния циклон на човешкото недоволство, инстинктът му на репортьор насочва обектива на фотоапарата му към лица и събития, знакови за това, което се случва около него, а чувството му на фотохудожник придава така необходимите и дори задължителни художествени параметри на кадрите.
В резултат на това сега пред нас е документ на епохата, който ни разтърсва със своята историческа, социална и художествена правда
Лицата на пустите зсдания и съоръжения излъчват същия трагизъм, както този, който разтърсва роднините на жертвите на кървавата вакханалия, разиграла се тогава в столицата на северната ни съседка.
Присъствието и словата на Владо Береану – също знаков участник в тези събития – беше за зрителите, дошли да почетат при откриването на изложбата му един от първомайсторите на съвременната българска фотография, като необходимата словесна верификация и наративен фон на дискурса, на който събитията изпъкваха още по ярко със своето величие и жестокост – нещо, което ако обикновения човек има късмет, няма как да преживее два пъти за времето на своето земно съществуване.
Разказаното от Береану и показаното от Галибов не само оставиха ярка диря у зрителите, но и спомогнаха историята отново да оживее, спомените за ония далечни години отново да нахлуят и да тревожат нашето съзнатние за да не забравяме поуките от „учителката на народите“ (така Херодот нарича историята), особено онази история, която е запечатана в прекрасните, изстрадани, високопрофесионални и най-важнотго – исторически ценни фотографи от цялостното творчество на Зафер Галибов
д-р Юлиан Митев, изкуствовед