Елена Петева – осезаемо присъствие в новата българска живопис
Тя живее и твори в САЩ, показва и в България, приятелите я ценят и уважават за смелостта, почитателите се възхищават от sстила ѝ.
Огромна тълпа любители с разбираемо нетърпение посрещна откриването на изложбата на Елена Петева. Тя е втората поред, посветена е на нейния баща, и е в голяма степен откровено автобиографична. Това подсказва и заглавието, което е избрала: „Присъствие и Отсъствие ІІ“. „Присъствието“ ѝ отвъд Океана и „Отсъствието“ от родната страна. А римската цифра две пряко демонстрира, че това се случва за втори път – при това в една и съща столична галерия, показваща съвременно изкуство, за която видният български куратор и ексфункционер на СБХ – Дим. Грозданов казва, че: „…дори нито един човек да няма вътре, тя пак изглежда пълна…“. Преди две години, през 2015-та, Елена Петева направи първата част от тази изложба, която така силно впечатли познавачите в областта на рисунката, защото това не е просто рисунка, а вик на душата – суров и покъртителен, разтърсващ до дъно сетивата, на оня, който види нейните творби за пръв път.
Младата художничка подписва своя каталог, който ще остане като паметен знак за любителите на нейната живопис
Елена Петева е от онази кохорта млади хора, към които Съдбата бе благосклонна и те през 90-те години на ХХ век успяха да напуснат страната и да заминат за земя, която българите отдавана считат за обетована – Съединените Щтати. Тогава тя е едва 15-годишна, но успешно се справя с всички капани, които Новият свят поставя пред хората на такава възраст. Дарбите, които има и уменията, които е развила преди това в знаменитото софийско 51-о училище „Елисавате Багряна“ са както в основата на нейната социална адаптация така и помощ при успешното завършване като пълен степендиант на гимназията „Интерлохен Артс Академи“. Наличието на американска диплома за средно образование, взета с пълно отличие, позволява на младата девойка да продължи да следва живопис, което тя прави в „Пенсилванската академия за изящни изкуства“.
По-нататък нейният професионален и житейски път следва очертанията, приети за стандартни в една нормално устроена и подредена държава.
Специализация в Норвегия (при художника О. Нордръм) и неизгладимите впечатления, които оставят в душата ѝ сблъсъкът със живота на Скандинавския полуостров скоро се сменя със средиземноморския климат на Пиринейския полостров. Може би от там се промъкват и тези топли нотки в нейната иначе строго и размерено изобразително творчество. След специализацията във Флоренция следва успешна защита на магистърска степен по живопис през 2007 г. в Университета на Сиракуза. Две години от живота си (2010-12), посвещава на преподавателска работа – обучава студенти по три дисциплини – рисуване, графика и живопис в университета „Доминикан“ – в една от столиците на американската автомобилна индустрия – град Чикаго. Днес младата художничка живее в Провидънс, гордо носещ прозвището „Кошера на индустрията в САЩ“ – най-големият град (вторият по население в Нова Англия след Бостън) и същевременно столица на щата Роуд Алънд. Работи като преподавател в Университета на Масачузетс.
Фрейм (рамка) от видеоарта, който бе ключен като основен ексторат в изложбата на Елена Петева „Присъствие и Отсъствие ІІ“
В изкуството си е автентична и със собственото си присъствие е доказала, че космополитното изкуство, въплътено в начина на живот и творчество, не са проблем за днешния български творец. Основните теми, които тя представя в изложбата си, макар и фино завоалирани зад биографичния фрагмент са скръбта, самотота и тъгата, което е загатнато и в думата „Отсъствие“, като едно от смисловите ядра на нейната изложба. Корпусът на демонстрираното са видеоартът „Междините“, съставен от 6 кадъра, проектирани върху рисунка с въглен. Общият му хронометраж е 5 минути и 45 секунди.
Рисунката се появява след ослепителна светкавица, преминава през 4 фази на изясняване за да се загуби в черния цвят на небитието, и всичко това да се повтаря в режим на непрекъснато показване, като възможно най-добрата авторска концепция за кръговрата на човешкото съществуване в природата. Следват един мъжки портрет и 4 автопортрета. Видният български изкуствовед и известен столичен преподавател Свилен Стефанов в своето кратко слово при откриване на изложбата, очерта кръга на творческите успехи на Елена Петева. Пред събралата се публика той подчета, че: „Работите на Елена Петева са монохромни и хладни като излъчване. Хладни, в смъсъл на рационални“ – допълни той. Тези и други думи за художничката, зрителите могат да намерят и прочетат в каталога, който се продаваше по време на изложбата.
Елена Петева благодари на всички приятели, познати и просто любители на живописта, които присъстваха на откриването на нейната изложба.
Рационализмът и портретната прилика са просто покъртителни, а на душевните състояния, които те фиксират и открито показват, би завидял дори видният виенски психиатър доктор Зигмунд Шломо Фройд, ако можеше да ги види. Тази удивителна смес между вътрешна самовглъбеност, показана най-напред в „Облак“ (въглен, конте молив и акрил върху хартия, 76 х 56 см), а след това повторена и в „Светлина“, демонстрират не само наистина възхитителни познания по анатомия, смело експериментиране с рисувалната техника и технология, но отлично вглеждане и улавяне на мимолетното душевно състояние на психологически травмирания ни съвременник.
Неговата дълбинна абстиненция е показана в „Мълчание ІІ“ (въглен върху хартия, 76 х 56 см), където нюансировката на черно и бяло, съчетана с капризния вълнообразен щрих, очертан в затворен контур, представя не само психокогнитивната отделеност на индивида от социума, но издава напрежение, което нейните колеги могат да постигнат едва при боравене с цвят. Накрая, като извеждащ експонат, който като че ли ни подава „патерицата на оптимизма“, е поставен автопортретът „Мълчание І“, който деликатно ни подсеща: „Ето това съм аз, това умея, това поставям пред олтара на изкуството и съда на зрителя“.
Зрителите с напрегнат интерес се мъчат да прозрат посланията, закодирани в 4-те автопортрета на художничката.
Работите на художничката украсяват много частни и публични колекции по света, но това е по света, а у нас едва ли Националната ни художествена галерия или пък някоя от Окръжните такива ще се сети да направи откупка. А това, уви, е най-ярката черта на времето и мястото, в което живеем.
Автор: д-р Юлиан Митев, изкуствовед
