Ако трябваше поетът Кирил Кадийски да даде името на тази изложба, той вероятно отново би я озаглавил, „игриво“ – подобно на своята стихосбирка „Сме ли смели“. Макар изложбата да не е озаглавявана от поет, а от фотографи, то заглавието не е лишено от „игра“ на думи и те са избрали не по-малко интересно, интригуващо и претенциозно заглавие, като са я нарекли „Млади сме“. В даденият случай това по-скоро звучи като политическа декларация, а не като генеричен проект, свързан с представянето на фотографски изображения.

Но по-важното в случая е, че пред нас е идеята за това що е то „концептуална фотография“ и смелото показване, че тя има почва у нас, че зрителите могат да я разгледат в галерията „Фотосинтезис“. Нейната кураторка Надежда Павлова е поканила млади фотографи, а за куратор на изложбата е определен Ивайло Стоянов, име, което като се започне от 2010 г., постоянно е в средата на ярки прояви, свързани с концептуалната фотография.

Най-общо казано, това е фотографията, в която първо измисляш идеята, иначе казано – обмисляш „концепта“ и едва след това снимаш, за разлика от неконцептуалната, където, ако имаш късмет да хванеш момента, след това се мъчиш да му дадеш адекватно заглавие. И така пред нас са авторите на изложбата – нека спокойно да ги разгледаме.

От ляво на дясно: Ивайло Стоянов – с истинска връзка от змийска кожа на гол врат, куратор на изложбата и Надежда Павлова – куратор на галерия „Фотосинтезис“ с много шеги и закачки откриха излажбата „Млади сме“

ВЕНЕЛИНА КАТАНСКА

ВЕНЕЛИНА КАТАНСКА, „Explorer“ (фрагмент), серия „Z GLITCH“, Дибонд кристал, пигментен печат, 47 х 70 см, 2017

 Тя е озаглавила своя проект “Z GLITCH”. В него прави опит да създаде своя екосистема. Основните обекти в нея са цифрови грешки в програмното осигуряване. Като правило, това са цифрови грешки, възникващи от липси или натрупвания на определени програми. Често те носят случаен характер, поради което трудно се откриват и елиминират, но могат да служат за промяна на изображенията в електронното пространство – цветове, лини, композиция на обекти от реалното пространство – архитектурни обекти, пейзажи, портрети, натюрморти.

Природните пейзажи могат да се слеят с човешките фигури, да създадат усещане за нова среда на живот, която не само носи отпечатъците на дигитални грешки, но носи и спомена за тях, като и тяхната предистория. В представения проект “Z GLITCH” Венелина Катанска търси показа на метафизичните грешки в паралелни светове: единият е на природата и обектите в нея, а другият – изкуствения интелект, обединята ги и ги демонстрира в своите фотографии.

БОЯН СУЛТАНОВ

БОЯН СУЛТАНОВ, „Натюрморт 3“ (фрагмент), серия „Работнически натюрморти“, Дибонд кристал, 45 х 30 см, 2017

Той участва в изложбата с проекта “РАБОТНИЧЕСКИ НАТЮРМОРТИ”. Основната идея при него е паралелното изследване на изкуствено създадената среда. Как би изглеждал класическия натюрморт, ако се използва основа, на която живописците не са обърнали достатъчно внимание. Как биха изглеждали обекти, който “оживяват” само, когато се намират в ръцете на човека – например инструментите и машините в една дърводелска работилница. Подредени по определен от фотографа начин, те се разкриват през зрителя със своите необикновени и неработни свойства, а като съвсем нови обекти, които имат своите форми, линии, цветове, обеми – все свойства, които могат да накарат фотографът да им обърне внимание.

БЛАГОВЕСТА ЦВЕТКОВА

БЛАГОВЕСТА ЦВЕТКОВА, „Ева“ (фрагмент), серия “Портрети”, Дибонд кристал, пигментен печат, 50 х 50 см, 2017

БЛАГОВЕСТА ЦВЕТКОВА, „Адам“ (фрагмент), серия “Портрети”, Дибонд кристал, пигментен печат, 50 х 50 см, 2017

Тя сякаш не е напускала полето на класическото фотографско виждане, но представената от нея серия “ПОРТРЕТИ” поразяват със свежестта на показа на съотношението между човека, неговата храна, нейният  библейски символен и смислов ред – от “плодът на греха” в портрета “Ева”, до “с пот ще изкарваш хляба си” в портрета “Адам”. Силно е удивлението, когато в този потрет виждаме змията, под формата на вратовръзка от змийска кожа (наистина оригинал!), обвита около голата шия на модела. Продукти на въображението, сплав между усещане и техника, фотографиите разказват за човека и гражданина. За удоволствията на неговото супер его и идентичността, като предпоставка за разбиране на фотоизображението от зрителите.

ТЕРЕЗА ЖИРКОВА

ТЕРЕЗА ЖИРКОВА, “Мисловна рамка 2” (фрагмент), серия “Мисловни Рамки”, Дибонд кристал,
пигментен печат, 28 х 50 см, 2017

Колкото и да се стреми да бъде свободен и независим, човекът винаги е поставен в някакви рамки, независимо дали ги усеща или не. Именно рамката – нейното разширяване или стесняване, разбиране или усещане, приемане или отхвърляне, е поставила в основата на своя проект “МИСЛОВНИ РАМКИ” Тереза Жиркова. Основното, което тя анализира и представя са мисловните модели, които човек изгражда. На второ място в проекта е поставена задачата за тяхното адекватно улавяне и разбираемо изобразяване. На трето – как тези рамки помагат (или пък пречат) за възприемането на света.

Фотографката предполага, че скъсяването на дистанцията между обекта и субекта, между изобразяващия и изобразявания (или изобразяваното) ще ѝ позволи да види повече. но независимо от това каква е дистанцията, независимо от това, дали ще я наречем “микро” или “макро”, тя е ограничена от някаква рамка. За Тереза това е “Мисловната Рамка”, възприемана от нея, като състоянието, което, по думите на авторката: “управлява специфичната нагласа към всичко около теб“.

ВЛАДИМИР СПАСОВ

ВЛАДИМИР СПАСОВ, „ММЦ 2“ (фрагмент), серия “Преди сезона”, Дибонд кристал, пигментен печат, 60 х 60 см, 2017

След като разгледахме фотографиите му, може да кажем, че авторът е в възхитен от действителността, в която има архитектурни обекти, които могат спокойно да бъдат основа на неговата “социална археология”. Той си задава трудни въпроси за това доколко съотношението култура-варварство е в основата както на социума, така и на индивида. Дали строителството е грижа само на социума защото е трудно, изисква усилия време и материали, а варварството – индивидуално, защото е перверзен акт на самоутвърждаване? Владимир Спасов прави своите социални фоторазкопки на днешния ден, като насочва обектива си към българското черноморие в проекта “ПРЕДИ СЕЗОНА”. В тази серия авторът ни показва своеобразното наследство, само че не това, което идва от дълбочината на вековете, а онова, което сами сме си направили и получаваме като наследство от днес за утре.

МИЛА ИВАНОВА

МИЛА ИВАНОВА, SnapArt 1, 2 (фрагмент), пигментен печат, 22 х 99 см, 2017

Фактът е, че днес миниатюрнатна техника, която е постоянно с нас и ни позволява сравнително лесно да получим качествени изображение, е спомогнал за осмислянето на на проекта, който представя Мила Иванова. Той е наречен “SnapArt”. За тълкуването му може да тръгнем от там, че “Snap”, означава щракване, а “Art” – изкуство. Като всяко словосъчетание и това е отишло доста дълеч от първоначалния си смисъл и днес в свободен превод може да си го представим като съчетаване на изображения. Тъкмо подобно съчетаване е поставено в основата на този проект. Импресионистичните изображения от картини, намиращи се днес в световни музеи, са съчетани с вити чени мустаци на страшни хайдути, клепнали заешки ушички или пък причудливи очилца-велосипед, поставени върху до болка познати картини, поднесени от авторката, карат зрителите да преоткрият своите способности като съчетаят две чужди изображения да получат нещо свое, носещо първоначалните белези на смешен хибрид.

ВЕСКО НИКОЛОВ

ВЕСКО НИКОЛОВ, „Moods beta“ (фрагмент), серия „Melacid“, Дибонд кристал, пигментен печат, 40 х 60 см, 2017

Неговият проект е наречен „Melacid“ и макар, че е написан като една дума в свободен превод се тълкува като „медна киселина“. Асоциациите ни отвеждат към определена двойственост на сладко и кисело, на скрита опасност, на неща и процеси, свързани с химията, в нейното най-широко тълкуване и сблъсък с фотографията. Именно тази двойственост се стреми да преоткрие представата за портрета като поле на проявата на нестандартност, да ни отведе дълбоко в подземията на вътрешния Аз – труднообозрим свят на емоции, където нещата са противоречиви, борещи се едно с друго, като при това са и замаскирани така, че „нищо не е така както изглежда и не е такова, каквото си го спомняме“ – според твърденията на автора. Той се стреми да ни направи съпричастни към своя имагинерен свят, който, според собствените ме думи „не съществува извън човека“, макар че това е цял микрокосмос.

ЯСЕНА ПОПОВА

ЯСЕНА ПОПОВА, „Sea-S-Cape, # 04“ (фрагмент), серия „Sea-S-Cape“, Дибонд кристал, пигментен печат, 90 х 60 см, 2017

Нейният проект също носи модерноватото заглавие „Sea-S-Cape“ като един от възважните варианти на произнасяне би бил „сий ескейп“ – морско стъбло, а другият възможен начи на прочит е „сий ес кейп“ –  морето е нос. Както виждате, даже филологическата игра със заглавието ни вкарва в затруднения. Самото изображение също не ни помага за успешното разгадаване на смисъла на проекта. В неговата основа лежи сюрреалистична и субективна „морска среда“, породена изцяло от съзнанието на авторката. То всъщност е колаж от морски пейзажи (или по-скоро такива със син цвят) от различни „морски“ точки на света, направени с ясната мисъл, че зрителят трябва да загуби представата за перспективата и реалността и единственото, което му е позволено да стори, е да получи наслада от разглеждането им.