Изложба на доайена на българската живопис – Калина Тасева
Изложбата на Калина Тасева, представена в галерия „Арте“ е не само интересна – да запазиш на 90 години своята свежа продуктивност и всеки ден да си пред платното, макар и да предполагаме, че не е лесно, е интересно. От друга страна изложбата е поучителна с няколко неща. На първо място с това, че Калина Касева, като доайен на неизброимата кохорта съвременни български живописци, е представена по начин, който далеч не се прилага от всички, за всички и постоянно поради това, че в общия случай трудно може да се осъществи.
Калина Тасева в обкръжение на своя внук, дъщеря и колектива на галерия «Арте»
Но тук, когато става дума за Калина Тасева, позволява това да бъде направено – тя е показана не само със своите индивидуални най-нови платна. Показана е заедно с работите на своите родственици – графики на нейния покоен съпруг Юлий Минчев (1923-2006), великолепни пастелни рисунки на нейната дъщеря Десислава Минчева и фотоочерк за художничката, направен изумително точно и с чувство на преклонение, от нейния внук Санрдо Арабян.
Извънстудиен портрет на Калина тасева, направен по време на откриване на изложбата „Калина Тасева. Юлий Минчев, Десислава Минчева, Сандро Арабян“
Изложбата е поучителна не само с това, че може да се види и сравни маестрията на три поколения творчески одарени личности, но и с това, че изложбата много хармонично представя различни жанрове и художествени техники – от портрета пейзажа и натюрмортите, рисувани с маслени бои, през изобразяване на архитектурни градски пейзажи с помоща на графиката от Юлий Минчев, удивително нежните и поетични портрети на Калина Тасева и Санрдо Арабян, направени с пастел от Десислава Минчева. Изненадваща за изложбената практика на галерията, но драматургически и визуално оправдана (както казват режисьорите) е и фотографската серия, посветена на Калина Тасева, направена от нейния внук.
Фотографиите са съсредоточени да покажат Калина Тасева в процеса на работа над платното
Поради това, че снима художничка, младият майстор на обектива е предпочел фотографиите да са в цвят и ги е направил сполучливи – в тон с любимата палитра на неговата баба. Фотографът показва както общи планове, в които главното изображение е на художничката, показва и детайли в крупен план – от тези фотографии най-интересна е тази, в която ръката на художничката държи здраво четката.
Колективът на галерията е посветил по-големия салон на изложбеното пространство на творчеството на Калина Тасева. Тук са показани пейзажи, натюрморти, като в контрапункт на тях е показан и мъжки портрет. Той е в тъмна студена гама, което на фона на останалите платна, решени в сравнително топли и светли зелени и чернени тонове не само контрастира, но и се превръща за зрителите в своеобразен оптически магнит, които да напомня, че в своето дългогодишна и плодотворна дейност Калина Тасева има и сюжетни платна – фигурални композиции, посветени на борците за освобождение, като много то тях вече се сочат от специалистите, за култови произведения, превърнали се в символ на епохата. Самата художничка не само знае, но и тънко чувства цвета. Поради това в представените натюрморти и пейзажи, той е главният фактор, върху който е насочено основно вниманието на художничката.
Нещата обаче опират не само до изобразителното, но и до концептуалното ниво на представениет платна, рисувани от нея през последните години
Това всъщност става ясно като концепт, ако си спомним думите, казани и възпиети от нея, като завет на хората, от които се е учила: “Кирил Цонев ме е учил никога да не рисувам дървото само като дърво – той искаше от мен портрет на растението“ са думите на художничката от които може да съдим за нейните художествени концепции. Сега пред нас са именно тези портрети на града, на къщата, на дървото. При това те от една страна могат да се считат като поява на ескейпизъм от днешния антихудожествен социум, а от друга – но на символно ниво – могат да бъдат считани като доближаване и сливане с него. Именно това парадоксално «приближаване – отдалечаване» в творчеството, наред с умелия и майсторски направен патерналистичен художествен дискурс, дава възможност на платната на тази наша съвременница да изглеждат свежи, необходими и актуални.
Скритата мощ на багрите, разпиляна щедро върху платното, са основата на ония скрити пулсации, които дават живот на изобразените хълмове, домове, цветя, които зрителят вижда върху нейните платна. Видимо уроците, дадени от нейният учител Кирил Цонев са били продължително осмисляни, проверявани многократно в художествените експерименти през годините за да достигнат днес до нас като полет на свободния дух на Калина Тасева, на нейното творчество – като трибут към нейния съпруг, а това на нейната дъщеря и внук – като почит и признателност към самата нея.
Фрагменти от пейзажи и натюрморти на Калина Тасева, представени на изложбата „Калина Тасева. Юлий Минчев, Десислава Минчева, Сандро Арабян“
Това става ясно, когато зрителят разгледа експонатите във втория салон
Тук всъщност са представени няколко графики на На Юлий Минчев, отдавна станали – както се изразяват любителите на книгата – «библиографическа рядкост», и които трудно можем да видим да друго място, освен на изложба като тази. Такова разпределяне е именно полезно с допълнителната информация, коато предостава за атмосферата, която обкръжава художничката. Колективът на галерия «Арте» може да бъде адмириран за това, че е успял да улови тези изънредно тънки, но значими флуиди и да ги материализира в тази полезна за зрителя изложба; нещо, което твърде рядко срещаме в наше време.
Фрагмент от портрет на Калина тасева, дело на Десислава Минчева
Всъщност изложбата още със заглавието си: „Калина Тасева. Юлий Минчев, Десислава Минчева, Сандро Арабян“ дава пълна информация какви трябва да бъдат и върху какво да се съсредоточат очакванията на зрителите. Изводъте, че тези очаквания са щедро възнаградени и служат като образец за това как трябва и как могат да се покажат като едно цяло усилията на три поколения от една артистична фамилия, както и дирята, която те и днес продължават да оставят в днешното българско изобразително изкуство, като чувстват и плюсовете и минусите на нашето време, но това не ги спира да дадат най-доброто от себе си, може би защото знаят и са твърдо уверени, че потомците ще съдят за художниците по качеството на изкуството, което е творено през дадена епоха, а трудностите, неудобствата и пречките едва ли ще се появят дори под черта в аналите на изкуството от днешния ден.
Фрагменти от графики на Юлий Минчев (1923 – 2006), представени на изложбата „Калина Тасева. Юлий Минчев, Десислава Минчева, Сандро Арабян“
Фрагмент от портрета на Сандро Арабян, направен от фотографа Антонио Георгиев-Хаджихристов по време на откриване на изложбата „Калина Тасева. Юлий Минчев, Десислава Минчева, Сандро Арабян“
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
