За „Откровенията“ на 10 художници от Габрово ( Втора част)
Прочетете тук първата част от напия разказ за изложбата на художнците от Габрово.
Иван Христов – Грога
Картините на Иван Христов-Грога „Зима“ и „Коледа (къща на темпала)“- 50 х 60 см, естимейт € 300, провенанс – ателието на художника, са дълбоко личното преживяване на човек и творец който с цялото си същество чувства ролята и значението на цвета в природния пейзаж. Ходът на неговите вътрешни асоциации му позволява да насели мъртвата зимна природа със живостта на малката птичка, скрита сякаш от зимния студ в долния десен ъгъл ва пейзажа. Жълто, охра и бяло са цветовете на малкото врабче, но те стигат за да съгреят със своята топлина синкавобелия плътен и студен свят, както и черните стволове и клони на зимните дървета.
Искам да обърна внимание и на още една характерна черта на този пейзажист – между емоциите му на художник и рационалното възприемане на заобикалящия го свят, има хармония, която рационално и точно намира своя израз в целия цветови настрой на неговиите картнити. Иван Христов-Грога не просто съчинява или отразява, а съумява да застави зрителя да съпреживавя и това става като наред с представянето на характерния детайл, който може да бъде по площ малка, но по значение и цветово оформяне, много важна част от картината. По този начин той постига образност, която се материализира, обрастгва със собствена плът и конкретика на изобразявания детайл.
Максим Маринов
В представените картини Максим Маринов решава едновременно и умело две творчески задачи, толкова необходими и постоянно стоящи пред художника – на перспективата и на цвета. В картината си „Жълтата къща“ той ги е решил по изключително подходящ начин. Използвал е много умело съчетание между правата и обратната перспектива така че представената „къща на кьоше“ да бъде пред нас и с трите си прекрасни фасади.
На второ място много добре се вижда неговото разбиране за архитектониката на старият градски дом – етажът, който е наравно с тротоара и най-често служи за офис, кантора или магазин, а също и двата жилищни етажа, силно наддадение еркери, както и оригиналните детайли на кронщайните, подпиращи техните корнизи, за да се стигне до леката, почти танцуваща кобилична линия на покрива. Изобщо с художественото претворяване на сложният архитектурен обект художникът се е справил блестящо. Втората задача е била да се представи характерът на дома и за това му е помогнала употребената топла и хармонична гама, получена от съчетанието на основния обем на къщата, третирана със жълт цвят и гладкият ярко карминен фон. Зелените корони на дърветата усилват контраста и слагат необходимата точка в края на визуалния ред.
Мартин Каличков
Мартин Каличков е художникът, който единствен се представя с две серии от по три платна, всяко с размери 30 х 30 см, като в данения случай разликата е в цветовото третиране. В серията, наречена „Композиция 10“, контрастът е главно между червените вертикали и черносините петна на фона, а в тази, наречена „Композиция 11“, между черните вертикали и жълтокафявата охра, с която е третиран фонът на серията. Получил се е интересен затворен кръг на контраст, когато човек глада сериите монтирани една до друга – тогава илиза налице и контарстът между фоновете като контраст между синьочерно и охра и на вертикалните елементи като контраст между червено и черно. По този начин М. Каличков демонстрира пред зрителите възможностите за разширяване на диапазона на художествените средства, с които изгражда своите картини.
Миню Бонев
Миню Бонев ни разказва екзотичните истории, видени от него в морския град на Свети Марко и перлата на Венецианската лагуна – градът на гондолите – Венеция. Това е едновременно Венеция позната от хилядите изображения, но и непозната, открита за нас от самия художник. Може да се каже, че пред зрителя е пейзаж – суров като водата и камъка, от които са съградени улиците, площадите, каналите, домовете – всичко това, което е поставено в ядрото на урбанистичния пейзаж, а от друга страна е стоплено от индивидуалния поглед на художника, от неговото виждане, от неговото откриване на ония тайни ъгълчета, достъпни само за тренираното око на пейзажиста.
Пред нас е неговата – на Миню Бонев – Венеция: стра, славна, бореща се с морето, задъхваща се от наплива на туристи и същевременно горда със своите дворци и мостове – също толково лирични, толкова живи и напрегнати, както и погледът на зрителя, спрял се върху нея. Този поглед иска да разгадае „венецианската загадка“ и в случая картината на Миню Бонев е платното, което ще му помогне за това.
Пепа Минчева
Платната, които Пепа Минчева представя ми дава възможност на я причисля към анималистичната живопис – вид, в който у нас твърде рядко срещаме добри образци. Тук те са се получили не само зариди майсторскттото, с което художничката изобразява животните, а защото е успяла да разкрие техните вътрешно присъщи черти – котката е хищник и ние виждаме това както в неговия поглед и стойка, така и в цялостната композиция на картината. Взираме се така и в безсрастната риба потънала в синкавата пенумбра на своя безмълвен подводен свят („Симфония в синьо“, 86 х 58 см, естимейт € 175, провенанс – ателието на художника).
Възприемането на света на животните в неговото обобщено разнообразие и дълбочина се проявява и в двете картини на художничката. Тя остава вярна не само на обобщения образ на природата и на животните като част от нея като това прави живописта близка до идеалния свят на хармония на съществуването и статуарната красота на изобразените животински фигури.
Цветан Колев
Платното, което Цветан Колев е озаглавил от „От… до…“ е със сложно третирана повърхност, която го доближава до информела заради апликираните на него части от тъкано платно, хартия и фотографски изображения, но още и поради това, че художникът обработва по различеин начин участъци от него с допълнинелно нанесени пластове боя, по която сякаш с гребен са нанесени паралелни ивици, които създават допълнителни микросенки.
В тази картина, както и в следващата („Там някъде“, 55 х 139 см, естимейт € 1000, провенанс – ателието на художника) няма сюжет, но има главен персонаж – пътят, който я пресича от край до край. Хладния колорит, деликатното живописване на детайла, използваните допълнителни изобразителни техники говорят за това, че художникът с трепет се отнася към света, който пресъздава, като остава верен на символното изобразяване, на внимателния подбор на нещата, които ще попаднат в картината също и стремежът те да говорят на зрителя за интимната страна на процеса на създаване като му подсказват, че наред с богатата палитра от цветове художникът е заложил и друга, но вече изпълнена с емоции.
Това са съвсем накратко впечатленията, които искаме да споделим за това, което представи тази група от 10 художници от Габрово пред софийската публика
д-р Юлиан Митев, изкуствовед