„Дух и броня“ по японски в галерия „Финес“
Галерия „Финес“ и нейната собственичка Мариела Табакова са домакини на част от програмата „Дни на японската култура в България“
Това се отнася за онази част от нея, в която се предвижда да се проведе изложба на японски ръчно направени авторски ветрила и картини, изпълнени в техниката „кири-е“ (картини от ръчно изрязана хартия). Това са много стари традиционни занаяти в Япония, които наред с концерти, японски танци „нихон буйоо“ (на тема „Сезоните на Япония“), производство, или по-скоро боядисване на тъкани „юдзен“ и ръчно изработени и подвързани тетрадки, наречени „утаножи“ и други събития, са залегнали в програмата на „ХХVІІІ-те Дни на японската култура в България“.
На 25.10.2017 г. от 18 ч. в галерия „Финес“ се откри изложбата „Дух и Броня“ . На фотографията от ляво на дясно: пред микрофона е Мариела Табакова – собственичка и менажер на галерия „Финес“; Рина Пападопулу; ( преводачката към посланика; посланикът на Япония – Масато Утанабе и съпругата на посланика.
Вечерта на 25-ти октомври 2017 г. не само трите изложбени пространства на галерия „Финес“, но и нейният т.н. „Зелен салон“, бяха изпълнени с публика, привлечена от артефактите на уникалната и екзотична култура на Страната на изгряващото слънце, която много поколения познават само от Марко-Семовата книга „За Япония като за Япония“, която след неговата смърт не е преиздавана, а и вече фактите, които отразява са безкрайно остарели. По време на откриването на изложбата тези стари знания бяха успешно коригирани и допълнени от представителите на далечната островна империя – посланикът на Япония – Масато Утанабе и майсторът на ветрила – Томохиро Кодоно.
Пред микрофона е майсторът на ръчно израбитените ветрила – гостът от Киото, Томохиро Кодоно
Посланикът бе подготвил своето приветствие на български език и го прочете прочувствено и старателно, с което предизвика огромната симпатия и задоволство на публиката, дошла да види традиционните японски ветрила от ръчно направена, украсена и сгъната хартия, които в това отношение имат родствени черти и с европейските ветрила. Майсторът, който разкрива пред публиката своите професионални тайни и секрети е на 52 години, коренен жител на град Киото и владее всички тънкости на този занаят, за когото специалистите казват, че има факти, въз основа на които може да се твърди, че производството на ветрила в Япония има 1500-годишна история. Разказът на този човек с уникален занаят, бе изпълнен не само с професионални термини, но и със свеж хумор, който разведри аудиторията и задълбочи нейните познания за тази важна част от ръчните художествени занаяти на далечната, но дружествена по дух нам страна.
Тук позволете да приведа цитат от блиц-интервюто, което направих с този забележителен майстор от Киото
Ю.М. Какво ви впечатли най-много в България?
Т.К. Във вашата страна съм за втори път. Миналата година бях за няколко дни в Пловдив, сега съм в София. Харесвам спокойствието, с което живеете и творческите ви умения да схващате бързо това, което в Япония сме постигнали за хилядолетие.
Ю.М. Какво значи да си потомствен майстор на ръчно изработени ветрила?
Т.К. В Япония това е много древна и почетна професия, която се предава изключително в рамките на фамилиите, които от векове се занимават с нея. Ветрилото за нас е не само предмет от всекидневния ни бит, но и философия. Не е случаен и фактът, че изложбата е наречена „Дух и Броня“ – това въплъщава нашата воля да превръщаме в предмет на изкуството всичко онова, до което се докосне японският дух. Всъщност фирмата за ръчно произведени ветрила е на баща ми, а след това я наследи моят брат. Аз се заинтересувах от този процес сравнително късно – едва когато станах на 30 години.
В изработването на едно традиционно ветрило участват няколко майстора – кото се почне от този, който изработва фините бамбукови дъсчици, от които се изработват “ребрата“ на ветрилото; този, който нанася рисуката върху хартията; този, който оцветява тази рисунка и се стигне най-сетне до този, който я сгъва и със специално лепила я залепва върху бамбуковите дъсчици. Аз осъществих мечтата си да овладея до тънкости всяка една от професиите, свързани с този така характерен за нашата страна предмет.
Надявам се, че ще мога да предам частица от моите знания и на българите
Освен участието си в изложбата майстор Кодоно подробно обясни тайните на своя занаят и прикани онези, на които подобна дейност им се струва полезна и приятна да посетят неговия майсторски клас за да задълбочат знанията и уменията си в тази така тнеобходима за съвревменния българин тема – изработване на авторски ръчно направени ветрила от декорирана хартия. Може би един ден и наши български майстори да участват в изложби и получават награди за своите ветрила. Примерът на българина, който стана забележителен японски сумист може само да ни вдъхновява в това направление.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
