Галерия на СБХ ,изложба на млади художници „В началото“

ул. „Шипка“ 6, етаж 3

15 – 30 септември 2017 г.

Изложбата, наречена според мен многообещаващо „В началото“, е създадена с идеята да бъдат подкрепени студенти, които са току що завършили различни специалности и са се дипломирали във факултета „Изящни изкуства“ на НХА. Разбираемо е за всички, че младите специалисти, независимо от областта, в която ще развиват своята професионална дейност се нуждаят от подкрепа, от насърчаване. Тази зависимост е още по-важна за хората на изкуството, понеже резултатите от техният труд са видими и успехите им в областта на изкуството оформят културното лице на нацията.

Поради това, че обществото ни е в перманентна криза и държавата проявява сравнително неголяма заинтересованост – на практика това поне е така и то става ясно като се сравнят средствата, които политиците ни хвърлят за разрушаване на паметници в сравнение с финансирането на нови паметници и други културни проекти.

Поради това хората на изобразителното изкуство започват все повече да работят на два принципа

Единият от тях е „Неволята учи“ и то учи, че държавата, към която колкото и да отправяме призиви, няма да даде сериозни средства за развитие на културата, а това, което идва по европейски проекти, в моите очи, е просто смехория. Вторият принцип е описан от двамата автори хумористи Илф и Петров и гласи: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Като съединяват на практика тези два принципа се създава групата „Млади български художници“, която да подкрепи надарени артисти в началото на творческия им път – тоест, непосредствено след тяхното дипломиране като скулптури и живописци.

Част от преподавателите по живопис и скулптура се обръщат с предложение към видния български колекционер Тодор Стайков с взаимни усилия да определят по няколко студента, чиито творби се отличават с оригиналност, голям творчески заряд и професионализъм, за тях да се организира специален пленер и творбите им да бъдат публично показвани на ярки и добре организирани изложби.

В краткото представяне към експозицията Десислава Минчева пише:

„Усилията на г-н Тодор Стайков и на целия екип са изцяло насочени към подпомагане и популяризиране на изкуството на съвременните творци на България. Убедени сме, че това е един от пътищата за опазване на духовната ни култура.” Аз намирам това за съвсем правилно и полезно в духа на принципите, за които споменах вече. В текста на тази рецензия ще се спра на някои от младите дарования, които са ми направили впечатление. Тук само мимоходом ще спомена, че Тодор Стайков е колекционер, а също и един от учредителите на Съюза на колекционерите в България. С практическата помощ на специалисти, чиито творби присъстват чувствително в неговата изключително богата и разнообразна колекция, той посещава редовно всяка година дипломните защити на младите художници и скулптори в НХА и закупува с размах отличените творби.

Целта на този благороден и нямащ аналог у нас меценатски жест е създаването на колекция от най-младите, току-що завършили и все още напълно неизвестни за широката публика автори, чието развитие да следи и подпомага занапред. За него това е много повече от перспективна инвестиция; това е възможност да помогне и да бъде плътно съпричастен към развитието на българското изобразително изкуство през второто десетилетие на ХХІ век. Колекцията е ценна още и с това, че ще показва началото и трендовете, които са били пред младите художници в началото на тяхната реализация. Когато се сравняват с картините от по-нататъшните им периоди на развитие, то това може да доведе наистина до обективен анализ на състоянието и развитиено на изкуството у нас на базата на различни индивидуални дарования, особено когато те са концентрирани в рамките на една колекция.

Александрина Дакова

Александрина Дакова, без заглавие (собственост)

За Александра Дакова е много характерно внимателното вглеждане в обекта на изображението. Тя обикновено концентрира своята художническа воля върху скромни архитектурни обекти, което от една страна я предпазва от разпиляването при изобразяване на многобройни архитектурни детайли, а от друга страна е полезно за нейното съсредоточаване върху чисто изобразителните свойства.

 В скромния наглед дом, който тя ни показва в картината без заглавие, прави впечатление отличното предаване на материалния характер на различните повърхности – като се започне от твърдия тъмнокафяв до сивочер характер на стената и се стигне до светлата полупрозрачна, изградена със сивосинкави и бели петна, плоскост на прозоречното стъкло.

Показаният фрагмент от фасадната плоскост на дома е много добре подбран, така че зрителят да почувства обема, но конструктивните параметри на зданието да не вземат преднина над художествените стойности на неговата повърхност. Добре се е получило и уравновесяването на контраста между топлите и студени цветове, което оставя у зрителя впечатлението за хармонично предадена цялост.

Георги Атанасов

Георги Атанасов, „Църквата на рибарите“ (фрагмент)

В „Църквата на рибарите“ отново виждаме разработка на архитектурната тема – представено е здание с двускатен покрив и два долепени един до друг кубични обекта, но тук има и дърво, което премества тематиката на изображението към архитектурния пейзаж. Прави добро впечатление съотношението между природните обекти – например дървото и обемите на постройката. Хармоничното единство се постига от използването на еднакви цветни синьозелени петна, с които е изградена короната на дървото, цветът на прозореца и хвърлените дълбоки сенки от покрива върху стената на църковната постройка.

От друга страна петната от охра и тера ди сиена, употребена за клоните на дървото ни показват, че младият автор се стреми към овладяването на сложни хармонични топли цветови гами, с които да търси определено настроение в своите пейзажи. Погледнато под друг ъгъл работата оставя впечатление за ескизност и може би трябва да се положат усилия фонът да е не просто сиво петно, а да носи повече емоция, свързана с взаимодействието на обектите, които художникът изобразява.

Георги Стефанов

Георги Стефанов, „Фигура ІІІ”

Георги Стефанов се представя на тази изложба с няколко човешки фигури (тониран гипс), определено сполучлив плод на неговите опити в кавалетната скулптура.

 Авторът е обърнал повече внимание върху общите размери, обеми и съотношения на фигурата, а не върху детайлите. При него се е получила здрава женска натура, добре стъпила на земята. Стойката, която тя заема е статична и това е направено за да може да се балансират обемите, така, че зрителят да почувства телесната маса на фигурата, нейната сила и спокойствие – все неща, които младият скулпор е съумял да доведе до техния логичен завършек за да ни покаже усвояването на анатомичните особености на човешката фигура, своето разбиране за нея и третирането на перспективните изменения на абриса, което особено добре си личи, когато внимателно разгледаме как е направена повдигнатата, сгъната в лакътя и подпряна на главата дясна ръка на фигурата.

По този извънредно пестелив начин младият скулптор ни дава да разберем, че неговата любов е повече към обобщаването, отколкото към излишната детайлизация.

Делиана Стоянова

Делиана Стоянова, «Пилето и яйцата» (собственост)

Делиана Стоянова ни показва, че в своята живопис тя умее да разказва притчи. Освен това умее да ги разказва с определена хумористична нотка, с което безусловно печели доверието и уважението на зрителя. Избраното от нея заглавие – «Пилето и яйцата» – ни тласка към древния казуистичен спор за първопроизхода на определени неща, но показва, че авторката има желание да подхване и определени, при това много стари теми, да ги обгледа, разкаже и пресътвори на платното по своя начин, така, че да ни накара не само да повярваме в нейната гледна точа и независимо от това да се насладим на живописния начин, по който са направени нещата.

За майсторството на изобразеното говори и това, че тя директно пренася «моливния» щрих, така характерен за рисунката, в своите живописни работи, вследствие на което у зрителя се поражда чувството, че тая лекота и ескизност на изображението, като че ли дава и отговора на загадката, която художничката за пореден път представя пред зрителя. Основното впечатление е, че имаме живописна работа със свой собствен характер.

Прочетете тук Част 2 и Част 3.