Добре дошли в ArtGallery!

Blog Post

Замъкът Елмина – музеят на робството в Гана и „Точката, от която няма връщане назад“

Замъкът Елмина се издига достолепно с белите си стени над Гвинейския залив. Тази сграда е била последна спирка за стотици хиляди роби, които са казвали сбогом на Африка именно от тук – „Точката, от която няма връщане назад“. Всеки роб, който е бил докарван тук е знаел, че, влизайки през централния вход на замъка Елмина, то изходът е само един – задният вход, който води към корабите за Новия свят. Днес замъкът Елмина е символ на мъката на робите, които са били част от търговията с човешкия съдби. Оформена като музея, сградата разказва историята не само на самото здание, но и механизма, по който безброй безправни мъже и жени са били отнемани от семействата си, за да станат насилствено част от нужната безплатна работна сила на колониалните империи, а впоследствие и на САЩ.

Замъкът Елмина е построен от португалските завоеватели през 1482 г.

Те прекарват месеци „закотвени“ в близост до брега, тъй като не смеят да стъпят на местните плажове и да навлязат в джунглите, поради страх от треска, денга и малария. Рисковете от смърт били повече от реалистични, но желанието за разрастване на империята и обещаните богатства били по-силни дори и от страха от мъчителна смърт.

Португалците кръщават замъка Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина. Именно иберийските завоеватели дават наименование и на самата област, кръщавайки я първоначално Алмина, което се е трансформирало в Елмина. Името е избрано, поради убедеността, че районът е богат на златни залежи. Алмина всъщност означава „Мината“. Това бил и първият търговски пост, построен в Гвинейския залив и най-старата европейска сграда, съществуваща на юг от Сахара. Това е съдбата на Замъка Елмина – да бъде постоянен свидетел на историята, която се преплита именно пред и зад стените му.

Макар и първоначално да е създаден като търговско селище, замъкът по-късно се превръща в една от най-важните спирки по маршрута на презатлантическата търговия с роби

Холандците завземат крепостта от португалците през 1637 г., след неуспешен опит няколко десетилетия по рано – през 1596 г. Усещайки, че могат да постигнат пълна доминация в района те продължават да атакуват и превземат цялото португалско крайбрежие през 1642 г. Португалците си заминават, техните традиции, език и влияние също, но търговията с роби продължава да бъде активно развива под холандско управление чак до 1814 г. През 1872 г. холандското управление на Елмина достига крайната си точка, а с него и крепостта Елмина става притежание на Великобритания.

Златният бряг, както е била наричана областта в миналата днес е свободната държава Гана, която придобива независимостта си през 1957 г., успявайки да се отскубне от политическата доминация на Великобритания

Новосъздадената държава поема пълен контрол над замъка. Той е признат от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство и сред най-известите забележителности в страната. Красива забележителност, която разказва истории от грозни времена и предлага възможност за помирение със семейната памет на стотици хиляди чернокожи, които днес живеят в различни държави по света, но знаят, че корените им са тук. Знаят, че преди столетия е имало техен прапрапрадядо, който се е сбогувал с Африка за последен път през малките прозорчета на Замъка Елмина – „Точката, от която няма връщане назад“.

Както споменахме, португалците за първи път достигат до това, което става известно като Златното крайбрежие през 1471 г.

Империята изпраща за първи път изпраща кораби да изследват африканския бряг през 1418 г. Португалецът има няколко мотива да проучва земите на юг от Сахара. Те били привлечени от слуховете за плодородни африкански земи, които били богати на злато и слонова кост. Португалците също така търсели алтернативен южен маршрут до Индия, за да заобиколят арабските търговци и да установят пряка търговия с Азия. В съответствие със силните религиозни настроения от времето, друг фокус на португалците бил християнският прозелитизъм (е течение в религията което се стреми да разпострани и разпростре своето учение и да привлече, т.е. да обърне в лоното на своята вяра хора извън паството си.).

Тези мотиви подтикнали португалците към развитие на търговията с, а впоследствие и завладяването на района на Гвинея. Те постигали постепенен напредък по африканския бряг, като всяка експедиция достигала по-далеч от предишната. След петдесет години проучване на крайбрежието португалците най-накрая достигат Елмина през 1471 г., по време на управлението на крал Алфонсо V. Достигайки до бреговете, португалците открили процъфтяваща търговия със злато, която вече била установена сред местните жители и посещаващи ги арабски и берберски търговци.

Търговията между Елмина и Португалия нараствала през десетилетието след създаването на търговския пост Елмина

 

През 1481 г. наскоро коронованият крал Жоао II решава да построи крепост на брега, за да гарантира защитата на тази търговия, която, разбра се, била под кралски монопол. Крал Жоао изпратил всички материали, необходими за изграждането на крепостта върху десет каравели и два транспортни кораба. Доставките, които включвали всичко – от тежки фундаментни камъни до керемиди, били изпратени, в предварително подготвени за строителство форми, заедно с провизии за шестстотин мъже.

Под командването на Диогу дъ Азамбуджа флотът отплава на 12 декември 1481 г. и пристига в Елмина, малко повече от месец по-късно, на 19 януари 1482 г. Някои историци отбелязват, че Христофор Колумб е бил сред тези, които били част от пътуването до Златния бряг.

След пристигането си Азамбуджа сключил договор с португалски търговец, живял известно време в Елмина, за да уреди и да превежда по време на официална среща с местния лидер Квамин Ансах. Скривайки собствения си интерес с елегантни маниери и дружелюбност, Азамбуджа разказа на лидера за големите предимства в изграждането на укрепление, включително защита от много мощния крал на Португалия. По време на срещата Азамбуджа и лидерът Квамин Анса участвали в мащабен мирен ритуал, който включвал празник, музиканти и много участници, както португалци, така и местни жители. Шефът Квамин Ансах бил резервиран към идеята за изграждане на постоянно португалско селище. Чрез комбинация от подаръци, обещания и заплахи, Азамбуджа най-накрая получил неохотното съгласие на Квамин Анса да започне изграждането на замъка Елмина.

Когато строителството започнало на следващата сутрин, притесненията на лидера се оказа основателно

За да построят крепостта в най-защитимият район на полуострова, португалците трябвало да събарят домовете на някои от селяните, които се съгласили едва след като получили обезщетение. Португалците също се опитали да използват камъни от намираща се наблизо скала, за която хората от Елмина, които бяха анималисти, вярвали, че е дом на бога на близката река Беня. Преди разрушаването на кариерата и домовете, Азамбуджа изпраща португалски член на екипажа Жоао Берналдеш с подаръци, които да достави на лидера Квамин Анса и селяните.

Азамбуджа изпраща месингови легенчета, шалове и други подаръци с надеждата да спечели добрата воля на селяните, за да не се разстроят те по време на събарянето на домовете им и свещените за тях скали. Въпреки това Жоао Берналдеш доставил подаръците чак след като започнало строителството. Това породило огромно недоволство у местните, след като те станали свидетели на разрушаването на къщите и светините им без предупреждение или компенсация. В отговор на това те организирали нападение, довело до смъртта на няколко португалци. В крайна сметка било постигнато взаимно разбиране, но продължаващото противопоставяне накарало португалците да изгорят местното село в знак на възмездие.

Дори в тази напрегната атмосфера първият етаж на кулата е завършен само за двадесет дни. Това е резултат от това, че са донеси изключително много сглобяеми строителни материали. Останалата част от крепостта и съпътстващата църква са завършени скоро след това, въпреки съпротивата на местните.

В самото начало португалските власти решили, че Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина няма да се занимава директно с търговията с роби, тъй като те не желаели да прекъснат добива на злато и вече утвърдените търговски пътища. Вместо това португалците изпращали роби към Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина от други райони, в които търговията с роби процъфтявала, по-специално от Брега на робите (днешен Бенин) и Сао Томе.

До седемнадесети век обаче по-голямата част от търговията в Западна Африка се била концентрирала върху продажбата на роби

Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина вече играел важна роля в търговията с роби в Западна Африка. Замъкът действал като депо, където поробените африканци били докарвани от различни кралства в Западна Африка. Африканците, често пленявани във вътрешността на континента от ловците на роби на крайбрежните народи, били продавани на португалски, а по-късно и на холандски, търговци в замяна на стоки като текстил и коне.

През 1596 г. холандците правят първи неуспешен опит за превземането на замъка, но успяват през 1637 г., след което Замъкът Елмина е обявен за столица на Холандския златен бряг. През периода на холандския контрол върху близкия хълм са построени нови, по-малки крепости, за да защитят крепостта Елмина от атаки от вътрешността на полуострова.

Холандците продължават да експлоатират доходоносния бизнес продажбата на роби чак до 1814 г., когато премахват търговията с роби, съгласно Англо-холандския договор за търговия с роби

Робите били държани в плен в замъка, преди да излязат през печално известната „Вратата, от която няма връщане назад“, за да бъдат транспортирани и препродадени в новооколонизираната Бразилия и други португалски колонии. До 1000 мъже и 500 жени, роби, по едно и също време били оковавани и натъпкани в малко помещение под повърхността на замъка. Без свеж въздух, без място за сядане или лягане и с много малко светлина, подземието за мнозина било по-лошо от смърт. Без вода или тоалетна подът на подземието бил покрит с човешки екскременти и урина. Много роби се разболявали сериозно или дори умирали. Мъжете били отделени от жените, а търговците редовно изнасилвали някои от безпомощните жени.

След като робите пристигали в замъка, те можело да прекарат до три месеца в плен при тези ужасни условия, преди да бъдат изпратени в Новия свят. Контрастът между живота на робите и управляващите замъка бил поразителен. Помещенията на губернатора и офицерите били просторни, чисти и проветриви, с красиви паркети и живописни гледки към сините води на Атлантика. В рамките на двора на замъка имало и параклис за офицерите, търговците и техните семейства, които водили нормалния си ежедневен живот, който бил напълно откъснат от невъобразимите човешки страдания, които те съзнателно нанасяли на гниещите в подземията на замъка невинни хора.

След постигането на независимост, ганайците поемат контрол на крепостта

Замъкът е реставриран значително от правителството на Гана през 90-те години на миналия век. Реновирането на замъка продължава и до днес и непрекъснато се ремонтират отделни сегменти, за да бъде поддържан в достойно за историята си състояние.

Днес икономиката на района около Елмина се поддържа от туризма и риболова. Замъкът Елмина е запазен като национален музей на Гана, а паметникът е определен като паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Той е място за поклонение на много афроамериканци, които искат да се свържат със своето отдавна изгубено наследство и семейство.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Posts

Коя е най-старата принтирана книга в света?

Диамантената сутра е древна будистка проповед, която поколения будисти са запомнияли и пеели от

80 000 исторически акварелни картини разкриват как е изглеждал светът преди фотографията

Акварелната живопис безспорно се отличава със своята ефирност и плавност на изобразяване. И всички

Авиатор показва изненадващата красота на Бангладеш от въздуха

Пилотът на военновъздушните сили на Бангладеш Шамим Шориф Сусом освен професионален войник е и

Кои са и къде се намират най-малките паметници в света?

Руският град Томск е дом на най-малкия обществен паметник в света – малка бронзова

Ръчно изработени глобуси на художника Питър Белърби

Когато преди няколко години Питър Белърби не успял да намери перфектния ръчно изработен глобус

За пръв път произведение на Бански влиза в Британския музей

Бански е един от най-провокативните, известни, но и мистериозни, творци на нашето съвремие. Неговите

Красотата на последиците от пясъчните пустинни бури в Дубай, снимани от въздуха

Животът на жителите на Обединените арабски емирства и по-конкретно Дубай е постоянна битка с

Откраднаха 9 картини на Владимир Димитров-Майстора

9 картини на известния български художник – Владимир Димитров-Майстора са били откраднати от апартамент

Най-скъпата книга, Леонардо да Винчи и Бил Гейтс

През 1994 година 39-годишният тогава Бил Гейт е вече мултимилиардер, туко-що оженил се и

Да създаваш архитектурни шедьоври с кибритени клечки

Патрик Актън е необикновен артист. Той е роден в Грийн Каунти, Айова и е

Рибарите-акробати от Нова Каледония (галерия)

Фотографът Стефан Дуканда улавя тази невероятна фотография на рибар, замръзнал във въздуха, докато скача,

Социалният фотографски проект на Майкъл Улф – „Китайските работници и играчките, които произвеждат“

Китай е най-големият износител на играчки в света – почти 75% от всички играчки

Облечената Маха, Франсиско Гоя
Защо Католическата църква не успява да унищожи хиляди безценни картини?

Около средата на 17-ти век в Испания се стига до ясен и категоричен религиозен

Ребрандиране в името на осведомеността за застрашени видове

Модната марка Lacoste е сред най-известните брандове за дрехи в света и безспорно една от

Бен Купър – фотографът, заснемащ изстрелването на космически ракети

Не възможно да видите някоя от зашеметяващите снимки на пилотската кабина на спътниковия кораб

В периода 1-5 октомври ще се проведе единственият SITE-SPECIFIC театрален фестивал в България – „Панаир на младите – SITE-SPECIFIC Theatre“ 2018

Единадесетото издание на единствения SITE-SPECIFIC театрален фестивал в България – „Панаир на младите –

„Покривите на Хонг Конг“ – фотографският проект на Жак Лагрез

В продължение на повече от четири години фотографът Роман Жак Лагрез работи върху нестандартен

Как Барокът се превръща във водещото световно направление в изкуството за цели два века?

Барокът се заражда в Рим в края на 16 в. и в началото на

Снимките с дрон на Джони Милър, показващи фрапантната разлика между богати и бедни в Кейптаун

Въпреки че ерата на апартейда в Южна Африка официално приключи преди повече от две

Легендарните фотографии: Развяващия се съветски флаг над Райхстага

Когато фотографът Джо Розентал заснема култова фотография, на която се виждат петима американски войници

Най-добрите родилни фотографии, уловили магията на раждането

Раждането представлява едно от най-големите физически и психологически предизвикателства, през които една жена може

Как един вдъхновяващ фотограф без ръце и крака заснема своите страхотни снимки?

Ало има желание, то има и начин. Това е фраза, която би могла бъде

Copyrights Alessio Trerotoli
Фотографът Алесио Треротоли, който улавя меланхоличната красота на дъждовните дни

Живеещият и работещ в Рим италиански фотограф Алесио Треротоли е професионалист със стил, който

Йошитомо Нара, който рисува като за деца, но твори с идеята за възрастни

Изглеждащите като анимации деца и животни, включени в рисунките, картините и скулптурите на Йошитомо

Уличните графити като предизвикателство към обществото

Огромните графити на световноизвестния артист Blu в Италия се сблъскват с опасенията за околната

Фотографът, който улавя щастливите погледи на осиновени кучета, преживели насилие

Многократно награждаваният фотограф Алекс Кърнс (основател на студиото www.houndstoothstudio.com.au) публикува своя последен фотографски проект,

Над 20 традиционни сватбени костюми от целия свят

Днес сватбите и идеята за брак са далеч по-непопулярни, отколкото само преди десетилетия. Вече

„Изглед от прозореца от Льо Гра“ – първата фотография в историята

Днес, когато небрежно преглеждаме стотици фотографии в ултрависоко качествено всеки ден, сякаш наистина сякаш

Защо най-голямата организация на автори и музикални издатели в България Музикаутор подаде сугнал до ДАНС?

Организатори на концерти укриват милиони левове приходи и не плащат авторски права. Фирмите, действащи

Артистичната инсталация, показваща силата на книгите

„Замъкът“ е артистичен проект на мексикански художник Хорхе Мендес Блейк, който той реализира преди

Изложбата „Гонене на зли духове (Призраците са сред нас)“ в галерия „Райко Алексиев“

Изложбата цели да покаже максимален брой гледни точки и различни тълкувания на една толкова

Американският фотограф, който се докосва до „Света на съвпаденията“ в Ню Йорк

През последните повече от десет години американският фотограф Джонатан Хигби обикаля безкрайните улици на

Теодор Ушев създава първата в България изложба с миксиарана реалност.

Теодор Ушев е това, което ние наричаме успял човек. Следим го от години и

Великите картини: Кафе тераса през нощта и мечтите на Винсент ван Гог

„Кафе тераса през нощта“ е една от най-известните картини не само на нейния автор

Датски уличен артист е построил над 3500 къщички за птици от 2006 г. насам

Датският артист и дизайнер Томас Дамбо се е специализирал в изграждането на подходящи за

Изкуството и науката на Ернст Хекел: Пъстрите и красиви илюстрации по биология от 19-ти век

Германският биолог и художник Ернст Хекел посвещава живота си на изучаване на далечната и

Сергей Прокудин и неговите цветни фотографии на живота в Царска Русия

Сергей Прокудин-Горски е руски химик и фотограф, известен най-вече с пионерската си работа и

Севлиевската галерия „Видима“ навърши 20 години

Във връзка с този юбилей – своята 20-годишнина, „Видима“ галерия, до голяма степен определяща

Как хората през 1900 г са си представяли бъдещето и XXI в. (галерия)

Можете ли да си представите животa на Земята след 100 години? Дали след един

НХА отбеляза 70-годишнината на специалността „Сценография“ с юбилейна изложба

Една от добрите възможности за художествени прояви в галерия „Академия“ са юбилейните изложби. Блестящ

Изключителните снимки на уличен фотограф, влюбен в духа на Токио (галерия)

Талантливият и умел уличен фотограф RK започва пътуването си в огромния и безбрежен свят

Ракан Курди, който не пребори атрофията, но рисува въпреки всичко

Свикнали сме често да обръщаме внимание основно на проблемите се и не толкова на

Максуел Тилс и неговите илюстративни „пътеводители“

Името му е Максуел Тилс  – пътуващ артист Едва на 23 години, той е вече

Изгубени в превода? Не- в пейзажа в изложбата на Милко Божков

Оказва се, независимо от това, че днес разполагаме с все повече и по-мощни средства

Пиер-Кристиян Броше
Френският колекционер Пиер-Кристиян Броше разказва за любовта към изкуството на другите

Човек, когато е далеч от колекционерските страсти и изкусвото винаги се пита какво кара

Особеностите на женското тяло не са повод за срам, а за красиво изкуство

Стрии, белези и дори менструацията са неща, които на жените рутинно и постоянно се

Френски учени откриха скица на голата Мона Лиза, за която се вярва, че е дело на Леонардо да Винчи

Голата картина, която притежава удивителна прилика с, може би, най-известната картина в света –

Успехът „В началото“ – необходимото, но недостатъчно условие за развитието на младите художници (част 3)

В този наш текст ще ви разкажем за третата и последна част от страхотните

Делиана Стоянова, «Пилето и яйцата» (собственост)
Успехът „В началото“ – необходимото, но недостатъчно условие за развитието на младите художници (част 1)

Галерия на СБХ ,изложба на млади художници „В началото“ ул. „Шипка“ 6, етаж 3 15 –

ЛЮБЕН ДИМАНОВ, „Помни съботния ден...“ (детайл), маслени бои, платно, провенанс – ателието на художника, естимейт € 3 500
„Нирвана“ започна изложбения сезон 10-те божи заповеди

За Любен Диманов, който  на 20 септември т.г. откри своята поредна изложба в България,

Незабравимите художници: новаторът Джаксън Полък

Джаксън Полък е известен американски художник, който има огромен принос за развитието на движението

Живописта върху циферблатите се прави с копринена четка с дебелина 0,5 мм
„Формулата“ на циферблатите на Jaquet Droz: Часовниците като изкуство

Когато се появяват механичните часовници, те биват смятани за произведения на инженерното изкуство –

Александър Колдер. Nemo's Pad (фрагмент). Фото Robert Abets
„Парижкото биенале на антиквариата“ става ежегоден „Салон на антиквариата“

 Многобройните скандали с парижките ювелири (и часовникари) се отразиха неблагоприятно на авторитета на Парижкото

Пояси и пътища много, но за Китай съществува само един

Учудващо е, че Китай, страна в която за пръв път са били изобретени хартията

„Кристиан Диор“ – висша мода и мечти за нея, събрани в огромна изложба (част 2)

Тема с продължение. Прочетете тук първата част на нашия разказ за Кристиан Диор С интересни

„Кристиан Диор“ – висша мода и мечти за нея, събрани в огромна изложба (част 1)

Модната къща „Кристиан Диор“ и едноименната марка навършиха кръгъл юбилей и достигнаха своята 70-годишнина,

„Анабел 2: Сътворението“ – когато куклата убива, как зрителят потръпва

Единственият човек в България, който може да даде компетентно мнение по съществото на този

Мариела Гемишева – арт инсталация от дисплеи и останки от модни дрехи

Щом се чуе, че Мариела Гемишева прави нещо някъде, артелитът на цяла София не

„Ковьорчета-Мовьорчета“ от Любен Фързулев – пленихте ли вие наш’те зрителски сърца?

Какво е това „ковьорче“ и каква е ролята му днес? Нашите нови усещания за кича Дискурсът

“Дюнкерк” – часовник или филм: Кристофър Нолан режисира филм, който работи като часовник

В началото този филм е странен – неговите главни герои протагонисти са необикновени –

Георги Лечев: Дъх на море

На 20 юни в столичната арт галерия КОНТРАСТ е откриването на изложбата „Дъх на

Галерия в Лондон представя изложба на селфита

Изложбата „От селфи до самоизразяване“ ще продължи до 30 май. Галерия „Сачи“ в Лондон