Замъкът Елмина се издига достолепно с белите си стени над Гвинейския залив. Тази сграда е била последна спирка за стотици хиляди роби, които са казвали сбогом на Африка именно от тук – „Точката, от която няма връщане назад“. Всеки роб, който е бил докарван тук е знаел, че, влизайки през централния вход на замъка Елмина, то изходът е само един – задният вход, който води към корабите за Новия свят. Днес замъкът Елмина е символ на мъката на робите, които са били част от търговията с човешкия съдби. Оформена като музея, сградата разказва историята не само на самото здание, но и механизма, по който безброй безправни мъже и жени са били отнемани от семействата си, за да станат насилствено част от нужната безплатна работна сила на колониалните империи, а впоследствие и на САЩ.

Замъкът Елмина е построен от португалските завоеватели през 1482 г.

Те прекарват месеци „закотвени“ в близост до брега, тъй като не смеят да стъпят на местните плажове и да навлязат в джунглите, поради страх от треска, денга и малария. Рисковете от смърт били повече от реалистични, но желанието за разрастване на империята и обещаните богатства били по-силни дори и от страха от мъчителна смърт.

Португалците кръщават замъка Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина. Именно иберийските завоеватели дават наименование и на самата област, кръщавайки я първоначално Алмина, което се е трансформирало в Елмина. Името е избрано, поради убедеността, че районът е богат на златни залежи. Алмина всъщност означава „Мината“. Това бил и първият търговски пост, построен в Гвинейския залив и най-старата европейска сграда, съществуваща на юг от Сахара. Това е съдбата на Замъка Елмина – да бъде постоянен свидетел на историята, която се преплита именно пред и зад стените му.

Макар и първоначално да е създаден като търговско селище, замъкът по-късно се превръща в една от най-важните спирки по маршрута на презатлантическата търговия с роби

Холандците завземат крепостта от португалците през 1637 г., след неуспешен опит няколко десетилетия по рано – през 1596 г. Усещайки, че могат да постигнат пълна доминация в района те продължават да атакуват и превземат цялото португалско крайбрежие през 1642 г. Португалците си заминават, техните традиции, език и влияние също, но търговията с роби продължава да бъде активно развива под холандско управление чак до 1814 г. През 1872 г. холандското управление на Елмина достига крайната си точка, а с него и крепостта Елмина става притежание на Великобритания.

Златният бряг, както е била наричана областта в миналата днес е свободната държава Гана, която придобива независимостта си през 1957 г., успявайки да се отскубне от политическата доминация на Великобритания

Новосъздадената държава поема пълен контрол над замъка. Той е признат от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство и сред най-известите забележителности в страната. Красива забележителност, която разказва истории от грозни времена и предлага възможност за помирение със семейната памет на стотици хиляди чернокожи, които днес живеят в различни държави по света, но знаят, че корените им са тук. Знаят, че преди столетия е имало техен прапрапрадядо, който се е сбогувал с Африка за последен път през малките прозорчета на Замъка Елмина – „Точката, от която няма връщане назад“.

Както споменахме, португалците за първи път достигат до това, което става известно като Златното крайбрежие през 1471 г.

Империята изпраща за първи път изпраща кораби да изследват африканския бряг през 1418 г. Португалецът има няколко мотива да проучва земите на юг от Сахара. Те били привлечени от слуховете за плодородни африкански земи, които били богати на злато и слонова кост. Португалците също така търсели алтернативен южен маршрут до Индия, за да заобиколят арабските търговци и да установят пряка търговия с Азия. В съответствие със силните религиозни настроения от времето, друг фокус на португалците бил християнският прозелитизъм (е течение в религията което се стреми да разпострани и разпростре своето учение и да привлече, т.е. да обърне в лоното на своята вяра хора извън паството си.).

Тези мотиви подтикнали португалците към развитие на търговията с, а впоследствие и завладяването на района на Гвинея. Те постигали постепенен напредък по африканския бряг, като всяка експедиция достигала по-далеч от предишната. След петдесет години проучване на крайбрежието португалците най-накрая достигат Елмина през 1471 г., по време на управлението на крал Алфонсо V. Достигайки до бреговете, португалците открили процъфтяваща търговия със злато, която вече била установена сред местните жители и посещаващи ги арабски и берберски търговци.

Търговията между Елмина и Португалия нараствала през десетилетието след създаването на търговския пост Елмина

През 1481 г. наскоро коронованият крал Жоао II решава да построи крепост на брега, за да гарантира защитата на тази търговия, която, разбра се, била под кралски монопол. Крал Жоао изпратил всички материали, необходими за изграждането на крепостта върху десет каравели и два транспортни кораба. Доставките, които включвали всичко – от тежки фундаментни камъни до керемиди, били изпратени, в предварително подготвени за строителство форми, заедно с провизии за шестстотин мъже.

Под командването на Диогу дъ Азамбуджа флотът отплава на 12 декември 1481 г. и пристига в Елмина, малко повече от месец по-късно, на 19 януари 1482 г. Някои историци отбелязват, че Христофор Колумб е бил сред тези, които били част от пътуването до Златния бряг.

След пристигането си Азамбуджа сключил договор с португалски търговец, живял известно време в Елмина, за да уреди и да превежда по време на официална среща с местния лидер Квамин Ансах. Скривайки собствения си интерес с елегантни маниери и дружелюбност, Азамбуджа разказа на лидера за големите предимства в изграждането на укрепление, включително защита от много мощния крал на Португалия. По време на срещата Азамбуджа и лидерът Квамин Анса участвали в мащабен мирен ритуал, който включвал празник, музиканти и много участници, както португалци, така и местни жители. Шефът Квамин Ансах бил резервиран към идеята за изграждане на постоянно португалско селище. Чрез комбинация от подаръци, обещания и заплахи, Азамбуджа най-накрая получил неохотното съгласие на Квамин Анса да започне изграждането на замъка Елмина.

Когато строителството започнало на следващата сутрин, притесненията на лидера се оказа основателно

За да построят крепостта в най-защитимият район на полуострова, португалците трябвало да събарят домовете на някои от селяните, които се съгласили едва след като получили обезщетение. Португалците също се опитали да използват камъни от намираща се наблизо скала, за която хората от Елмина, които бяха анималисти, вярвали, че е дом на бога на близката река Беня. Преди разрушаването на кариерата и домовете, Азамбуджа изпраща португалски член на екипажа Жоао Берналдеш с подаръци, които да достави на лидера Квамин Анса и селяните.

Азамбуджа изпраща месингови легенчета, шалове и други подаръци с надеждата да спечели добрата воля на селяните, за да не се разстроят те по време на събарянето на домовете им и свещените за тях скали. Въпреки това Жоао Берналдеш доставил подаръците чак след като започнало строителството. Това породило огромно недоволство у местните, след като те станали свидетели на разрушаването на къщите и светините им без предупреждение или компенсация. В отговор на това те организирали нападение, довело до смъртта на няколко португалци. В крайна сметка било постигнато взаимно разбиране, но продължаващото противопоставяне накарало португалците да изгорят местното село в знак на възмездие.

Дори в тази напрегната атмосфера първият етаж на кулата е завършен само за двадесет дни. Това е резултат от това, че са донеси изключително много сглобяеми строителни материали. Останалата част от крепостта и съпътстващата църква са завършени скоро след това, въпреки съпротивата на местните.

В самото начало португалските власти решили, че Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина няма да се занимава директно с търговията с роби, тъй като те не желаели да прекъснат добива на злато и вече утвърдените търговски пътища. Вместо това португалците изпращали роби към Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина от други райони, в които търговията с роби процъфтявала, по-специално от Брега на робите (днешен Бенин) и Сао Томе.

До седемнадесети век обаче по-голямата част от търговията в Западна Африка се била концентрирала върху продажбата на роби

Кащело дъ Сао Жоржъ дъ Мина вече играел важна роля в търговията с роби в Западна Африка. Замъкът действал като депо, където поробените африканци били докарвани от различни кралства в Западна Африка. Африканците, често пленявани във вътрешността на континента от ловците на роби на крайбрежните народи, били продавани на португалски, а по-късно и на холандски, търговци в замяна на стоки като текстил и коне.

През 1596 г. холандците правят първи неуспешен опит за превземането на замъка, но успяват през 1637 г., след което Замъкът Елмина е обявен за столица на Холандския златен бряг. През периода на холандския контрол върху близкия хълм са построени нови, по-малки крепости, за да защитят крепостта Елмина от атаки от вътрешността на полуострова.

Холандците продължават да експлоатират доходоносния бизнес продажбата на роби чак до 1814 г., когато премахват търговията с роби, съгласно Англо-холандския договор за търговия с роби

Робите били държани в плен в замъка, преди да излязат през печално известната „Вратата, от която няма връщане назад“, за да бъдат транспортирани и препродадени в новооколонизираната Бразилия и други португалски колонии. До 1000 мъже и 500 жени, роби, по едно и също време били оковавани и натъпкани в малко помещение под повърхността на замъка. Без свеж въздух, без място за сядане или лягане и с много малко светлина, подземието за мнозина било по-лошо от смърт. Без вода или тоалетна подът на подземието бил покрит с човешки екскременти и урина. Много роби се разболявали сериозно или дори умирали. Мъжете били отделени от жените, а търговците редовно изнасилвали някои от безпомощните жени.

След като робите пристигали в замъка, те можело да прекарат до три месеца в плен при тези ужасни условия, преди да бъдат изпратени в Новия свят. Контрастът между живота на робите и управляващите замъка бил поразителен. Помещенията на губернатора и офицерите били просторни, чисти и проветриви, с красиви паркети и живописни гледки към сините води на Атлантика. В рамките на двора на замъка имало и параклис за офицерите, търговците и техните семейства, които водили нормалния си ежедневен живот, който бил напълно откъснат от невъобразимите човешки страдания, които те съзнателно нанасяли на гниещите в подземията на замъка невинни хора.

След постигането на независимост, ганайците поемат контрол на крепостта

Замъкът е реставриран значително от правителството на Гана през 90-те години на миналия век. Реновирането на замъка продължава и до днес и непрекъснато се ремонтират отделни сегменти, за да бъде поддържан в достойно за историята си състояние.

Днес икономиката на района около Елмина се поддържа от туризма и риболова. Замъкът Елмина е запазен като национален музей на Гана, а паметникът е определен като паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Той е място за поклонение на много афроамериканци, които искат да се свържат със своето отдавна изгубено наследство и семейство.