Севлиевската галерия „Видима“ навърши 20 години
Във връзка с този юбилей – своята 20-годишнина, „Видима“ галерия, до голяма степен определяща културния облик на Севлиево, се представи с изложба в столичната галерия „Средец“. Една официална галерия представя друга. Подобни ходове са полезни, нещо повече – напълно допустими, когато трябва да се даде място за представяне на културно събитие, свързано с придобиването, музеефицирането и излагането пред широката публика на произведения на изобразителното изкуство. Разбира се, подобна изложба, освен да покаже успехите на галерията има и една по-малко видима, но не по-малко важна задача. Тя е – твърдо, но деликатно, да подчертае ролята на корпорацията като групов меценат.
Пред софийската публика бяха представени каталогът от изложбата и репродекции в отделен албум-папка
Заключение за това може да се направи от думите на Димитър Шумналиев (главният редактор, при който в-к „Нощен труд“ фалира), цитирани на последната страница в каталога към изложбата: „Бъдете благодарни на господа, че в града ви дойде една толкова мощна фирма“. На същата страница писателят Виктор Паскова казва нещо далеч по-интересно: „Ако трябва да напиша нещо за вашата галерия, то трябва да звучи (…) така: навсякъде, където човек попада за първи път, започва биографията си отначало“.
Началото на тази севлиевска галерия е поставено през последното десетилетие на отишлия си ХХ век – по-точно това става на 15 декември 1997 г, когато галерията за пръв път отваря врати за да даде на гражданите простор към духовната им жажда за общуване с изобразителното изкуство.
Аршак Нерсисян, „Натюрморт“ (фрагмент)
Може да се каже, че това е групова изложба, но от особен, музеен тип
От пръв поглед, когато човек разгледа представените платна, вижда широкия професионален подбор на имената на художниците и техните произведения. Голяма част от фонда на галерията са живи художници, наши съвременници, с което галерията и подкрепящата я фирма оказват влияние върху пазара на развитието на изкуството в страната днес.
От друга страна, подобна галерия, за да може успешно да изпълнява просветителските си функции, трябва хармонично да развива събирателството в трите най-главни области – живописта, графиката и кавалетната скулптура. Експозицията, която е разгърната в салона на галерия „Средец“, дава основание да считаме, въз основа на представените артефакти, че отделите живопис и графика се развиват успешно. Искахме да видим и експонати, които представят лицето на колекцията по отношение на скулптурата, но такива нямаше.
Христина Петрова, „Лято“ (фрагмент), маслени бои, платно,
60 х 72 см, 2000 г.
В каталога пък с фотография е представена скулптурата на Борислав Русинов „Бик“ (1988 г. вис. 14 см, бронз); Константин Вълчев „Геометрия в синьо“ (1995 г., вис. 35 см, стъкло) и Ели Неделчева „Храм“ (2003 г., вис. 44 см, керамика). Основите са положени и сега само трябва да бъдет внимателно надграждани. След време може би у нас ще се получи следният парадоксален факт – българското изкуство от 90-те години на ХХ век ще бъде по-добре представено от галериите, които се намират извън София, отколкото в Националната художествена или Софийска градска галерии.
Това се вижда именно ако разгледаме и подробно анализираме картините, графиките и акварелите, с които се представя галерия „Видима“ на тази своя юбилейна изложба
Следващото нещо, с което удивява галерията, е това, че по отношение на изобразителното изкуство в града, тя е структурообразуващ фактгор, а тандемът, или по-точно казано – произходът от такава мощна промишлена организация се явява ако не пътят, то поне спасителният пояс, за развитието и показването на изобразителното изкуство у нас. Този модел, ако не от векове, то поне от столетие, работи в други страни и народи. Защо да не проработи и у нас? Примерът на севлиевската галерия „Видима“ показва, че това е един наистина успешно функциониращ, и то в полза на широката публика, модел.
Не само гражданите, но и държавата би трябвало, ако не го подкрепя, то поне да не му пречи с различни бюрократични пръти в колелата. Историята на българската бюрокрация от Освобождениеито насам дава много фрапиращи примери за това.
Прави впечатление и с каква вещина и професионално умение са аранжирани експонатите, както и скромните, но оформени и надписани с вкус етикети, а не както нашите частни галерии отколе – да дават на картините номера като на затворници.
Жалкото е само, че май примерът на „Видима“ ще остане хубав и положителен, но отделно взет изолиран случай в българската практика. Надявам се, че другите ни бизнесмени ще видят и рационалното, и брендовото зърно, и полза от подобна идея, и това един ден ще стане масова практика, и ще се радваме и на присъствието на много други галерии, подобни на „Видима“.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
