Изложба калиграфия и сериграфия на Димитър Трендафилов
Днес в софийската галерия Енакор се открива изложба на Димитър Трендафилов (1937-2016)
Димитър Трендафилов работи в сферата на книжния и графичния дизайн и е автор на десет запазени шрифта.
Роден е през 1937 г. в Бургас. Завършва ателието по “Илюстрация” на проф. Веселин Стайков в Националната художествена академия в София през 1965 г. Дипломира се и в специалност “Плакат”. След това специализира шрифт в Талин и Прага.
Ученик е на Борис Ангелушев, на когото сътрудничи още като студент във вестник “Литературен фронт”. Трендафилов казва, че това е било “голямото училище” за него и обича да си спомня за това време:
Най-ценно за мен беше, когато отивах в събота да занеса някое заглавие на Борис Ангелушев и той го харесваше. Той най-напред ме поздравяваше, след това взимаше четката и написаното ставаше неузнаваемо, обаче самата похвала за мен беше голямо удовлетворение.
Известен е с работата си в областта на изящната и приложна графика. Работил е като художник във в. “Народна култура” и в Българската национална телевизия. Проектира графичното оформление на множество вестници, книги и телевизионни предавания.
През последните години от живота си Димитър Трендафилов се занимава предимно с калиграфия и сериграфия. От 1987 до 2016 е нарисувал над 500 листа калиграфии. Неговите пристрастия са калиграфските рисунки, библейските текстове и поезията, които интерпретира по своеобразен артистичен начин. Стилът му се определя едновременно като класически и създаващ тенденции.
От 1994 е професор по шрифт и калиграфия в Националната художествена академия. Преподавателската му дейност там започва още съвсем млад през 1968 и продължава повече от 30 години.
През дългата си преподавателска и творческа практика с огромния си човешки и артистичен заряд, Димитър Трендафилов подготвя и вдъхновява поколения студенти и художници. Огромен е приносът му за развитието на националното и световно графично изкуство и калиграфия и за представяне на българската кирилица.
След смъртта му през 2016 учениците му се сбогуват с него с думите:
Свободният му творчески дух завинаги ще остане сред нас и ще ни даде куража да вървим по стъпките му със сила и достойнство.
Снимка: НХА
Художникът има над 30 самостоятелни изложби. Негови работи са излагани в Париж, Прага, Севиля, Брюксел, Москва, Истанбул, както и в много градове на България. Носител е на редица престижни отличия и награди. През 2012 г. Трендафилов представя в галерия “Академия” юбилейна изложба по повод 75 годишнината си. Удостоен е с почетния знак на Националната художествена академия, който се връчва за изключителни постижения и заслуги.
Проф. д-р Н. Младенов от НХА говори с много проникновение и чувство за произведенията му:
… листи с хаотични на пръв поглед, артистични драсканици, форми, графични и ярки цветови и композиционни хармонии, изпълнени като сериграфия и литография. Тук там виждаме как петната се допълват и почти създават образи, които често зрителите възприемат нееднозначно. Композициите се градят около някой студен знак, който постепенно бива обгръщан от артистични копнежи на смело положени мазки. После знаците си отиват или трансформират, а остава само хармония и любов…
Наричат го “Бащата на българската калиграфия” и “Самотния самурай на калиграфското перо”. За Трендафилов любовта към калиграфията започва в ранно детство. Той вярва, че тя е истинско изкуство на пропорциите и хармонията, което е много лично и има двупосочна връзка с твореца. За него това е пътят, който трябва да извървиш към самия себе си и изисква върховно съсредоточаване.
С поглед, отправен винаги в бъдещето и неизчерпаем стремеж към усъвършенстване, той винаги оценява като най-голямо свое постижение най-новите си работи. Убеден почитател на дадаистите, за него е важно да променя непрекъснато подхода си към творческите задачи. За Трендафилов важното е човек да бъде артист, а сръчността е от второстепенно значение и се придобива с опита. Той с голямо желание пробва нови технологии и компютърът и таблетът се превръщат в любими негови инструменти.
В цялото си свободно време правя онова, което мога и което ми носи огромно удовлетворение. Това е най-важното в живота ми. Не се съмнявам, че работата ми е помогнала да оцелея и морално, и физически. Да запазя духовната си свобода.
Изложбата е отворена до 21 юли на ул. Денкоглу 30.
