Замечтаните картини на Джошуа Флинт, в които той се докосва до сънищата, миналото и бъдещето
Джошуа Флинт рисува сцени, свързани с начина, по който ние възпроизвеждаме в съзнанието си стари случки, спомени и мигове от минали красиви, влюбени или трагични моменти. Той акцентира вурху замъгляването, изчезването на детайли и едновременно съществуване на ясни елементи от спомена ни безвъзвратната загуба на детайли.
Визуалните му разкази не са линейни и абсолютно ясни и кристални по своя смисъл, а по-скоро създават сюрреалистична колеция от пейзажи, мисли, мечти, спомени и (не)познати светове.
В картините му се представят, както реални и истинни спомени, така и мигове мимолетност, които съзнанието ни неволно запечатва, виждайки ги на улицата, в социалните мрежи, в някоя наша отвеяна мечта или остатък от сън, който съзнанието ни е несигурно дали се е случил или не.
“Картините се колебаят между познатото и непознатото, докато едновременно, включват у себе си и миналото, и настоящето”, казва Флинт при представянето ан своя проект.
“Ако преработим йерархията и позиците на на елементи от картините те ще се превърнат във фикция, която би позволила безброй интерпретации. Идеите в произведения са препратки към лиминалността, екологичните проблеми, неврологията, психологическите състояния, както и историята на живописта.”
Неговите картини пресъздават усещането ни за желание да си спомним ясно всеки детайл от дадено случка или сън, но съзнанието не ни позволя, безвъзвратно изхвърлило от себе си ненужната информация. По тази причината произведенията му понякога са мътни, леко размазни, тъмни или “мъгливи”.
Работата му се базира основно на изображения, създадени, благодарение на много различни източници, като например цифрови архиви, ретро и антикварни магазини и материали от социалните мрежи. Картините варират между познатото и непознатото, като същевременно включват миналото и настоящето. Чрез пренареждането на йерархията на елементите картините се превръщат във фикции, които позволяват безброй тълкувания. В уникалните му произведения на изкуството намират място теми като екологичните проблеми на планетата и бъдещото им развитие, неврологията, психологическите състояния и историята на живописта.
