35 години зад стените на психиатричната клиника: фантастичната автобиография на Адолф Вьолфли
Историите, родени от тъга и болест потъват в забравата на времето. Но чрез изкуството тяхното послание става безсмъртно, макар и често да има нужда да бъде припомняно. Пример за това са рисунките на швейцареца Адолф Вьолфли, който прекарал 35 години от живота си в психиатричната клиника в Берн. Творбите му били популярни в средите на представителите на сюрреализма. Но зад тях му се крие тъжната история на Адолф Вьолфли, случила се отдавна в далечното минало.
Адолф Вьолфли се родил през 1864 година в малко швейцарско градче в семейството на майка перачка и баща зидар
Адолф бил седмото дете в многодетното семейство, но през цялото си детство той работел усърдно, стараейки се да бъде в помощ на родителите си. Бил овчар, дървар, общ работник… Когато станал на десет години, малкото момче, което станало жертва на сексуални посегателства, попаднало в приют, където узнал колко тежка е съдбата на сираците.
На деветнадесет години Адолф се влюбил в момиче, за което поискал да се ожени, но получил отказ от нейното семейство. Огорчен, младежът се записал в армията, където служил известно време, но продължавал да носи тежкия товар от невъзможната любов. И тази болка белязала живота му завинаги. Във всяко момиче, което срещал, той търсел нещо от неосъществената любов на живота си. Адолф вече бил 25-годишен, когато бил хвърлен зад решетките в затвора заради изнасилване.
Излизайки от затвора, Вьолфли прекарал четири години на свобода, след което заради същото провинение бил обявен за невменяем и бил изпратен в психиатрична болница, където прекарал 35 години до смъртта си.
През първите десет години от престоя си в болницата Адолф бил доста агресивен пациент заради халюцинациите, които получавал
Налагало се да бъде отделен от останалите пациенти. Така минали години, докато съвсем изненадващо за всички Адолф започнал да рисува на парчета от вестници. С течение на времето той получил възможност да се занимава с творчество в по-подходящи условия – предоставили му отделно помещение.
Адолф Вьолфли се заел с писането и рисуването на своята биография и така изписал над 25000 страници, включващи 3000 илюстрации. В края на живота си, авторът вече имал зад гърба си 45 тома, като съдържанието било изключително богато на рисунки, стихове, текстове и ноти. Поставени един върху друг, томовете биография на Вьолфли образували колона, висока два и половина метра, като всеки том бил грижливо подвързан от самия автор.
Творецът измислил целия си живот, от който практически бил лишен, защото съществуването му преминало зад стените на приютите, затвора и лечебницата
Многотомната биография на Адолф Вьолфли била фантастична: той описал и рисувал градове и страни, които никога не бил посетил, както и такива, които никога не същестували. Книгата започвала с описание на трудната географска експедиция на Дуфи (наименованието на Адолф от детските години) и постепенно се разгръщала в разказ за апокалиптична космическа война.
Рисунките на Адолф Вьолфли приличат по странен начин на тибетски мандали и сакрални индиански образи, ритуални модели на аборигените в Австралия и магически татуировки от африканските народи. Виждал ли ги е някога някъде Адолф? Най-вероятно не. Но в картините и текстовете му става ясно, че той умеел да се пренася на такива места и в такива времена, където психическото му състояние не би било наречено патологично.
Адолф Вьолфли е ярък представител на ар брют (art brut – от френски език грубо/необработено изкуство), който творил чрез инструмента психическата си болест. Неговите творби изразяват висша степен на спонтанност.
Адолф Вьолфли не намерил място в обществото, освен с психиатричната клиника, където изолацията, тягостното усещане за собствена неадекватност и ненужност в съвремeнното общество задълбочили психическото му разстройство. Той сякаш написал алтернативна история за създаването на света. Виждал на небето не просто луна, а изрисувания в нея кръг на будистка мандала, подсказваща за връзката на човека и Космоса.
Няколко дни преди смъртта си през 1930 година Адолф ужасно съжалявал за това, че не успял да завърши с финал своята грандиозна автобиография. Замисълът бил да включва още 3000 песни.
Един от основоположниците и главните теоритици на сюрреализма – Андре Бретон – направил колекция от работите на Адолф Вьолфли и се възхищавал от факта, че без въобще да подозира за основните принципи на сюрреализма, Вьолфли възпроизвел в своето творчество същинската спонтанност на това гениално направление в изкуството.
Неповторимият и колосален труд на Вьолфли бил показан за първи път в Европа и САЩ през 1972 година. А през 1975 неговите произведения били предадени от администрацията на психиатричната клиника в Музея за изобразителни изкуства в Берн. През 2018 година негова рисунка беше купена на търг за 735 хиляди долара.