„Парижкото биенале на антиквариата” става ежегоден „Салон на антиквариата”
Многобройните скандали с парижките ювелири (и часовникари) се отразиха неблагоприятно на авторитета на Парижкото антикварно биенале – едно от най-големите в Европа, и то търси изход от ситуацията
Намира го като създава нов бренд и прави редица неформални преобразувания. От панаир на антиквариата, който се провежда на две години, от август месец 2017 г. организаторите обявяват, че то ще бъде „Ежегоден салон на антиквариата“ като ще се държи на чистотата на идеята – да бъдат представени наистина антикварни вещи, но тези, които принадлежат на часовникарството и бижутерията ще бъдат сведени до възможния минимум. Целта на тези реформи е ясна – да се възстанови предишният авторитет и блясък, а покупките да надминат чувствително досегашните нива. Новият „отбор юнаци“ на парижкото антикварно дело, начело с президента на френския Национален синдикат на антикварите Матиас Ари Жан работи върху гигантски проект за пълно обновяване на характера и образа на най-стария антикварен салон. Той съществува от 1965 г. и седалището му се намира в Париж.
Ле Корбюзие (фрагмент), представен от галерия Aktis. Фото AKTIS GALLERY
Търсенето на този „нов образ“ на добре известното антикварно биенале продължава от две години
Това е и своеобразен отговор на предизвикателството и съперничеството между френските антиквари и парижките ювелирни къщи, чиито големи магазини са съсредоточени на Вандомския площад. Според мнението на основаната част от френските антиквари, техните колети от гости на биеналето се превръщат в негови главни стопани, заграбват най-добрите и престижни изложбени площи, а с астрономическите цени и блясъка на изделията плашат основната маса от купувачи, което неблагоприятно се отразява на сделките на останалите ценители на изкуството. Започналите взаимни претенции и обиди водят до това, че на Биеналето миналата година в Гран Пале ювелирите са представени само с две фирми.
От друга страна това пък превърна Биеналето в музейна експозиция, а не в търговска витрина. Отначало всички бяха радостни, че чистотата на антикварната идея се е върнала, но в края се прокрадваха тъжните нотки, че изкуството – това е добре, но то трябва и да се продава, а нови купувачи няма. Докато различните антиквари се бореха с колегите ювелири и часовникари, а също така и помежду си за постове и влияние вътре в Националния синдикат на антикварите (SNA) и скандалите следваха един подир друг, конкурентите укрепваха своите позиции и столицата на антиквариата изведнъж от Франция се премести в съседна Белгия. Главен конкурент на парижкото биенале стана холандският панаир TEFAF. Французите се решиха на хитър маркетингов ход – да поканят за почетен президент на Салона богатия американски колекционер и франкофил Кристофър Форбс.
Огюст Ербен. “Композиция” (фрагмент). 1918. Галерия Damien Boquet Art. Фото Thierry Ollivier
Второто съществено нововъведение са сменените правилата за подбор и представяне на експонатите, предназначени за продажба
В състава на комисията по новите правила влизат само независими експерти, а на участниците на салона и свързаните с тях лица им е забранено да се намесват в работата на експертите. По мнението на Матиас Ари Жан това „ще доведе до изключване на неприятните сюрпризи и ще направи самите антиквари по-предпазливи“. Бъдещето ще покаже правотата на неговите думи.
Накрая – за да няма никакво съмнение нито у търговците, нито у експертите или купувачите, към Салона ще функционира и научно-експертна лаборатория Art Analysis, снабдена с най-новото оборудване за изследване и експертиза на артефактите. Като инициатор на голяма част от тези важни преобразувания се сочи Крисофър Форбс. Той е човекът, колекционерът и бизнесменът, който оглавява Американската асоциация на приятелите на Лувъра и е дълбоко свързан с антикварното дело както в своята страна, така и във Франция. Преди две години той предложи за продажба своята колекция, свързана с личните вещи на Наполеон ІІІ, която обогати с много експонати различни парижки музеи.
Александър Колдер. Nemo’s Pad (фрагмент). Фото Robert Abets
Неговите френски колеги отчитат факта, че той взема присърце работата по обновяване на антикварното дело и е изцяло въвлечен в създаването на новата търговска марка на Парижкия антикварен салон. Неговата основна задача е да мобилизира своите приятели-колекционери, колеги и делови партньори да удостоят с внимание и присъствие Салона. За това той не пропусна да ги агитира дори от трибуната на всеобщата конференция Forbes в Индонезия.
За днешното издание на новия формат може да се каже, че на него ще присъстват 95 галерии от Европа и това не може да не радва устроителите и всички онези, които са се трудили повече от две години над този проект.
(Превод и адаптация: д-р Юлиан Митев, изкуствовед)
