Тази година Международното биенале на стъклото, логично, на основата на натрупания опит в развитието си, претърпя промени.  Най-видимо те се отразиха в това, че то имаше нови организатори. Биеналето вече не е дело на отделно взета фамилия и частна галерия. Променената колективна фигура, която стои в основата на тазгодишната организация, е Нов български университет и по-специално неговият художествен дапартамент, непосредствено свързан с художествената обработка на стъклото. От друга страна някак си настрана остана от организацията и проявите на Биеналето НХА, която също подготвя специалисти, свързани професионално с художествената керамика и стъклото.

По традиция и тази година някои от проявите, които придават блясък и силно разширяват авторитета му на добре организиран международен форум се проведоха извън София, но тяхната „география“ сега бе много по-широка, отколкото в предишните години. При това се получи, на пръв поглед някак си естествено, обвързането му с центрове, свързани с производството и обработка на стъклото въобще, а не само на художественото стъкло. Това е тясно свързано и с наличието на производствена база, тъй като за България производството на стъкло се обвързва с наличието на специфична материална база, а освен това е необходима и топлинна енергия, а всичко, което е свързано с това изисква наистина добра организация.

На първо място и най-понятни за зрителите са изложбите, където те могат да се запознаят непосредствено с резултатие от творческия труд на многобройните участници от различни страни

Трябва да се спомене, че най-главната изложба, която даде лицето на цялото биенале, бе съпътствана по време на откриването с с някои технически неуредици както в ортанизационно отношение – голяма закъснение при откриването, така и с начина на излагането на самите експонати – артефактите бяха не в изложбените зали, а основно в коридорите на сградата. Това обстоятелство е много неудобно, когато те бъдат разглеждани от огромно количество хора.

Настъпва суматоха и блъсканица там, където трябва да се поберат десетина души на място, предназначено за разминаването на двама

За първа година да вземе участие в откриването бе поканен Зуека, но той не бе провел нито предварителни репетиции, нито пък му беше ясен специфичния характер на биеналето, поради което неговият артистичен талант на конферансие някак си помръкна, независимо от блестящата жълта папионкас твърд възел, възана с ластик на шията му. Това обстоятелство заедно с неуредиците, свързани с микрофоните, както и редица досадни дребни многобройни пропуски обаче не бяха в състояние да нарушат радостта, че и тази година е спазена традицията.

Освен основната изложба, която даде лица на цялото биенале, бе открита в Регионалния музей за история на София (за онези, които не знаят къде е подчертаваме, че това е преоборудваната и приспособена за музей бивша Централна градска баня, която се намира в градинката срещу Халите).

Следващата изложба, която трябва да бъде спомената е „Изложбата на студентите от ателието по стъкло в НБУ“, която се проведе в галерия „Средец“ към Министерството на културата на РБ

С отпускането на тази площ „крупните“ прояви на това министерство като че ли се изчерпват. Тук студентите наистина показват, че добре овладяват както теорията на художественото стъкло, така и своя практически опит. При това артефактите, които се получават, по традиция са резултат от техни международни практики в Чехия – страна с безспорни  исторически завоевания в тази област. На следващо място трябва да бъде поставена изложбата на учениците от националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“, проведена в галерията на самото училище.

За него може да се каже, че спасява положението с подръчни средства, но когато към тях се прибави упоритият труд, стремежите и фантазиите на учениците, резултатите впечатляват дори и най-големите скептици и тяхното негативно отношение, свързано с развитието на художественото стъкло през последното десетилетие у нас. Тук отчитаме, че стремежът на организаторите да приобщят към към тази проява производителите на стъкло, е стъпка в правилна посока, която ще докаже своята полза при провеждането на следващите биеналета.

Ролята на НБУ няма да бъде напълно отразена ако не споменем и откритиету лекции, проведени в неговата галерия „Уни Арт“ лекции

Едната от тях бе свързана с такъв виден лектор от Чехия, какъвто е Маркета Варадиова и беше свързан не само с художественото стъкло, но и въобще с интерактивните процеси в чешкото съвременно изкуство. Струва ми се, че толкова богатата информация, която авторката изнесе пред нашата специализирана публика може да даде тласък и на подобни интерактивни процеси в българското изкуство. С голям интерес от страна на зрителите бе посрещната и лекцията, свързана с работата на „Ателието по стъкло на Факултета за изящни изкуства и дизайн“, изнесена от Ива Колоренцова (Университет UJEP, Усти-над-Лабем,  Чехия) където зрителите бяха запознати не само с артефактите, но и с методите на организация и обучение, свързани с обучението в тази област. Що се отнася до организационните моменти, то те могат лесно да бъдат приложени, но пречка за това може да стане необходимостта от скъпо и енергоемко оборудване.

Трябва да отбележим и включването на завод ИНХОМ, чието оборудване позволи тук да бъдат проведени редица творчески работилници от които на първо място поставям демонстрацията и издухването на проекти от майстора на ръчно издухано стъкло Ондрей Страндел (Чехия), Мирослав Димитров проведе стоята творческа работилница под надслова „Стъкло и огън“, а Бриана  Шрьодер (Канада) запозна присъстващите с възможностите на боросиликатното стъкло при неговата художествена обработка, което бе допълнено и от Джина Гафнър (САЩ), която също разказа за своите постижения в работата си с боросиликатното стъкло. С голям интерес от страна на зрителите бе посрещнато не само откриването на изложбата „Ателието на Зденек Лхотски“, открита в салоните на Чешкия културен център, но и лекцията, на тема „Технология за отливане на стъкло в калъп“ проведена от автора непсредствено след откриването на неговата изложба.

Там той сподели ценен личен опит и отговори на възникналите въпроси

По подобен начин – в жанра „лична презентация“ – премина и лекцията на Милан Крайчек (Чехия) под надслов „Представяне на работата на Милан Крайчек“ – от нея, ако не друго, посетителите научиха поне това, че художникът не трябва да се срамува сам да говори и представи нещата си в случай, че изкуствоведите не се интересуват от тях. Съвсем друг беше маниерът на представяне на Натала Енгълс (САЩ), която, в качеството си на изпълнителен директорпредстави възможностите на организацията “Residency Unlimited”.

Трябва да се подчертае и широкото излизане на биеналето в градовете Варна, Велико Търново, Созопол и Белослав

Във Варна имаше 5 прояви, свързани с него – в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ бе открита изложбатана Илия Янков, наречена „Пространство и светлина“, в галерия “Bulart” се проведе изложбана на Маркета Варадиова “Speculsris”, а в галерия «Нихом Арт Глас» зрителите можаха да видят обща изложба на участниците в биеналето, което дава добра представа за неговите мащаби и значение за развитието на приложните изкуства у нас. Във Велико Търново и Белослав също бяха открити аналогични изложби на участниците. По-специално бе участието на Созопол, който е известен с традиционните си и многобройни прояви в различни области на културата. Единствено тук се проведе международен пленер и изложба под мотото «Рисуване, живопис и стъкло».

Проявата, която отличи участието на Белослав в биеналето, бе уникалната за България демонстрация на Рафа Абадон (Испания), в която той продемонстрира как се моделира череп от стъкло

Заслужава си организаторите да помислят за евентуално негово по-широко представяне на следващото биенале. Също така уникална по своя характер бе и сборната експозиция, проведена в изложбените зали «Рафаел Михайлов» във Велико Търново, в която едновременно бяха представени експонати на студенти от НБУ, Великотърновският университет и Националния университет по изкуствата (Букурещ). Така заинтересованите зрители можаха сами и непосредствено от представените експонати да се убедят в нивото на нашите и румънските студенти.

Основните изводи, които могат да се направят са, че смяната на организаторите не мина без сътресения, но те не попречиха Международното биенале на стъклото в Българияи през 2017 г. да изпълни своите задачи и да поднесе на българския зрител, както в София, така и в още  4 града прекрасни образци на художественото стъкло, а на организаторите, че са заслужили благодарността на зрителите и пожеланието да срещнат по-малко трудности при подготовката и провеждането на следващото Международно биенале на стъклото-2019.

д-р Юлиан Митев, изкуствовед