Тази година патронният празник на нашата столица се празнува три дни – петък, събота и неделя – 15, 16, и 17-ти септември

Случиха се хубави дни и нощи, така че столичани и гости можаха напълно да се насладят и да изпитат на себе си този културен заряд, с който беше обхваната София. Като ярка и незабравима атракция ще остане огненото шоу, чието гала представление, наречено Sophia Luminosa се състоя на 17-ти, неделя, вечерта на площада между фонтана и Народния театър.

Това представление, чието име се превежда като „Светлата софия“, но като напомним, че „софѝя“ означава и „премъдрост божия“ може да се задълбочим в тълкувателния превод, като не забравяме, че заглавието по свой – индиректен начин – донася до зрителя светлината на божията премъдрост (или просветлената мъдрост). Това съчетание дава възможност на всеки един от зрителите, след като гледа постановката, да си прави тълкуване и превод в контекста на видяното и преживяното лично от него, а хората, които наблюдаваха спектакъла, имаше  какво да преживеят, защото това представление дава възможност и пример как да се преодолее атавистичният човешки страх от стихиите.

Събралото се множество видя как артистите от „Жар театър“, под ръководството на своята режисьорка Елена Пан, са преодолели страха си и са опитомили огнената стихия

Дотолкова са преодолели страха си от нея, видели са нейните изобразителни възможности и са я направили, наравно с актьорите, главното действащо лице – основният носител и създател на атракциона с живия огнен пламък.  В същото време този тип зрелище е наистина театър, защото в него участват актьори с комплексна подготовка, които освен това притежават и умението да жонглират и да управляват внимателно и съсредоточено огнения реквизит. Спектакълът „Софѝя луминòза“ (това е правилното произнасяне на заглавието) е комплексен спектакъл, който има няколко компонента, които се демонстрират през различните дни – започва се отрано с факелно огнено нощно шествие на кокили, което да запознае зрителя с бъдещия спектакъл и да събуди неговия интерес към подобен род необичайни и нетрадиционни (все още) театрални постановки.

След това, на втория ден, огнен ангел под формата на пърформанс, в специално ковчеже (аналог на свещения кивот) събира желанията на публиката, които в края на гала представлението на специални балони ще се отправят към небето.

Най-подробно драматургично и сценарно разработена бе последната част на спектакъла. Тя започва с традиционното, а всъщност и най-абстрактното огнено шоу – небесната заря

Зрителите, събрали се в 21:30 часа на площана пред Народния театър, бяха приятно изненадани, че след каратките поздравления за празника, огненото шоу започна с гръм и разцъфване на небесни огнени цветя над главите им. Наистина – това беше повече от прекрасна интродукция на сценичното действо, което те отдавна очакваха.

 След това последва същинският пролог към спектакъла – под звуците на нежна музика, актьорите поставиха причудливия огнен реквизит на определените точки на сценичната площадка, запалиха огъня и тържествено изнесоха ковчежето, което преди това цяло денонощие бе събирало желанията на софиянци. Последва танцът-представяне на светлите сили.  Актьорите, облечени в бели одежди, държащи в ръце или жонглиращи с огнени прибори, горящи с бял пламък, под съпровод на мелодична музика, се представиха пред публиката с танца на мъдростта, нежността и добротата.

Следващият дивертисмент бе на тъмните сили – облечени в черни дрехи, държащи прибори с яркожълт пламък, сред облаци от сценичен дим и под острия вой на барабаните, пред взора на публиката дефилираха тъмните сили, които показаха и своето основно оръжие. Това бе огнедишащ змей, който отначало бе малък, но след това придоби размерите на огромно огнено чудовище.

Третото действие бе борбата между светлите рицари и тъмните сили

Тя се води около 10 минути с поменлив успех, но се виждаше, че злият огнен дракон е на път да победи. С последни усилия, почти на границата на възможния сблъсък между двете огнени стихии, белите сили извоюваха победата над рицарите на тъмата. Причудливо извиващ своето, направено от огнени сегменти тяло, огромният дракон бълваше мощни струи от пламък и искри, но под действието на светлинните копия и огнени топки, със страшни конвулсии на тялото и учестени прекъсвания на изригватне на отделни пламъци, се скри в бърлогата си.

Последна беше картината на танца на победата. Разпалването на мирния огън, който поддържаше подемните сили на въздушните балони, които отнесоха желанията на хората към небето, бе венецът в края на спектакъла.

Така, с прекрасен жест и погледи на зрителите, вперени в двете светли точки, цветни балони, реещи се в софийското небе, завърши този спектакъл. Изключително гръмките ръкопляскатия и викове на одобрение възнаградиха ярката, запомнящя се, драматургично плътна и сценичесдки прекрасно издържана игра на актьорите, показваща, че огнената стихия може да служи на хората и на театралната сцена.

д-р Юлиан Митев, изкуствовед