5-те най-красиви акведукта в Римската империя, превърнали се в символ на красотата в архитектурата
Акведуктът е изкуствен канал, използван за транспортиране на вода от отдалечен източник до конкретно желано място, като град или селскостопанска зона. Най-простите и по-примитивни форма на акведукти са използвани още в ранните етапи на развитие на Египет, Асирия и Вавилон. Те се състояли само от отворен канал, изкопан между реката и града, където водата се е движила само по инерцията, причинена от гравитацията. По-сложни акведуктни системи се развили по-късно в Персия (днешен Иран), но римляните превърнали тази необходимост в грандиозни архитектури и инженерни чудеса, много от които са оцелели и до днес, напомняйки ни за величието на Римската империя и нейните всевъзможно достижения в почти всички сфери на обществото. Нека разгледаме 5-те най-красиви акведукта в Римската империя, превърнали се в символ на красотата в архитектурата.
Римляните изградили множесво акведукти, за да осигуряват постоянен поток от вода в градовете, в които все повече обществени бани, фонтани и обикновени домакинства имали желание да имат непрекъснат достъп до вода. Акведуктите обикнове се изграждали от комбинация от камън, тухли и специален вид пясъкообразна вулканична пепел, наречен поцолан. Докато големите арка и сгради несъмнено оставят най-ярко впечатление в съзнанието ни, то акведуктите са били не по-малко важни и ценни, както от практическа гледна точка, така и по отношение на естестическата наслада, тъй като не би било без основание, ако ги наречем произведения на изкуството.
По-голямата част от системата на римските водни пътища била, подобно на модерната канализация, организирана под земята
Канали, построени в скалите или специално изкопани канали, които впоследствие са покрити, скривайки се под повърхността, са “донасяли” водата там, където е била нужна, и където е било възможно да се случи. Само на местата, където се е налагало да се преодоляват високи пропасти, долини или низини, тръбопроводът се пренасъл върху мостове, свързващи обикновените канали. От приблизително 415-те километра дълга система от акведукти в Римската империя, само около 48 километра от нея се състояли от тези достолепни, епохални и масивни структури.
Независимо че наследството на Римската империя е повече от богато и разнообразно, дори в сферата на акведуктите има примери, които със своите естестически, инженерни и технически качества се извисяват на останалите подобни значими инфраструктурни проекти от онова време. Спрели сме на 5-те най-красиви и ценни акведукта, разказвайки накратко и тяхната история.
Акведуктът в Сеговия, Испания
Акведуктът на Сеговия е една от най-значимите и най-добре запазените древни архитектурни структури на Иберийския полуостров, които са съхранени и до днес. Градът и акведукта се намират в Испания. Акведуктът е най-важната архитектурна забележителност на града и е бил използван активно чак до 20-ти век. Акведуктът е транспортира водите от река Фуенте Фрия, разположена в близките планини, на около 17 километра от града. Водата изминава още 15 километра, преди да пристигне в града.
В най-високата си точка акведуктът достига височина от 28,5 м., включваща почти 6-метровите основи и поддържаната от общо 167 подпорни арки основна част.
Акведуктът е построен от необработени, тухлени гранитни блокове. През римската епоха всяка от трите най-високи арки показвали със знак от бронзови букви името на строителя заедно с датата на строежа. Днес два от тези надписи са все още видими – по един от всяка страна на акведукта. Времето на строителството акведуктът на Сеговия е спорно и все още подлежи на дискусии и спорове в научните среди, но повече специалисти се обединяват около идеята, че вероятно той е бил изграден по времето на император Веспасиан. Акведуктът е обявен за паметник на Световното наследство ЮНЕСКО през 1985 г.
Пон дю Гар, Франция
Пон дю Гар е акведукт, преминаващ над река Гардон, намираща се в южна Франция. Тази конкретна част е елемент един 50-километрво впечатляващ воден маршрут, изграден от римляните, за да се пренася вода от извор в малкия град Юзес до римската колония Nemausus, т.е. град Ним в наши дни. Построен през 1-ви век от н.е., Пон дю Гар е най-високият от всички римски акведукти и е най-добре запазеният след Акведукта на Сеговия, който вече разгледахме.
Пон дю Гар е висок 48,8 м., а откленението е минимално и се равнява на коефициент едва 1 на 3 000, което е показателно за изключителната прецизност, която римските инженери успяват да постигнат, използвайки единствено елеменарна спрямо днешните стандарти технология.
Смята се, че акведуктът е пренасял 200 000 кубически метра вода ежедневно до фонтаните, баните и домовете на жителите на един от най-важните центрове на Римската империя в Южна Франция – Ним. Според повечето историци акведуктът продължава да се използва до около 6-ти век, като някои части остават в употреба и векове след това, но липсата на поддръжка след 4-ти век предполага, че съоръжението все почесто се запушвало от влиянието на минералната вода и отломки, които в крайна сметка водили да невъзможност водата да продължава пътя си към Ним.
След разпадането на Римската империя и изоставянето на Пон дю Гар като водоснабдително съоръжение , акведуктът остава до голяма степен непокътнат, поради огромна си важност като мост над реката, чието преминаване коствало на пътуващите солена такса. В продължение на векове местните владетели и епископи били отговорни за поддържането на Пон дю Гар в замяна на правото да събират такси от пътешествениците и търговците, които го използват, за да пресекат реката, въпреки че някои от камъните, с които е построен Пон дю Гар са били откраднати, а през 17-и век са нанесени сериозни щети върху съоръжението.
Пон дю Гар привлича все по-голямо внимание от 18-ти век насам и постепенно се превръща във важна туристическа дестинация. През последните 200 години са извършени множество ремонтни дейности, поръчани от местните власти и френската държава. Последният сериозен ремонт завършва през 2000 г. с откриването на нов посетителски център. Сложен е край на движението по моста, а също така са премахнати и сградите от моста, както и тези в района непосредствено около него. Днес Пон дю Гар е една от най-популярните туристически атракции на Франция.
Акведуктът на Валент, Турция
Известно е, че Акведуктът на Валент е бил построен от римския император Валент в края на ІV в. от н.е. Именно неговото име носи акведукта и до днес. По-късно той е възстановен от няколко османски султана и е една от най-важните забележителности в най-големия турски град и световен мегаполис – Истанбул.
Акведуктът на Валент, който първоначално бил захранван с вода от склоновете на хълмовете между Каджитане и Мраморно море, е бил само една от крайните точки на сложна система от акведукти и канали. Общата дължина на мрежата надхвърля 250 километра, най-дългата подобна система в античността, която се простирала през стотиците хълмовете на Тракия и подсигурявала с вода огромния Константинопол.
Акведуктът на Валент е с дължина от 971 метра и максимална височина от 29 метра. С изключение на завой, който позволява изграждането на джамията Фатих, акведуктът се движи перфектно право. Акведуктът се намира в Истанбул, в квартал Фатих, и обхваща долината между хълмовете, заети днес от Истанбулския университет и Фатих джамия (на турски: Fatih Camii, в превод „Джамията на завоевателя“). Оцелелият до днес участък е с дължина 921 метра, което е с около 50 метра по-малък от първоначалната дължина.
Акведуктът Феререс, Каталуния, Испания
Мостът Феререс известен също като Моста на Дявола е акведукт с дължина 249 метра, който е част от римския акведукт, построен за водоснабдяване на древния град Тарако, известен днес като Тарагона и намиращ се в Каталуния, Испания. Акведуктът Тарако отвеждал водата от река Франколи и захранвал населението на Тарагона. Градът се намирал на 15 километра южно от реката.
Датата на изграждане на акведукта не е категорично потвърдена. Някои смятат, че той е построен през епохата на Август през I в. от н.е. Период, който съвпада с активно строителство в района и скоростнос разширяване на града. Акведуктът Феререс бил използван до Средновековието, като е било “ремонтиран” няколко пъти, включително през 10-ти век по време на управлението на Абд ар-Рахман III, Халиф на Кордоба. Различни мерки, насочени към опазването на това изключително чудо на инженерната мисъл, са извършени през последните 200 години и днес акведуктът изглежда прекрасно.
Acueducto de los Milagros, Испания
Acueducto de los Milagros или Акведуктът на чудесата е сериозно повреден римски морски мост, част от акведукта, построен с цел водоснабдяване на римската провинция Emerita Augusta, днес град Мерида в Испания.
За съжаление, само сравнително малък участък от акведукта все още може да бъде видян, тъй като, поради различни причини през вековете, Acueducto de los Milagros постепенно се разрушава.
Смята се, че е Акведуктът на чудесата е бил построен през 1 век от н.е., а втора фаза на строителството ( или обновяване и реставриране според някои историци) се случила около 300 г. сл. Хр. В по-късните векове жителите на Мерида го нарекли “Акведуктът на чудесата”, заради страхопочитанието и благоговението, което предизвиквал у местни и чужденци.
Акведуктът е запазен като част от Археологическия ансамбъл на Мерида и е обявен за обект от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.