Добре дошли в ArtGallery!

Blog Post

Роман Бабичев: „Колекцията има свой собствен живот и аз не бих се наел да предскажа нейната съдба“

Колекционерът на руско изкуство Роман Бабичев от ХХ век разказва пред TANR как върви подготовката за изложбата „Модернизъм без манифест“, която се открива в Московския музей за съвременно изкуство на 27 септември и работата над генералния каталог (каталог-резоне) на колекцията.

БИОГРАФИЯ
Роман Бабичев  – Колекционер на руско изкуство от ХХ век

Година и място на раждане: 1957 г., Прокопиевск
Образование: Московски институт за управление „С. Орджоникидзе“ (1979 г.)
Участие на картини от колекцията на  Романа Бабичева в изложби:
«В кръга на Малевич» (ГРМ, 2000 г.; ГТГ, 2001 г.);
«На бреговете на Нева». Живопис и графика  на ленинградски художнци 1920–1930-е години от московски частни колекции» (ГМИИ „Пушкин“, 2001 г.);
«Майстори от Съюза на руските художници. По случай 100-годишнината на дружеството. Живопис и графика от колекцията на ГМИИ „А.С.Пушкин“ и частни коллекци от Москва» (ГМИИ „Пушкин“, 2003 г.);
«Дружеството «Кръг на художниците» (ГРМ, 2007 г.);
«Борба за знамето. Советското изкуство между Троцки и Сталин. 1926–1936» (Новия Манеж, 2008 г.);
«К. Зефиров. Не мъртвата природа, а тихия живот». По случай 130-годишнината от рождението му» (ГТГ, 2011 г.);
«Квартира-музей» (ГМИИ „Пушкин“, 2014 г.)

Въпрос (В): Вашата колекция обхваща широк пласт от руското изкуство – като се започне от първите години на ХХ век и се стигне до 1980-те години. В същото време се чувства, че нейното смислово ядро  е изкуството, създавано през 1920 – 1930 година.

Отговор (О): Не съм съгласен с това, че моята колекция има само едно смислово ядро, но в действителност аз започнах в началото да колекционирам изкуството, създавано през 1920-1930 година като му отделях най-голямо внимание защото модернизмът е главното явление в световното изкуство през първата половина на ХХ век, а мен много ме интересуваше въпросът за участието на нашите <руските – бел. пр.> художници в този процес. Освен това създаването на произведения в модернистичен маниер е било затруднявано от съветския режим още в края на 20-те години и особено след 1932 година (тогава са били ликвидирани всички художествени дружества. – бел. на TANR). Критиката им е лепяла етикет „формалисти“ на най-добрите и интересни художници: Александър Лабас, Владимир Лебедев, Антонина Софронова и други, а след това към тези автори са били прилагани различни репресивни мерки – от ограничаване на участието в изложби, конкурси и държавни поръчки, които са били основни източници на средства за тяхното съществуване, до заточение и разстрел по лъжливи доноси и изфабрикувани обвинения (например Александър Древин, Николай Емелянов, Вера Ермолаева, Анатолий Микули). Но именно формалните търсения (търсенето на най-добрата форма за изразяване) на живописците и графиците, експресията, чистотата и енергията на цвета, интересните пространствени построения, изгодно отличават техните произведения от работата на художниците от „соцреалистическото“ направление.

(В) Във вашата колекция са представени произведенията на тези художници, които са се опитвали да сътрудничат с властта, както и на тези, които са се оказали „зад борда“. Иначе казано – важни са не идеологическите позиции на художника, а неговите художествени принципи?

(О) Не знам защо, но ми се струва, че работата не е в идеологическите позиции, а в степента на конформизъм. Голяма симпатия и интерес у мен са предизвиквали онези художници, които са съхранили привързаността си към модернизма. Разбира се – те са се пробвали да рисуват и „тематични“ картини, които отразяват особеностите на съветската действителност в техните работи на теми от индустриализацията, селското стопанство, спорта, покоряването на Севера. Получило се е това, което изкуствоведът Виктор Тупицин по-късно определя с термина „соцмодернизъм“ – изобразяване на социалистическото строителство с използване на формулите на модернизма. Тези работи тогава не са били нужни на никого, но затова пък днес към тях се проявява значителен интерес.

Аристарх Лентулов. „Алупка. Пейзаж с църква“ (фрагмент), 1916 г. Фото: архив на Роман Бабичев

Аристарх Лентулов. „Алупка. Пейзаж с църква“ (фрагмент), 1916 г. Фото: архив на Роман Бабичев

(В) Между другото – терминът „модернизъм“ фигурира и в името на изложбата на произведения от вашата колекция, която ще се открие в края на септември <2017 г. – бел. пр.> в Московския музей на съвременното изкуство.

(О) Да, наистина изложбата се нарича „Модернизъм без манифест“. Работата се състои в това, че обемът на колекцията достигна до 4 хиляди експоната и аз замислих издаването на каталог-резоне (генерален каталог). Имах късмета да се срещна с кандидата на изкуствознанието Надя Плунгян, която предложи идеята и подбра авторския колектив от млади и нестандартно мислещи изкуствоведи и критици, в който освен нея влизат още Александра Селиванова, Мария Силина, Валентин Дяконов, Александра Струкова и Олга Давидова. В резултат на това сътрудничество в „Каталога“ се появиха забележителни статии, в които по нов начин се осветляват въпросите за руското изкуство и се поставят други акценти. Валентин Дяконов предложи много подходящо име за изданието, което след това даде името на изложбата – „Модернизъм без манифест“, от което се подразбира, че художниците през периода 1930–1950 г. не са могли да декларират своите идеи във вид на манифести, както това са правили техните предшественици. Почти всички автори на статии в каталога са и куратори на изложбата

(В) В колекцията на изложбата в ММОМА ще бъдат ли представени „соцмодернистични“ произведения?

(О) Изложбата е замислена в далеч по-голям мащаб, като нейната задача е да покаже изкуството от „модерна“ <понатие аналог на „сецесион“ у нас – бел. пр.> и «Съюз на руските художници» до 1970-1980 г. като завършваме с картините на Андрей Васнецòв и Дмитрий Краснопевцев. Но основният блок експонати е, разбира се, от 1920-1930 г.

Александър Осмеркин. „Автопортрет“ (фрагмент), 1941–1947 г. Фото: архив на Роман Бабичев

Александър Осмеркин. „Автопортрет“ (фрагмент), 1941–1947 г. Фото: архив на Роман Бабичев

(В) Как се създаваше вашата колекция – къде и как вие намирахте и придобивахте произведения за нея?

(О) Аз започнах да колекционирам през 1992 г. и днес, с тази изложба и издаване на каталога, отбелязвам 25-та годишнина на своята творческа дейност. Не е нужно да се смеете – съставянето на добра колекция е наистина творчески акт, който изисква знания, очи и вкус, точност на концепцията, а също и безжалостно отношение към средните и неинтересни неща.

Соломон Шустър обичаше да цитира неизвестно от кого научения афоризъм, че ходът на една колекция е подобен на хода на ескадра, определя се от скоростта на най-бавния кораб и когато той потъне, ескадрата започва да се движи по-бързо. Когато разглеждаш нечия колекция се виждат и нейните слаби неща, които, ако се махнат, колекцията само ще спечели.

В света на събирачите на изкуство аз дойдох без никакъв опит, без да имам каквито и да било познати колекционери, или продавачи (дилъри) на изкуство. Ето защо аз избрах тактиката да събирам картини от наследниците на художниците, което се оказа, че по онова време е най-доброто решение: музеите вече бяха взели онова, което ги интересуваше, а колекционерите пък се интересуваха само от творчеството на дореволюционни автори. Много сбирки от 30-те години на ХХ век изглеждаха като непобутнати.

Моята събираческа дейност може условно да се раздели на 4 етапа: от 1992 до 1996 г. – московската живописна школа, включително нейното начало през ХХ век; от 1996 до 2001 г. – лененградското довоенно изкуство, а след това и скулптура. На мен ми провървя – аз започнах да събирам скулптура един от първите и сега имам към 500 експоната от гипс, керамика, дърво, метал, стъкло и порцелан. Много е сложно въобще да събираш съветска скулптура: тя не е била правена за частна употреба, а само по държавна поръчка за паркове, заводи, санаториуми, което предполага и нейните исполински размери. Подготвителните гипсови ескизи най-често са били унищожавани при смяната на собственика на ателието след неговата смърт, от този, който го наследява.

Последният етап е колекционирането на изкуство от втората половина на ХХ век. Тук моят подход е много селективен – предпочитам художници, пластически свързани с предишните части на колекцията ми: експресионисти (Павел Никонов), метафизици (Дмитрий Краснопевцев, Владимир Вейсберг), художници, които работят по нов начин с пространството (Андрей Васнецов, Николай Андронов). Събирането на работите на тези художници има маса плюсове. Вие може да си избирате картината, докато в галерията или на аукциона нямате тази възможност. Може да узнаете много нови неща от живота на художника, ако неговите наследници са на висотата му. Цената може да се отличава значително от тази на аукциона и то във ваша полза. И най-главният мометнт е този, че когато прегледате по няколко пъти към стотина картини на художника вие виждате и запомняте за цял живот как изглеждат оригиналните работи на художника – такива като какви платна, подрамници и гвоздеи е използвал самият той, какъв е почеркът му и с какъв цвят са нанесени надписите на гърба на картината, как работите му остаряват и увисват, характера на кракелюрите (мрежата от дребни пукнатини) и лющенето на боите от платното. Този опит е безценен за колекционера и експерта.

(В) Значи ли това, че най-голямото количество картини са били купени от семейството на даден художник?

(О) Мисля, че някъде към 95%. Аз посещавах и аукционите на руско изкуство, провеждани от Sotheby’s, Christie’s, MacDougall’s, Drouot, Bonhams, (Сотби, Кристи, Макдугъл, Дрюо, Бонам) и много рядко купувах по нещо, основното, което ме привличаше на тях, беше празничната атмосфера – събираха се все приятели и колеги. Обикновеният набор от картини и списък на автори на „Седмицата на руското изкуство“ в Лондон, не съвпада с посоките на моето колекционерство – като правило там се предлагат картини на руски художници емигранти. Много рядко, подобно на светкавици, могат да се появят картини на Казимир Малевич, Павел Филонов или Аристарх Лентулов, но тогава започва играта на „големите пари“.

(В) Как, условно казано, лондонските рекорди на цените, повлияха  на тези от вашия сегмент на вътрешния пазар?

(О) В началото на 90-те години на ХХ век след Перестройката и разпадането на Съюза <СССР – бел.пр.> икономическата ситуация в страната беше сложна, обеднялата партийна номенклатура и високопоставените научни работници се виждаха принудени да се разделят с колекциите си от произведения на изкуството. Много от наследниците на художниците се намираха в същото положение. В този момент цените не бяха високи. Според това как в Русия се създаваше класата на богаташите и колекционирането ставаше модна и престижна дейност, цените стремително започнаха да растат. Даже днес, независимо от кризата, цените на шедьоврите остават високи. Средните (като качество) картини губят от цената си. Сложно е точно да се каже с колко се увеличиха цените днес в сравнение с 1992 г., но аз мисля, че предмет на изкуството, който тогава струваше от $500 до $1 000, днес струва от $5 000  до $25 000. Този ръст се обяснява от низката първоначална стойност. Да, няма такъв случай, че музеен предмет да струва от $500 до $1 000! Това беше предизвикано от недомислиците в съветската икономика.

Александър Монин. „Физкултурата - залог за здраве“ (портрет на жената на художника - О. Н. Монина, фрагмент), 1929 г. Фото: архив на Роман Бабичев

Александър Монин. „Физкултурата – залог за здраве“ (портрет на жената на художника – О. Н. Монина, фрагмент), 1929 г. Фото: архив на Роман Бабичев

(В) Вие с удоволствие давате неща от своята колекция при устройването на музейни изложби. Каво е според вас доброто управляване на една колекция?

(О) Да, това е нещо мното просто и се състои само от няколко правила.

Редовно попълване на сбирката (в съответствие с концепцията) а също така ревизия на нейното качество, която има за цел да „бракува“ слабите и дублиращите се работи. Фотографиране, описване и отчет с помощта на съвременна компютърна програма. Форматиране и структуриране на сбирката – нужно е добре да се разбира от какви части и блокове се състои тя, ясно да се знае техният състав и това ще покаже дали има нужда от нейното по-нататъшно развитие. Съхраняване, застраховане, при необходимост експертиза, атрибутиране, реставрация и оформяне за изложба. Популяризация на сбирката: предоставяне на отделни картини за тематични изложби, устройство на общи изложби на сбирката и публикация на произведенията в печатните издания. Научно изследване на събраното с цел да се установи неговата уникалност и новост, публикуване на статии и издаване на каталози. Най-накрая – анализ и преразглеждане на концепцията на сбирката с цел нейното усъвършенстване.

Меер Айзенштадт. „Посветено на Лукас Кранах, или Физкултура“ (фрагмент), 1929–1933 г. Фото: архив на Роман Бабичев

Меер Айзенштадт. „Посветено на Лукас Кранах, или Физкултура“ (фрагмент), 1929–1933 г. Фото: архив на Роман Бабичев

(В) А какво бихте искали да добавите в колекцията си?

(О) Искам да развия онази част от сбирката, която е свързана с последната третина на ХХ век и с днешния ден. Имам много планове, но ако ги разкрия тук, рискувам да привлека вниманието на конкурентите си. Също така продължавам да събирам експонати по всички други раздели от колекцията си, ако спомагат за нейното развитие. Вкъщи атмосферата е почти музейна: експозицията във всяка от стаите е внимателно обмислена, работите са разпределени по зали – по теми и в хронологичен ред

Интериор от дома на колекционера. По стените се виждат картини на художниците от ленинградската школа: Александър Русаков, Владимир Гринберг, Александър Ведерников, Татяна Купервасер. Фото: Олга Ахметиева

Интериор от дома на колекционера. По стените се виждат картини на художниците от ленинградската школа: Александър Русаков, Владимир Гринберг, Александър Ведерников, Татяна Купервасер. Фото: Олга Ахметиева

(В) Не се ли появява у вас амбиция или желание да създадете музей въз основа на своята колекция? Как виждате нейната по-нататъшна съдба?

(О) Наверно ще прозвучи нескромно, но аз пък ще ви попитам защо смятате, че това не е музей? Събрал съм картини от 400 автора, по-голямата част от които са представени в Държавната третяковска галерия и в Държавния руски музей, имам над 4 хиляди предмета, няколко монографични колекции, ретроспективно разкриващи творческия авторски път на Георги Рубльов, Фьодор Платонов, Александър Русаков, Андрей Кравченко, Александър Ведерников и други. Колекцията ми участва в изложбата „Квартира-музей“ в Държавния музей на изобразителното изкуство, посветена тъкмо на колекциите, които имат право да се нарекат музеи. Това пък, че няма помещение, което да е отворено за широката публика, не е проблем. У дома са идвали много изкуствоведи, галеристи, арт дилъри, колекционери, експерти и даже група сътрудници на музеи, студенти от Московския държавен университет и художествени вузове. При мен е лесно да дойде човек, но трябват добри препоръки. Като резюме ще кажа: колекцията живее своя пълнокръвеин живот и аз не смея да предсказвам по-нататъшната ѝ съдба.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Posts

Най-красивата и футуристична библиотека в света

Възможно е вече да сте чували за световната архитектурна компания от Холандия MVRDV, чийто

Експлозия от цветове: пищните камиони на Пакистан

Камионите в Пакистан са като никои други по света. От шофьорската кабина до задната

Abstract Aerial Art: спиращи дъха снимки от птичи поглед

Да зърнеш от високо е мечта, която преследва всеки човек от детството му. Аерофотографията

„Алеята на вождовете“ – подводният музей-машина на времето в Тарханкут

Тарханкут – това не е име на планина в Средна Азия или древен град-наследство

Зловещи и съблазнителни: как се е появил митът за съществуването на русалките

Кой не е чувал за „Малката русалка“ – завладяващата приказка на Ханс Кристиан Андерсен,

Фотогалерия – как производителите в Гана отглеждат какао за шоколада, който ядем?

Днес сме приготвили една изключителна фотогалерия, която ще разкрие пред вас как изглеждат фермите

Ар Нуво: Движението в изкуството, което властва в края на 19-и и началото на 20-и вeк

Ар Нуво е стил в изкуството и архитектурата, популярен между 1890-те и началото на

Увлекателна анимация показва как Версайският дворец се е променил в течение на 400 години

Франция е една от най-посещаваните страни в света и несъмнено прочутият Версайски дворец е

За първи път: революционните 100% рециклиращи се маратонки на Adidas

След като през 2016 година германската компания Adidas обяви, че си е поставила за

Мумифицирането: Въпроси и отговори за древния египетски ритуал за съхраняване на мъртвите

Египетските мумии изумяват хората по целия свят. След като в края на 19-и и

Как манията ни да правим снимки се превръща в заплаха за спомените ни

Няма нищо по-хубаво от изобретяването на фотоапарата. Любими, омразни, скъпоценни – всички имаме запомнящи

Какво се случи с хипи движението и защо изчезна от радара на историята?

Хипи движението е романтичен спомен за отминали времена. Хипарството, както още се нарича, е

Червената стена – архитектурния шедьовър на брега на Средиземноморието

Този новаторски постмодерен жилищен комплекс е емблема на крайбрежието на курортния град Калп, Испания.

Кое родното място на джаза?

Джазът е много популярен музикален жанр, който възниква в чернокожите американски общности в Ню

Къде историците смятат, че се е зародил Ренесансът?

Ренесансът е епоха на европейско културно, икономическо, политическо и художествено възраждане, което се простира между

Как Хонг Конг превърна Брус Лий в най-великия майстор на бойните изкуства

Брус Лий – само произнасянето на името му предизвика спомени за виртуозни удари и

Защо изчезнаха романтичните филми?

Неусетно или не романтичните филми станаха застрашен вид. Дали това е защото Холивуд не

3D модел на разтопяваща се снежинка – на кого и защо му трябва

Не и на дядо Коледа. Когато става дума за снежинките и интереса към тях, първото

5 изобретения от Италианския Ренесанс, които днес ползваме

Ренесансът (1300-1600 г.) е възход не само на изкуството и литературата в Европа, но

Индиана Джоунс на изкуството откри рядък артефакт

Мъжът с прякор „Индиана Джоунс в света на изкуството“ доказа за пореден път прозвището

Да превърнеш стара телефонна кабина в уютна публична библиотека

Култовите червени телефонни кабини, които всички познаваме, и които могат да бъдат открити в

5-те най-красиви акведукта в Римската империя, превърнали се в символ на красотата в архитектурата

Акведуктът е изкуствен канал, използван за транспортиране на вода от отдалечен източник до конкретно

Планетата ни като изкуство: Най-красивите сателитни снимки на Земята

Родената като съвместен проект между НАСА и Геологическа топографска служба на САЩ, програмата Landsat

Раят на цветята в Hitachi Seaside Park в Япония

Паркът Hitachi Seaside, намиращ се в Хитачинака, префектура Ибараки, Япония, до плажа Аджигаура ,

Необикновената красота на най-странният „кораб“ в света – RP FLIP

Американската служба за морски изследвания притежава един пример за изключително странно океанографско оборудване. То

Барселона – градът, в който боклукът се превръща в изкуство

Търкалящият се по асфалта прокъсан маркуч, няколко бурканчета и стара тръба могат да се

Могат ли хиляди дъвкани и изхвърлени дъвки да бъдат изкуство?

Ако сте гнусливи или лесно започва да ви се гади, може би е добра

Тайчунг – градът-произведение на изкуството в Тайван

Скрито в един от ъглите на големия град Тайчунг в Тайван, съществува едно малко

3D изложби на картини позволяват на слепи хора да се докоснат до шедьоврите на изобразителното изкуство

Музеят Прадо в Мадрид беше първият световен музей, който се насочи към изграждането на

Срещу 10 долара на вечер може да отседнете в реално копие на стаята на Винсент Ван Гог

The Art Institute в Чикаго е създал реплика в реален мащаб на известната спалня

Как един чистач основава музей, спасявайки 40 000 предмета от боклука?

Изключителното многообразие и богатсво от предмети може да накара челюстта ни да увисне. Молина

Уникални и забравени снимки от първата австралийска експедиция до Антарктида бяха намерени

През 1911 г. група учени и авантюристи заминават на първата австралийската експедицията, която се

Портретите, които показват как са изглеждали жителите на Египет преди 2000 г.

С помощта на изкуството понякога можем да научим как нашите предци са изглеждали, живели,

Светът почете паметта и наследството на Стивън Хокинг (галерия)

Светът изгуби еднa от най-ярките си звезди на 14 март 2018 г., когато Стивън

Възможно ли е един тир да бъде поле за изява на изкуството?

Повече от 40 години японските шофьори на камиони украсяват своите „работни места“ (ако бихме

Фотография на „атом“ спечели наградата „Научна фотография на годината“

Съветваме ви да си сложите очилата, за да се насладите на наградената фотография. Тя

Миниатюрен град Wunderland в Германия, който може да разгледате от вкъщи

Изложението „Miniatur Wunderland“ e разположено в Хамбург, Германия и представлява една най-голямата железопътна линия

Кои са най-големите музеи, посветени на изкуството в света?

Музеите често предлагат широки и просторни пространства, които са повече от необходими за показването

Епохалната минималистична църква „Грюндвиг“ в Копенхаген, Дания

В датската столица Копенхаген може да бъде посетена една от най-красивите и семпли църкви

Великите картини: Мистерията на „Момичето с перлената обица“

„Момичето с перлената обица“  е световноизвестна картина от 17-ти век, дело на нидерландския художник

Особената красота на автобусните спирки в Съветския съюз

Независимо дали сме почитатели на стила, който комунизма налага в изкуството, архитектурата и оформлението

Какво е да се родиш без лице? Рецензия на филма „Чудо“

Във филма „Чудо“ персонажите Изабела Пулман, майка на Огъст и жена на Найт Пулман

Как една напълно унищожена фреска спаси испански град от бедността?

Осемдесет и три годишната Сесилия Хименес е имала единствено и нищо друго освен добри

Да поиграем на криеница с…Агата Кристи

Най-новата екранизация на романа на Агата Кристи „Убийство в „Ориент експрес“ е мащабна продукция

Картина на Леонардо да Винчи беше продадена за рекордните $450.3 милиона

Съвсем наскоро ви разказахме историята на една забравена, но гениална картина на великия Леонардо

Новият „Лувър в Абу Даби“ – френски шик и източно великолепие

Просто да не поварва човек на очите си, когато чете новината за появата на

Вижте как прах и мръсотия от 200-годишна картина биват изчистени (видео)

Търговецът на картини и художествено изкуство, автор и водещ на Би Би Си Филип

Арт-дилърът Ив Бувие се избави от безмитните си пристанищни складове

Ив Бувие продаде своята империя от складове със свободен митнически режим. Компанията Natural Le

„Демонът на революцията“ от 1917 г. я прави с германски пари

Обективният прочит на историята е нужен на всички, но на болшевиките техния им е

Сюрреалистичното ръководство за вино на Салвадор Дали беше преиздадено за първи път от 40 години (галерия)

Последно публикувано през 1978 г., „The Wines of Gala“ е ексцентричен справочник, създаден от

Sotheby’s се напряга да завладее руския пазар отвътре

Санкциите са си санкции, а печалбата – печалба. И храбрец, в областта на търговията

Обич и омраза за филма „Матилда“, разказващ за последния руски император – Николай ІІ

На калпавата ракета обикновено ѝ пречи Космосът, на калпавия политик – творецът. Тази сентенция

Кои TV сериали ще гледа светът през 2018-та и 2019-та година на XXI в.

В Кан се откри тазгодишният фестивал (и панаир) Mipcom, на който се показват най-перспективните

Световноизвестните картини, които са имали свои тайни в продължение на векове (част 1)

Макар и да е трудно да си го представим от гледната точката на модерността

Фотограф прекара цяла вечност в музея в очакване на посетителите да се съчетаят с произведения на изкуството

Повечето от нас са били отегчени поне веднъж в нашия живот, стоейки в музей,

Превръща ли се този африкански град в нов световен културен център?

Поради различни политически, социални и исторически причини изкуството остава дълго време на заден план

Имате шанс да си купите картина на Леонардо да Винчи „само“ за $100 млн.

Възбудата и очакване бяха изпълнили въздуха в офиса на британската аукционна къща Кристис в Ню

„Блейд Рънър 2049“ – потенциална класика, която да гледате

 „Блейд Рънър 2049“ е тук. Когато прави филм Дени Вилньов е един от малкото световни

Как автоматът Калашников завоюва света на изкуството

В Деня на оръжейника  в Москва тържествено бе открит паметник на Михаил Калашников, изпълнен от

Френски учени откриха скица на голата Мона Лиза, за която се вярва, че е дело на Леонардо да Винчи

Голата картина, която притежава удивителна прилика с, може би, най-известната картина в света –

Докоснете се до тайнствените скици и записки на Леонардо да Винчи

Какво знаете за Леонардо да Винчи? Той е нарисувал „Мона Лиза“! Можел е да пише

Как рекламната агенция Ogilvy дорисува световноизвестни портрети в цял ръст?

Фестивалът в Кан от 2017 г. приключи, a световната рекламна агенция Ogilvy Чикаго спечелиха

Изгубен преди 400 години шедьовър на Паул Рубенс беше открит и изложен в галерия

„Изгубен“ портрет на фламандския художник Паул Рубенс беше открит след почти 400 години Една от

Едо Бертолио. “Жан-Мишел Баскиа в шлем за ижгра на американски футбол. 1981 г.“ (фрагмент). Photo: © Edo Bertoglio, courtesy of Maripol. Artwork: © The Estate of Jean-Michel Basquiat. Licensed by Artestar, New York
Какво ще ни покажат световните художествени галерии през сезон 2017-2018?

Една от най-значителните прояви, с които се открива сезонът на художествените изложби в световните

„Туин Пийкс“ завърши – колко мило, колко жалко!?

Рядко, но се случва – дори и в Америка. Третият сезон успя убедително да

Тайвански музей дигитализира огромната си колекция от многовековно китайско изкуство

През 1948 г., сред хаоса на гражданската война в Китай, националистическите сили, борещи се

Богатите се надяват че с пари може и да се купи любов. Всеки за себе си преценява доколко са прави
„Треска за лалета“ – цветен венец на зрителските изненади

Поговорката гласи: „Когато бог иска да накаже някого – прави го безумен“ Богатият бюргер кани

Директорът на Кинофестивала в Кан и Института “Братя Люмиер” Тиери Фремо (Thierry Frémaux)
Интервю с директора на Кинофестивала в Кан и Института “Братя Люмиер” Тиери Фремо

Най-важните за киното са качествените зрители Този човек е една от малкото живи легенди в

Грета Гарбо – с две участия „Любов“ от 1927 г. и „Анна Каренина“ през 1935 г.
„Анна Каренина“: от писателския ръкопис през режисьорския синопсис до големия екран

Според съобщенията на ежедневния печат у нас: „Над 5,5 милиона българи са гледали различни

Златосърмена бродерия по червен копринен бархет, украсен с позлата сребърен метален корсаж и медалион, изграждат не само външния вид на персонажа но и говорят за неговия статус
Кой бродира костюмите в „Игра на тронове“? (част 2)

      Натиснете тук, за да прочетете част 1 на нашия разказ. Друг архитект,

Костюмът на Аря Старк е украсен с апликация на бродирани ленти
Кой бродира костюмите в „Игра на тронове“? (част 1)

Да облечеш четири кралски двора и седем царства не е лесна работа Златовезана декоративна бродерия

Впечатляваща изложба, свързана с тракийското изкуство и култура, ви очаква в Казанлък

Изложбата „Археологически проучвания на тракийската култура в Казанлъшката долина” е експонирана на площад „Севтополис”

„Анабел 2: Сътворението“ – когато куклата убива, как зрителят потръпва

Единственият човек в България, който може да даде компетентно мнение по съществото на този

Ето как изглежда филмовият капитан от специалните войски в отставка, който си търси работа в цивилното общество – в ролята Антонио Бандерас.
SЕCURITY („Нощен охранител“) – Екшън клишета под индиго

Режисьор на филма „Нощен охранител“ (Security) е Ален Дероше, който в своята творческa биoграфия

Скръб, смърт и тъга по поречието на „Ветровитата река“

Тейлър Шеридан показа, че от добър сценарист може да се получи и добър режисьор Когато

Картините разказват – за какво и на кого?! Мислите на колекционера Юрген Кьониг

Защо картините могат да разказват? Какво чуват хората когато видят картината? Доколко шумен може да бъде

Колекционерът Бернар Арно в интервю: „Нищо не продавам. Само събирам!“

БЕРНАР АРНО е име, известно на целия делови свят. Той е бизнесмен и колекционер, индустриалец

Награждаване на млади художници – БАЗА 2017- първа стъпка за признаване на професионални успехи

Наградата БАЗА за 2017 г. спечели  Мартина Вачева. В Софийска градска художествена галерия (СГХГ),

„Измамените“ на  София Копола – американската историята като костюм

Филмът на София Форд Копола  „Измамените“ (The Beguiled) печели награда на фестивала в Кан В

Изкуството преобразява къща, която предстои да бъде разрушена

Неговото име е Тайрон Райт. В артистичните среди обаче той е популярен с псевдонима

Скица на Доналд Тръмп бе продадена за 29 000 долара

Скица на гледката към Манхатън, нарисувана лично от настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп,

Аржентинска артистка в Германия изгради реплика на Партенона от 100 000 забранени книги

Южноамериканската концептуална артистка Марта Мунихин представи последния си проект, който е изграден под формата

Продадоха първото селфи на Анди Уорхол за 6 милиона лири

Т.нар. „първо селфи“ на Анди Уорхол бе разиграно на търг в Sotheby’s, Лондон. Изображението бе

5-годишното момиче Каси дари 750$, рисувайки страхотни галактики

Запознайте се с 5-годишната Каси, която е съумяла да почуства емоции и да предприеме

Разпродават арт колекцията на Рокфелер

Личната колекция на милиардера Дейвид Рокфелер, състояща се от близо 2000 произведения на изкуството,

Пясъчните фантазии на Тошихико Хосака

Тошихико Хосака започва да изработва пясъчни скулптури в художественото училище и използва плажове и

Да видиш картините на Пабло Пикасо в 3 измерения

Базираният в Пакистан цифров художник Омар Акил е огромен почитател на изкуството на Пабло