Да поиграем на криеница с…Агата Кристи
Най-новата екранизация на романа на Агата Кристи „Убийство в „Ориент експрес“ е мащабна продукция най-малко за това защото жанрът „криминале“ го изисква. Като върви по дирите, оставени от Куентин Тарантино и Нолан, във филма на когото „Дюнкерк“, Брана изигра култовата роля на британски генерал, новото „Убийство…“ в новия „…Ориент експрес“ е широкоекранен, заснет върху 70 мм, цветна кинолента. Не знам дали дори в София имаме кинозала, където пълноценно може да бъде прожектиран такъв тип филми. Или отново ще ни пробутват прожекции на DVD копие.
Никой не може да устои пред разкошните мустаки на Еркюл Поаро, включително и постановчикът на филма „Убийство в „Ориент експрес“ Кенет Брана.Фото: Twentieth Century Fox Film
В случая режисьорът поема функциите на играещ треньор и запазва за себе си ролята на главния герой – детективът Еркюл Поаро а луксозните купета на експреса са населени със кинозвезди от първа величина, сред които личат имената на Джуди Денч, Джон Деп, Мишел Пфайфър, Пенелопе Круз, Уйлям Дефо, Дейзи Ридли. Ако този експрес беше катострофирал наистина, той щеше да обезглави маса национални кинематографии. Но по каноните на жанра влакът пристига цял на крайната гара. Разбира се има зрелищна авария, има престрелки, има гонитби, има убиец и, както си му е редът, – детектив, който макар и да подозора всички, накрая разкрива убиеца. Каноните на жанра са спазени до „грам – сантиметър – секунда“, а за това най-голяма заслуга има снимачния екип от добре подбрани специалисти.
Пейзажите, на чийто фон се развива действието, са не просто изумително красиви, но и допълват съспенса и интригата във филма
За историята на световното кино това е четвъртият по ред Поаро. Нека да си припомним факта, че първият Поаро е изигран от Алберт Фини във филма на Сидни Лъмет, заснет още в далечната 1974 г., когато авторката на романа – Агата Кристи е жива и здрава английска старица, която не се скъпи на похвали към авторите на филма. Дарбата да разкрива загадки, Пуаро (Брана) показва още в пролога на филма. Детективът вижда света като някаква идеално подредена форма, в която всяко отклонение от този идеал се възприема болезнетно – даже накриво завързаната вратовръзка.
За убийство пък да не говорим – то си е направо грубо предизвикателство към каквато и да е хармония
За онези, които още не са намерили време да прочетат романа, ще напомня, че в този експрес пътува един изключително неприятен тип, наречен Едуард Ретчет (вариант на превод – Речет), който говори, че се намира в опасност и се страхува да не го утрепят, което в края на краищата се и случва. Ролята се изпълнява, при това великолепно, от Джон Деп. Та този Ретчет се занимава с продажбата на фалшиви картини на разни мафиоти, които слабо разбират от изкуство. Работата обаче се оказва и по-сериозна, и по-страшна. Отклонения от сюжета на Агата Кристи няма, сцените се сменят калейдоскопически бързо и не оставят на зрителя място да скучае.
В случая помага и това, че Кенет Брана е преди всичко щедър към колегите си, първокласен театрален актьор, който превръща сцените на разпит на заподозрениете във върволица от превъзходни театрални етюди, така че в различните герои зрителят да почувства безпощадният „анатомичен“ разрез на обществото, на фона на отличните дуети на Брана с останалите му партньори. Наистина споена партньорска игра, а не стремеж на всеки, с цената на всичко, да покаже себе си.
Разбира се, Поаро ще открие убиеца – хармонията (поне външната) в неговия свят ще бъде възстановена.
Но в душата на този човек ще остане горчилката от сблъсъка с представителите на висшето общество, събрани по волята на случая визключително скъпия и свръхлуксозен експрес. Светът около нас, както и този около Поаро, не е нито само бял, нито само черен – той е пъстър и разнообразен, не може да бъде нито подреден, нито натикан в чужди рамки, колкото и широки да са те. Оказва се, че хармонията на света се съдържа и в богатството от неговите отенъци – в това число и цялата гама от сиво, разположена между черния и белия цвят. Поаро ще слезе от влака доволен, но независимо от това – изпълнен със съмнения. Оставям на зрителите сами да решат до колко той е прав.
(По материали на западния филмов печат. Превод и адаптация: д-р Юлиан Митев, изкуствовед)
