Световноизвестните картини, които са имали свои тайни в продължение на векове (част 1)
Макар и да е трудно да си го представим от гледната точката на модерността и славата, която са спечелили има множество световноизвестни картини, които в един миг от историята не са били обгърнатите в слава произведения на изкуството, които познаваме днес. Ние, от Artgallery.bg решихме да ви разкажем за някои от примерите в световното изобразително изкуство, които са криели своите тайни от широката публика в продължение на стотици години…
“Тайната вечеря”, Леонардо да Винчи
Завършена около 1498 г., “Тайната вечеря” е била обект на множество теории за смисъла, който тя крие, евентуални пророчества, които са въплътени в картината или дори тайни послания, през които Леонардо да Винчи е искал да разкрие на обществото нещо, което е знаел, но не е можел публично да изрече. Е, истина е, че голяма част от тези идеи са плод на теории на конспирацията, които не се базират на достатъчно сериозни и достоверни източници. През 2007 г. италианският музикант и техник Джовани Мария Пала откри, че, ако се вгледаме в позиционирането на ръцете на апостолите и разпръскания пред тях хляб отдясно наляво, можем да открием скрит 40-секунден музикален реквием – може би музикален предвестник на предстоящата смърт на Христос.
Съвсем наскоро експертът по живота и творчеството на Леонардо да Винчи Марио Тадеи посочи, че нито един от изобразените Апостоли, а и дори самият Исус Христос нямат ореоли, което според него предполага, че в крайна сметка може би голямата тайна на художника, за която всички се чудим сякаш не е била скрита дори толкова добре скрита, а е можело да бъде забелязана от пръв поглед през цялото това време: дали Леонардо да Винчи не е вярвал, че Исус Христос е просто обикновен човек?
“Звездната нощ”, Винсент ван Гог
Много повече от красива картина или парадигма на пост-импресионизма, “Звездната нощ”, създадена през 1889 г е специално произведение на изкуството, но не и по начина, по който вероятно мислите, че е. В началото на новото хилядолетия, група физици откриват една необичайна връзка между психичната болест, от която великият художник Винсент ван Гог заболява и странните изображения, наподобяващи естествена турбулентност и природен разпад, които са нарисувани с “математическа прецизност”. Учените смятат, че техниката му на практика отговоря на яркостта – физична величина, характеризираща интензивността на светене на телата. Но как Винсент ван Гог e успял да улови и възпроизведе този сложен природен феномен, ако разбира се го е направил съзнателно, остава необяснимо и до днес.
“Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му”, Ян ван Ейк
В центъра на идеята за развитието на Ренесанса в Северна Европа попада светлият и изключително революционен за времето си портрет на Ян ван Ейк, който рисува картината “Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му”, която представя, well, Джовани Арнолфини и съпругата му (която не е бременна, както често аудиторията прибързано заключава). Вълшебната композиция на Ван Ейк, множеството прекрасни детайли и изключителното майсторство при рисуването на гънките на роклята на госпожа Арнолфини, блясъкът на месинговия полилей зад тях са толкова завладяващи, че човек лесно може да пропусне важна подробност: в далечината, на стената зад двойката има огледало, над което художникът е нарисувал надпис на латински, който глас : “Ян ван Ейк е бил тук през 1434 г.”
Въпреки че вероятно може да се наложи да притежава зрение на робот за да забележите малката, но ключова подробност – двойката сякаш не е сама в стаята. Две допълнителни фигури се отразяват в огледалото, една от които, както подсказва подписът на стената, вероятно е художникът – самият Ян ван Ейк.