Кои TV сериали ще гледа светът през 2018-та и 2019-та година на XXI в.
В Кан се откри тазгодишният фестивал (и панаир) Mipcom, на който се показват най-перспективните телевизионни проекти. Сключените на него сделки определят какви телевизионни сериали ще гледа светът през следващите две години.
„Нашият основен принцип е да не казваме „Не“, когато може да кажем „Да“ – това донейде „дзен“ изказване принадлежи на шефа на НВО Ричард Плеплер, който го произнесе още през първия ден на работата на Mipcom. Това е пазар за телевизионни продукти, чието значение може да се сравни само с това, което има Marche du film за киното. Това е девиз, които се стремят да спазват и другите играчи, които са основни участници на този пазар, дори и да не са така мощни като НВО, които за последните години предложиха на света своята продукция, сред която блестят „Младият баща“, „Светът на Дивия запад“, „Малката голяма лъжа“ и „диамантът“ на телевизионните сериали – „Игра на тронове“, премирана в Кан с наградата, наречена Vanguard, която дава сп. „Вариете“ (Variety).
„Пазарът“ за телевизионни предавания Mipcom – това е предприятие, което има за телевизионната индустрия също таккова огромно значение, както и канският Marche du film – за световната киноиндустрия. На него се определят не само тенденции, но и конкретни заглавия (facebook.com/mipmarkets)
На първата премиера на Mipcom-2017 бе показана началната серия на Counterpart (В свободен превод „Двойникът“, но разпространителите в България могат да решат да му дадат друго име).
Неговата дистрибуция е поверена на Sony Pictures Entertaiment
В главната роля ще видим носителят на „Оскар“, актьорът Дж. К. Саймънс. По-точно би било да се каже, че ще го видим в две главни роли – своята и на собствения си двойник. В жанра Sci-fi (научна фантастика), или, както тук здапочнаха да се шегуват Spy-fi (шпионска фантастика) времето, през което се развива действието не е сктрого определено, защото днешните телефони и автомобили ксъседстват с компютри от 90-те години на ХХ век, но за сметка на това мястото на действието е много точно І Берлин, при това след падането на едноименната стена. Независимо от това, че „Берлинската стена“ е вече разрушена градът си остава все така разделен на две части – тази и онази.
С какво толкова се отличанват те една от друга много не се разбира, но полека-лека започваме да осъзнаваме, че и в едната, и в другата, съществуват двойници, които са наши точни копия, но постепенно съдбите им започват да се различават от нашите. Хората никога не се срещат със своите двойници – единственото изключение е главният герой на сериала Хоуърд Силк. Той е някъде към 60-тина годишен, заема някаква дребна службичка в ООН, счита, че трябва да му вдигнат заплатата, но няма смелостта да говори със шефа си. Женаму е изпаднала в кома след пътна катастрофа. Животът му тече долу-горе равномерно и спокойно докато един хубав ден, за да помогне на властите да разкрият серия от загадъчни убийства от паралелния свят не изкача неговият двойник.
Макар че физически силно си приличат, по характер са различни
Хауърд №1 е тих, интелигентен, смазан от живота човечец, който съвсем малко време му остава да се пенсионира, докато Хауърд №2 е рязък, жесток, преуспяващ, младеещ. Изпълнителят на главната роля разказва, че режисьорът Мортън Тилдаум (познаваме го от сериала „Имитационни игри“) е искал да подчертае тази разлика с помощта на сценичния грим. Единият е с опадала коса, а другият – с буйна, различават се и по зъбите – при първият са редки и криви, при другия – идеални (добро изкуствено чене). След това обаче той се отказва от тези помощни средства и решава да работи с чисто актьорски средства – осанка, стойка, мимика, интонация. Актьорът действително съувява да създаде в едно лице двама съвършенно различни персонажа и ако за ТВ сериали раздаваха „Оскари“ той щеше да е заслужил претендент за още една такава.
Стилистиката на шпионския трилър ала Джон льо Каре в съчетание с „философската“ фантастика и смело мооже да се каже – с нейната „метафизическа“ съставна част правят от „Двойникът“ един от най-любопитните премири на сериали за 2018 г.
За това говори и фактът, че вече са сключени договори за две години
За разлика от българската телевизия (или телевизии – все едно) отдавна изпаднали в смъртоносна летаргия, руските телевизии не само се раздвижват, но комай се опитват и да показват нокти. За това говори фактът, че западът проявява неподправен интерес към показания сериал „Ходене по мъките“, който носи разбираемото за западняците заглавие Russian Content Revolution. Проектът е дело на генералния продуцент на НТВ Тимур Вайнщайн показва две неща – че руската телевизия сега започва да казва „Да“ на онова, на което по-рано казваше „Не“ – на големите исторически картини-драми и на екранизация на класически литературни текстове. Смело е да се твърди, че всичко е изпипано от край до край, но и смелостта да излезеш на пазара също говори за много неща и процеси, които стават там и за които нашата преса – иначе охотно преследваща химерите на всяка сензация – тук мълчи.
Нашите телевизионни зрители, особено тия от поколенията на соца помнят старата съветка версия та „Ходене по мъките“, но сега за западния човек е подготвена съвсем нова трактовка на романа на граф Алексей Толстой. На първо място това са актрисите Анна Чиповска и Юлиа Синигер, които изпълняват ролите на сестрите Булавини – Катя и Даша. Другото е, че целият екип, начело с продуцентите възприема западните киноманиери – да не се стиска да дава пари и да влага усилия за наистина добри костюми, декорации и игра, както и за търсене на най-подходящите локации. Това Западът го разбира и затова го купува.
(по материали на чуждия печат – превод и адаптация д-р Юлиан Митев, изкуствовед)
