Според съобщенията на ежедневния печат у нас: „Над 5,5 милиона българи са гледали различни филми, като близо 1 милион са се оказали заклети киномани и са посещавали 4 или повече пъти кината в страната“ (Монитор, 24 авг 2017). Доколко обаче нашенецът обича да ходи на кинофестивали е друг въпрос. Особено ако на такъв, като „Любовта е лудост“ гост от първа величина е: „Карен Шахназаров – руски режисьор сценарист, продуцент, директор на „Мосфилм“.

Първото филмиране на романа – в епохата на „Великия ням“

След официалното откриване ще се излъчи последният му филм „Анна Каренина. Съдбата на Вронски“ (24 часа, 24 авг 2017). Този филм вече бе пуснат по телевизията в Руската Федерация

На този роман му върви в „екранно отношение“. Още с излизането на ръкописа, а това се случва в епохата на нямото кино, тогавашните кинематографисти го обикват и тази любов продължава и до ден-днешен. За това има няколко причини. Първата от тях без съмнение е тази, че текстът излиза изпод перото на такъв гигант като Лев Толстой. Втората е, че произведението е написано в навечерието на втората „техническа революция“, когато фотографията, звукозаписът и киното променят съзнанието на хората и, наред с литературата, стават основа на дневния ред на цивилизованите общества. Третата и може би най-важна причина е, че текстът на романа в най-голяма степен се оказва „кинематографичен“ поради ясно изведената драматургия на конфликта, добре очертаните характери на героите и възможност за адаптация на текста към друг вид изкуство.

Историята на пресъздаването на романа със средствата на киното са от 1910 г. – няколко месеца преди смъртта на писателя, а географията им се разпростира на четири континента – В Африка – Египет, в Азия – Индия, В Америка – САЩ и Аржентина, в Европа – Русия, след това Съветския съюз, Германия, Великобритания и Франция. Във връзка с показването на последната екранизация на този роман нека си припомним историята на този процес.

Грета Гарбо – с две участия „Любов“ от 1927 г. и „Анна Каренина“ през 1935 г.

Броени седмици след излизането му от печат произведението на писателя, дори по съвременните ни мерки, се превръща в бестселър

Текстът е преведен на много европейски езици и бързо става любим на четящата публика. Кайзерова Германия е първата страна в света, която открива дългият път на филмирането на текста на романа. Лентата не е запазена и за първите опити „Анна Каренина“ да бъде показана на екран съдим само по данни на тогавашната преса. Отново през 1910 година, но по-късно от немците се стресват и кинодейците на Царска Русия. Морис Метр – поданик на империята, е първият режисьор, който се заема със снимането, а в ролята на Анна на съдбата е било угодно да постави -актрисата Сорочтина, а тази – на младият граф Вронски се играе от Николай Василиев.

Съдбата на кинолентата е подобна на немската – отново не е запазена. След 4 години, в навечерието на Първата световна война, в Русия се прави втория опит за екранизация като със снимачния процес се заема кинокомпанията „Тиман и Райнхардт“. Ролята на Анна този път се изпълнява от младата професионална актриса Мария Германова.  По-късно тя емигрира в Париж  и този роля остава нейната единствена следа в руското дореволюционно кино. Филмът е забележителен с това, че дава тласък на кинокариерата на Вера Холодная, която по-късно се превръща в една от ярките звезди на нямото руско кино. От този филм тръгва и творческата биография на Аладимир Гардин като киноактьор.

На Грета Гарбо съдбата се усмихва два пъти, като ѝ дава възможност два пъти в продължение на период от 8 години да играе Анна Каренина

Следвоенните времена – 1948 г. – в главната рола Вивиан Лий

Първия път това се случва през 1927 г. – още в епохата на нямото кино, когато екранизацията на романа излиза по кината със заглавието „Любов“. Още тогава киното усеща своята сила, но и спецификата на публиката. Командата, която работи върху създаването на сценария го пише с двоен финал. За европейската публика – нещастен, искрен и правдив, както е в романа, за американската – щастлив и захаросан. Американците се наслаждават на това, как  Брендън Хърст, който играе ролята на Алексей Каренин гебердясва а веселата вдовица Анна щастливо се бракосъчетава със своя любовник Алексей Вронски (в ролята виждаме Джон Гилбърт).

Синът на писателя Иля Толстой прилага огромни, но напразни усилия да се пребори за истината, но пред американската страст и поклонение пред златния телец падат всички скрупули. С цел по-голяма и гръмка реклама разпространителите пишат надпис към филма, с който известяват зрителите, че „синът на великия писател и драматург счита, че романът не е пострадал от неговата екранизация“, което в историята на киното и до днес си остава нагла лъжа.

Изследователите на европейското кино също считат, че и втората версия има много малко общи черти с романа. Действието на филма се развива не през 1870 г., когато е написън романът, а през 1920. Анна се запознава с Вронски не на гаровия перон, както е в романа, а когато преминава покрай него, пътувайки със шейна.

„Ана Каренина през 60-те – в ролята – Татяна Самойлова

През 1935 г Грета започва да учи текста на ролята си тъй като е настъпила ерата на звука в киното

„Великият ням“ се е научил да говори, което силно променя почти всички неща в снимачния процес. С екранизацията на филма се заема Кларенс Браун, който поверява ролята на Вронски на Фредерик Мърч. Отношенията между изпълнителите вървят трудно, но независимо от това филмът се приема добре от зрителите и се харесва на критиците. Към колекцията от филмови награди Грета Гарбо прибава наградата на NYFCC в номинацията ва „Главна женска рорля“ както и „Купата на Мусолини“ на Венециаонското филмово биенале в категорията за най-добър чуждестранен филм.

Британската киноиндустрия се заема с филмирането на „Анна Каренина“ през 1948 г – непосредствено след края на Втората световна война. В главната роля като Каренина зрителите виждат своята любимка Вивиан Лий. По време на снимките тя вече е много известна актриса, получила е „Оскар“ за най-добра женска роля във филма „Отнесени от вихъра“. В нейната човешка биография също има случай подобен на този, описан в романа, като на нея също в живота ѝ се налага да избира между мъжа и любовника си, но независимо от личния опит, актрисата счита, че не е постигнала вътрешна хармония със сценичния си персонаж.

За разлика от интерпретацията на Грета Гарбо, която ни представа вътрешния женски бунт, Вивиан Лий ни показва Ана като любеща майка, весел човек и примерна съпруга. Критиците сочат това като недостатък на филма, но обикновените зрители са зажаднели именно за такива отношения след суровостите на войната и щурмуват билетните каси.

Онези от зрителите, които обичат да гледат „старите филми“ и до днес намират, че „Анна Каренина“ с Вивиан Лий в главната роля е пиршество за очите

До голяма степен това се дължи на фееричните сценични костюми, създадени от модния фотограф и художник по костюмите  Сесил Битън, който през 40-те години на ХХ век, когато в цяла следвоенна  Британия луксозните тъкани са дефицит, специално пътува до Франция да подбере тъкани и да поръча ушиването на костюмите на Вивиан Лий на специализираните парижки модни ателиета.

„Анна Каренина“ през 70-те – в главната роля: прима балерина

В края на 60-те години на ХХ век именитият съветски режисьор Александър Зархи започва да снима, както е модерно да се казва тогава – „по мотиви“ – на Л. Толстой. За изпълнителката на Анна Каренина, той кани актрисата Татяна Самойлова. Тя има богат опит в киното – зрителите са оценили майсторството на нейната игра в такива станали вече класика произведения като „Летят Жерави“ и „Неотправено писмо“ на режисьора Михаил Калатозов – име, станало легенда в тогавашните киносреди. Независимо от успехите, които актрисата безспорно постига, мнозина укоряват режисьора за неговия избор. Татяна има възпълна фигура, не е висока и хората в екипа считат, че е неподходяща за тази роля.

Независимо от всичко режисьорският избор се оказва правилен и от играта на актрисата са доволни не само зрителите и съветската, но и международната кинокритика.

Във филма на А. Зархи участва и Мая Плисецкаоя, която изпълнява ролята на княгиня Бетси – компаньонката на Анна

Вдъхновен от филма, Родион Шчедрин, който е съпруг на Мая, създава музика за балетен спектакъл със същото име. Премиерата на този балет се състои през 1972 г. на сцената на Болшой театър като изпълнителката на главната роля е прима балерината Мая Плисецкая, а през 1974 г. Маргарита Пилихина и Валентин Пиганов правят неговия кинозапис, който остава първият и засега единствен филм-балет „Анна Каренина“. В историята на киното и модата, той става знаменит и с факта, че костюмите са дело на световноизвестния майстор на висшата мода Пиер Карден.

Една от най-спорните, но в същото време и най-известните става екранизацията на „Анна Каренина“ от американския рижисьор Бърнард Роуз. Критиката пък и зрителите не харесват модерния тогава начин на снимане и монтаж. Действитето им се струва „смачкано и накъсано“, а интригата според тях се развива неоправдано бързо. Между романа и филма има шокиращи несъответствия – нещо, което тепърва ще се налага в киното през ХХІ век. Във филма с Каренина се случва спонтанен аборт, докато според текста на романа тя ражда дъщеричка, чийто баща е Вронски.

Последното десетилетие на ХХ век – в главната роля: Софи Марсо

Във филма изкарват Анна едва ли не наркоманка, която редовно употребява морфин, докато в текста на романа тя го получава един-единствен път като обезболяващо лекарство по време на раждане. В любовните сцени актът се нарежда над чувствата. Независимо от справедливата критика, филмът оставя добро чувство у зрителите с фината игра на Софи Марсо, добрите природни картини и разкошен мизансцен. Костюмите в този филм са най-близки до историческите си прототипи понеже художникът Маурицио Миленото ги създава по оригинални кройки и шаблони, съхранени от 70-те години на ХІХ век.

Режисьорът Сергей Соловьов се колебае силно при работата си над сценария. Ролята на Анна в неговия филм изпълнява Татяна Друбич

Към момента, когато се снима филмът тя е на 49 години, а нейната героиня е на 30. За ролята на Каренин е утвърден Олег Янковски, а тази на Стив е поверена на Александър Абдулов. Критиката не харесва този филм – в текстовете от онова време четем, че играта на Друбич е студена, декорите – скучни, филмът като цяло – неубедителен.

„Анна Каренина“ след Милениума – в главната роля: Татяна Друбич, 2008 г.

В края на първото десетилетие на ХХІ век режисьорът Джо Райт съвсем му отпуска края – под знака на смел експеримент започва да прави с романа каквото му хрумне – вместо натурни снимки използва павилионни декори, мястото на действието се обозначава с диапозитиви от на градските пейзажи от Санкт Петербург и Москва през 1870 г. Сюжетните лини и характерите на персонажите се елементаризират до „санитарния минимум“, като зрителите и критиката само това чакат за да го обвинят в кичозност, но режисьорът държи на своето и в края на краищата днес разбираме, че той иска да ни покаже механизмите на упадък и гниене на всяко общество, че те са нещо което нито една империя, независимо как се самонарича тя, нама да избегне своя крах и революционни, но очистителни сътресения. (превод и адаптация д-р Ю. Митев)