Новият „Лувър в Абу Даби“ – френски шик и източно великолепие
Просто да не поварва човек на очите си, когато чете новината за появата на арабски „Лувър“ в Абу Даби. При това има една тънкост – това не е филиал на едноименния музей, разположен в столицата на Петата република. Просто е взел това име под наем да се казва така в близките 30 години. Вероятно арабите искат спокойно, без бързане и без да се задъхват, да имат малко време да му измислят собствено име. Освен името, под наем, но за срок от 10 години, са взети и огромно число експонати, които досега са били в хранилищата на музея-оригинал. Артефактите обаче формално са дадени от името на Обединението на френските музеи. Предвижда се на откриването да присъстват държавните ръководители на Франция и Обединените арабски емирства, което говори какво високо политическо значение има проектът за тази част на света.
Преди откриването архитектът на това здание – Жан Нувел споделя, че по настояване на ръководителите на ОАЕ интериорите на музея са имали преднина пред разработването на фасадите. Съоръжението, като обществена постройка, е проектирано така, че отвън да не се набива на очи – по всяка вероятност това се прави за да не засенчва с красотата си съществуващите в града джамии. Зданието завършва със стоманен купол, който за обикновения пешеходец е почти невидим, направен така по всяка вероятност напълно умишлено.
Целия свой плам, умение и талант, архитектурният колектив е вложил в изграждането и оформянето на вътрешния вид на сградата
Специалистите – архитекти и дизайнери, са се постарали, ония, които попаднат в залите на музея да се почувстват щастливи. През купола, като през водопад, постъпват мощни потоци от светлина, като заливат всичко, подобно на морето, което обкръжава сградата. Частите на зданието напомнят бели кубове, които според главния архитект на проекта символизират белите арабски постройки и са своеобразна архитектурна реплика и метафора на архитектурата на гр. Медина. Интелектуална, без каквито и да било измъчени външни ефекти, здраво свързана с природно-астрономически фактори като Слънцето, морето, звездите и вятъра, това кара посетителите да чувстват архитектурата като радостно обемно-пространствено преживяване.
Жан Нувел допълва своите обяснения, че и в Лувъра, и в неговия съименник от Абу Даби, връзката с Космоса е умишлено търсена, като съставна част от преживяванията на зрителите в музея. Освен това, в представите на работния архитектурен колектив, музеят се изгражда не само като символ на мирно сътрудничество, но и като символ на културен универсализъм, който води до откритост както на музейното пространство, така и на културните богатства, разположени в него.
В този смисъл може да се каже и това, че „Лувърът“ от Абу Даби е и първата лястовичка от специално замислената програма за превръщането на остров Саадият в музейно гнездо
В момента тук се строи зданието на филиала музей „Соломон Гугенхайм“ по проект на Франк Гери и Националният музей на шейх Заида по проект на архитектурното ателие на Норман Фостър. Прави впечатление, че ги строят с арабски темпове и спокойствие – без бързане и с чести почивки.
Последната мода в музейното дело – изграждането на филиали на големи и известни музеи в различни точки на света днес е нещо, към което вече привикнахме. Трябва да кажем и това, че досега никой от построените „двойници“ не е получавал такова огромно количество качествени и скъпи експонати от патримониума на Лувъра, както неговият „адаш“ в Абу Даби.
Самият музей има отменна колекция, но донесените тук от такива места като Лувъра, музеят Орсе и центъра „Помпиду“ над 300 експоната, поразяват със своята ценност и известност. Универсалността и мултикултурализма на новия музей се проявяват още и в това, че за експозицията тук е важно времето, а не мястото. Личи си дори и в това, че един до друг са поставени експонати, плод на различни цивилизации, но сътворени по едно и също време. Например антична римска скулптура съседства с древноиндийски бюст от същата епоха; бюстът на Александър Македонски е разположен редом с надгробни фигури от Ливан, средновековна мадона с мексикански богове на същата възраст, доспехите на японски самурай – с ризницата на немски прицар.
Един от немногобройните шедьоври на Леонардо да Винчи – „Прекрасната Ферониера“ е най-важният и структуроизграждащ експонат, своего рода абсолютен заместник на „Джокондата“ по тези географски ширини
Великата европейска живопис е представена и с такива майстори като Тициан – „Жена пред огледало“, „Портрет на Наполеон“ от Жак Луи Давид и „Автопортгрет“ на Ван Гог. Не са пропуснати Пабло Пикасо и Рене Маргит. Има и знаменитости от най-ново време – такива като американеца Анди Уорхол и китаеца Вей Вей.
Като заключение може да се каже, „Лувърът“ в Абу Даби ще стане изключително атрактивно и посещавано място от туристите, които ще идват в този град в близките няколко десетилетия, като всеки от тях ще може да намери в него и паметник от своята култура. За западняците вече стана ясно какво ще намерят, а за българските артефакти – за тях тепърва има да питаме нашенците, които се връщат от там.
(По материали на световния печат, превод и адаптация: д-р Юлиан Митев, изкуствовед)