Обич и омраза за филма „Матилда“, разказващ за последния руски император – Николай ІІ
На калпавата ракета обикновено ѝ пречи Космосът, на калпавия политик – творецът. Тази сентенция се потвърди и с разгърнатата компания за отричане и стремеж към забрана на филма на руския режисьор Алексей Учител – „Матилда“, в който се разказва за младежките увлечения на последния руски император Николай ІІ към балерината Матилда Ксешинска. Трудно е в списъците на руските филми от последните 10 години да се намери по-верноподаническа и страстна мелодрама от филма на А.Учител. Но има руска „политичка“, която е решила, че кариерата ѝ няма да се състои, ако не тръгне на кръстоносен поход срещу този филм. Така де, къде-къде по-лесно е да се бориш с филма на един учител, отколкото да се бориш за решаването на реалните проблеми на електората.
Във филма „Матилда“ има толкова красота, сиропирана като реване, че ти се иска да затвориш очи и да си гризнеш от него (Творческо-производственно объединение „РОК“)
Дори за привикналите и опитни кинокритици е трудно да кажат какво в този филм застави руската депутатка Наталия Поклонска да му се разяри и да отвори макси дамско-термоядрена война срещу него. Но от собствен опит знаем, че когато политик, независимо от това, на какви географски ширини се подвизава, подгони някого или нещо, е трудно да се търси формална логика или справедливост.
Балерините от Императорския балет и днес са стандарт, който съвременните балетмайстори поддържат жив
От гледна точка на нормалния зрител – да, ще го гледа два часа, ще се позабавлява, ще си отдъхне за малко и ще го забрави
От гледна точка на Н. Поклонска – не, филмът е ос на световното зло и по никакъв начин с неговото пускане в киноразпространителската мрежа не бива да се увреждат нейните (разбирай – на „верующите“) светли чувства към “Царят-бащица“. Затова трябва да се забрани, да не се покаже никога, а режисьорът му не е лошо да се шамароса – ако не по друг начин, то поне морално-психологически. Още веднъж трябва да подчертаем – да се търси „логиката и рациото“ на този конфликт вече е безсмисдлено. По-добре е да влезем в основната си роля и да се опитаме професионално да анализирме кинокартината, наречена „Матилда“. Не е лесно веднага да се определи, кое в тази подвижна картина е повече – красотата или скръбта, но тези две понятия очертават векторите на драматургичното развитие на сюжета.
Блясък и разкош; разкош и блясък…
Красотата във филма, както пишат в текстовете си асовете на руската кинокритика, е „десертна и напарфюмирана, като в бутикова сладкарница.
Сякаш отиваш не в реален дворец, а в такъв, който е направен от шоколадови бонбони – например бонбонче „Николай ІІ“, и „Матилда Ксешинска“, пастичка „Александра“ или пък цели кутии с бонбони, наречени „Императорски двор“ или „Мариински балет“. И всичко това се върти или в 32 кратно фуете, или в „па-дьо-дьо“, „па-дьо-троа“, „па-дьо-катр“ или „па-д-еспан“ (онези, които не знаят какво значи това, ги моля да си направят справка в Гугъл).
Силната светлина играе, блести и заслепява очите, отразена в монобройните огледала, копринени пердета, акселбанти, злато и кристал
При толкова много жени около него Императорът няма как да не стане специалист по „този“ въпрос
Сенките са толкова въздушни и грациозни, колкото може да бъде само една изискана балерина сред колосаните чаршафи в постелята на престолонаследника. Всеки кадър на безспорно талантливият кинооператор Юри Клименко си заслужава нашето гръмко „у-а-у!“, „ах!“ и „ох!“. А пък за костюмите, коието е пресъздала художничката Надежда Василева вече не ни остават възклицания, ако не искаме да се повторим. На режисьора обаче сал едната красота му се вижда малко и той умело нагнетява патоса между филмовите герои, като дапълнително добавя за гарнитура и любов към родината, и обожествяване на монарха. Режисьорът пресъздава образа на идеалния монарх който знае как да управлява тази огромна и разнородна територия, наречена Руска империя.
Освен всичко друго руският самодържец разбира и от жени: „Ето коя ти е нужна“ – указва той твърдо на бъдещия монарх, като сочи фотографията на Матилда Ксешинска, „Мати“, както галено я наричат нейните придворни приятели.
Всичко във филма си е така, както го изисква жанрът на подобен род произведения. И какво му трябва повече на човек – само една руска депутатка, за която смело може да каже: „Всичката Поклонска втасала, само „Матилдата“ си не вчесала“.
