Какво е да се родиш без лице? Рецензия на филма „Чудо“
Във филма „Чудо“ персонажите Изабела Пулман, майка на Огъст и жена на Найт Пулман (в ролята – Джулия Робъртс) и Найт Пулман, баща на Огъст и мъж на Изабела (в ролята – Оуен Уилсън) отглеждат и възпитават своя син Огъст „Оги“ Пулман (в ролята – Джейкъб Трамбле), дете с челюстно лицева патология, която го прави да изглежда грозен като угудагудер, но щадят нервите на американския зрител.
Оги Пулман е дете, което се появява на бял свят с нещо, което докторята обозначават с термина „Синдром на Тричър – Колинз“ или по-просто казано челюстно-лицева диостаза, или най-просто казано чудовищно изкривена физиономия и деформиран череп. Младият акушер-гинеколог едва не гебердясва от ужас, когато вижда физиономията на раждащото се бебе. Следват 27 операции за да може лицето на младия Оги Пулман някак си да се пооправи. Независимо от направениете операции и положените усилия, детето ходи навсякъде със сложен на главата „космонавтски“ шлем-играчка, фанатичен почитател е на „Звездни войни“, учи от първи до четвърти клас вкъщи под ръководството на майка си, но в пети вече трябва да тръгне на държавно училище.
Филми, подобни на този, обикновено се базират на истински човешки истории, но сегашният като че ли ще се окаже изключение
Сценарият се основава на книгата на писателката Ракел Жармило Паласио (Raquel Jaramillo Palacio). Тя разказва, че идеята ѝ хрумва когато стои на опашката за сладолед, вижда момиче с грозна и деформирана физиономия и се опитва да скрие от сина си тази гледка, та да не би той да се изплаши. След това я хваща срам за такава постъпка и за да се оттърве от гузната съвест взема, че написва този бестселър. Да, романът е измислица, но „Синдромът на Тричър – Колинз“ си е реална и тежка болест.
Режисьорът на филма – Стивън Чобски в своето творчество се е справял и с далеч по-тежки случаи. Преди да стане режисьор, той се прочува като писател. През 1999 г. излиза неговата книга „По-тих от водата“, в която се разказва за тинейджър със сериозни психологически проблеми – в училище по-умничките ученици му се подиграват, а по-ячките го поступват, но му помагат не учителите, а такива „лузъри“ като него – единият гей, а другата – закоравяла блудница.
Много сериозни и умели режисьори искат да реализират филма, но Чобски сам пише сценария и сам режисира филмирането
В края на краищата се получана блестящо осребряване на Андерсеновата приказка „Грозното патенце“ и легендата за „Красавицата и Звяра“. Филмът през първия почивен ден, в който е показан, събира 27 млн. долара. Голама част от критиците са в буен възторг, а зрителите с по-нежни души тихо ридаят в тъмните киносалони.
На режисьора все пак трабва да му се признае наличието на такт и деликатност. Филмът е предназначен да се гледа от цялото семейство, така, че е направено всичко възможно, щото, пази боже, някой да се уплаши от видяното на екрана. Оги все пак е претърпял 27 операции, които са върнали човешкото му лице с белези по бузките, като прибавим и талантливата игра на детето Джейкъб Трамбле, актьор, когото много от зрителите са гледали в „Стаята“, може да кажем, че и режисьорът, и гриммьорите от работния екип са се постарали над „опоетизиране на грозотата“, сакън тя да не разстрои и отблъсне зрителите. Общо-взето, не може да не признаем, че това е правилната за американското консумативно общество логика.
Не може да не се признае също така и талантливата игра на Джулия Робъртс. Критици, врели и кипели в тайните на американската филмова индустрия, говорят, че има голяма вероятност този филм да донесе, след 17-годишна пауза, втори „Оскар“ в колекцията от филмови награди на тази, всички сме уверени в това, смайващо талантлива актриса.
Най-доброто другарче на Оги в един момет казва: „Ако аз изглеждах така, щях да се обеся“
Другите ученици от класа смятат, че ако се докоснат до момчето, може да се заразят от чума. Уродливостта на героя обаче е по-скоро средство а не цел. Грижовните родители също помагат на момчето, като постоянно го поощряват и окуражават. На зрителя му се струва, че и на сън да ги бутне човек, пак биха изиграли отлично своите роли. Получава се нещо като „Човекът-слон“, адаптиран за най-малките.
Трудно е да се прецени доколко, когато покажат филма у нас, той ще има голяма възпитателна роля, но като пример от американския живот е показателен – особено с трогателната любов на детето към космоса на фона на нашите умишлено принизени и забравени днес двама космонавти. („– Спомняте ли си поне имената им?“ – „Не!“ – „Така си и знаех.“)
Като отчитаме амариканските и световните темпове на развитието на космонавтиката, Оги има шанс не само да стане астронавт, но и командир на междузвезден изследователски космически кораб. А като отчитаме постиженията на американската и израелска пластична хирургия, – че след 54 пластична операция (ако не и по-рано) момчето ще сбъдне мечтата си да има „незабележима“ човешка физиономия, и, подобно на героя на Аркадий Райкин, да забрави „като кошмарен сън“ уичилищните си приключения. (По материали на световния печат, превод и адаптация д-р Юлиан Митев, изкуствовед)
