„Треска за лалета” – цветен венец на зрителските изненади
Поговорката гласи: „Когато бог иска да накаже някого – прави го безумен“
Видимо това е било наказанието за холандците, когато тяхното общество обезумява по лалетата. Появява се маниакалното желание хората да купуват луковици на редки видове, да търгуват с тях, да спекулират на борсата, в един миг да печелят или губят цели състояния. На този фон се развива и действието на филма-мелодрама „Треска за лалета“ (оригинално заглавие Tulip Fever). Сценарият се основава на романа на Дебора Могак, която го преработва и приспособява от него до излезе произведението, което зрителите ще гледат в захлас. Интригата като идея е достатъчно употребявана и по нея вече има създадени десетки схеми, но основното е, че двама млади влюбени се обичат а целият останал свят е против тях. Така е и в този филм. Младата красавица София цели три години както е омъжена за богат бюргер.
Ползва се с всички облаги, които може да има богатата дама, но се чувства като птица, затворена в златна клетка. Замисълът да строши железните пръчки и да избяга се осъществява с помощта на нейния възлюбен Ян – мълчаливец, готов на всичка за ради любимата – в това число и да открадне от богатите монахини. Това е лекият път за натрупване на така необходимия и мечтан първоначален капитал. Софи, по този въпрос, също не стои със скръстени ръце. Бързо забравя наставленията на Майката-игуменка, в чиято роля виждаме един от колосите на днешното британско кино – актрисата Джуди Денч.
Съставя своя „бизнес план“, който трябва да ѝ донесе успех – в него влизат фалшива бременност и подобно на нея фалшива смърт, бягство от дома мечта с любимия да вложат парите, които още нямат в покупка на луковици от лалета. Този план се изпълнява наред със сцените от всекидневния живот, размесени с любовните.
Режисьорът се старае да даде възможност на зрителя да съчувства на своите герои, но май това не му се получава
Джастин Чедуик е режисьор който обича мелодрамата и има постижения в снимането на подобни филми, но тук като че ли мярката, с която отмерва захарния сироп е позагрубяла и на места схемата на любовната мелодрама се пропуква, сцените на секс май идват в повече поради това, че нито по смисъл, нито по драматургия са толкова необходими. Сложени са по-скоро за хатъра на пласмента. Разбира се, любовната мелодрама не може да има един и същ висок градус през целия филм, но режисьорът този път е решил да опита да я изгради от начало до край в режим на изстиване, а зрителите, след като разгадаят тази негова „хитрост“, интригата престава да им бъде интересна.
Има обаче сюжетна линия, която показва, че режисьорът е от висока класа и заедно с актьора Кристоф Валц изграждат ролята на преуспелия бюргер Корнелиус Сандуърт, единственият човек, който не е обхванат от тази треска за лалета. В богатия му, но мрачен дом Софи изгрява и като че ли се старае да го преобрази, но не успява да го направи. Неговият хумор е мрачен, както и домът му, умът му е вечно зает с търговските проекти, а младата съпруга му е необходима само за да му роди наследник. Оказва се, че под тази броня се крие всъщност добър и отзивчив човек, но сред околните това никой не може да го проумее.
Сцените, в които той се появява, стават за зрителя отправна точка да разбере душата на антверпенския бюргер, на неговата сериозност, на самоотдадеността на професията – нещо, което както тогава, така и сега се приема за задължително, но никога не се оценява по достойнство.
Наистина – получава се нещо от рода на което го имаме – не го ценим, когато го загубим – плачем
Изводите, които може да си направи зрителят, изтърпял филма до последните надписи са следните. Глупавите винаги ще вярват, че човек може да забогатее за едно денонощие, красивите жени ще гледат не с две, а с четири очи как да се оженят за състоятелни стари наивници. Артистичната бедна бохема винаги ще съблазнява омъжените и разочаровани красавици, богатите ще се надяват, че с парите си ще могат да купят поне капка съчувствие, като всички вкупом забравят истината, че ранно пиле рано пее, но и рано го колят.
д-р Юлиан Митев