Скръб, смърт и тъга по поречието на „Ветровитата река“
Тейлър Шеридан показа, че от добър сценарист може да се получи и добър режисьор
Когато се направи справка в американските географски справочници за „Ветровитата река“ (Wind River), се оказва, че това е името на индиански резерват, разположен на територията на щата Уайоминг. Площта му е (пак според тези справочници) девет хиляди квадратни километра (мерките, за да бъдат разбираеми за европейците, са приведени в системата „СИ“) и те са обитавани от четиридесет хиляди жители. Животът на повечето от тях не надминава 50 години – както през ранното Средновековие, а безработните са толкова, колкото и в някогашния Конго Бразавил – около 76%.
Криминалната хроника е изпъстрена със съобщения за “весели“ случки от типа на кого са отрязали главата с алебарда, кого просто са пребили „с винкеуо“, а за най-щастливи се смятат онези, които просто са застреляни. Самоубийствата, особено сред децата и младежите, също са на почетно място на страниците на полицейските бюлетини. При тази картинка никак не е чудна и огледалната ненавист – индианците ненавиждат белите, а те пък им се отплащат със същата монета на враждата и ненавистта. За журналистите всичко това е като хляб с масло – става основа на сензационни статии, които повдигат продажбата на вестниците. Първо място сред тях разбира се държи „Ню Йорк таймс“, който редовно пуска репортажи „от мястото на събитието“ и както повеляват учебникарските правила в тази област, дава думата на местните жители. Всички в един глас разказват колко лош и мрачен е тукашният живот. Да, наистина няма нищто весело във вестникарските картини.
Но подобни места и драми са рай не само за журналистите, те са и златна мина за филмовите сцераристи, защото почти всичко им е готово
Героите – както антагонисти, така и протагонисти – са налице и няма нужда кой-знае колко да се напрягат за да ги измислят, интригите – коя от коя по-завихрени, са в изобилие. Може би това е било като огромна скрита помощ и за такъв опитен ас на заплетената кинодраматургия като Тейлър Шеридан (Taylor Sheridan), когото познаваме и от други такива екранизации – например неговият пръв киносенарий за филма „Сикарио“, който през 2015 година ни развеждаше из „Стюард Хуарес“ – мрачен мексикански град, спечелил си славата на световна столица на търговия на едро с наркотици. Този номер се повтаря и в сценария му за филма „Ад или Огнена вода“ (Hell Or High Water), чиито главни герои са скитници и бездомници, захвърлени от съдбата някъде в Тексас – този филм му донесе номинация за „Оскар“, а има голяма вероятност „Ветровитата река“ да му донесе и втори.
Интригата се заплита по най-баналния начин
Ловецът на едри хищници Кори Ламбърт (в ролята виждаме Джеръми Рънър) отива на поредния си лов за звяра, която е убила крава, но се натъква на трупа на Натали. Това момиче е било приятелка на дъщеря му, която е загинала преди около две години. Девойката е боса, с изподрани крака – видимо е тичала няколко километра, преди да падне мъртва. От кого е бягала? Кой я е преследвал? Въпросите са много и трябва да им се търси отговорът. Експертът по съдебна медицина ще съобщи на полицаите, че девойката е била изнасилена. Това са всички сведения, с които разполага официалната власт. Пристига, направо от пустинята Невада, където е на служба в столицата на хазарта Лас Вегас, и представителката на следствието – това е младата и все-още неопитна агентка на ФБР (Елизабет Олсън).
Младата жена е като в небрано лозе: от от огнената пустиня – в снежния ад, няма дори прилични зимни дрехи. Започва да провежда следствието така, както са я обучавали в полицейския щатски ВУЗ, а в това време ловецът Кори, води многозначителния разговор с бащата на убитото момиче – те се разбират само с три фрази. В момента, когато ловецът намери някого от убийците – който и да е той – това да бъде последният миг от живота му. Търсенето на предполагаемите убийци се превръща във верига от събития, в която загиват още много хора – както добри, така и лоши.
Филмът, независимо от това, че принадлежи към жанра на тежката криминална драма, която се развива сред нерадостни зимни пейзажи не подтиска зрителя
Това се получава в резултат на продължителния опит на Шеридан като сценарист и свръхстаранието му на „млад“ режисьор. Той помни поуките от историята на американското кино и ролята на обикновения човек, поставен на мястото на свръхгероя в него. Култа към силата и специално към силата на духа е лайтмотивът на филма. Ловецът обяснява на младата агентка, че по тези земи те не чакат чужда помощ. Той се възхищата на убитата девойка за това, че преди да падне мъртва тя е бягала от опасността, преодоляла е седем километра по силно пресечена местност. Заслужава си само заради такава сила на духа нейните убийци да получат необходимото възмездие. Така и живите и мъртвите ще намерят своето успокоение.
