Мумифицирането: Въпроси и отговори за древния египетски ритуал за съхраняване на мъртвите
Египетските мумии изумяват хората по целия свят. След като в края на 19-и и началото на 20-и век са направени множество открития на територията на Египет, са извършвани и все повече изследвания, които да разкрият какви са тайните на процеса на мумификация. Мумифицирането в Древен Египет включвало серия от сложни процеси, извършени върху мъртво тяло в опит да се предотврати неговото загниване и разпад. Археолозите, а и много обикновени хора, продължават да бъдат изключително очаровани от мумиите.
Мумифицирането се е превърнало в синоним на Древен Египет, тъй като е неразделна част от религията и културата на тогавашното обществото.
История на мумифицирането в Египет
Мумифицирането в Египет започва като естествен процес, поради сухите условия в региона и сухия климат. Телата, които били погребвани в края на пустинята, биха естествено запазвани много по-дълго време, отколкото, ако се намират в друг климатичен пояс. Това утвърждава религиозната вяра на местното население, че вечният живот съществува.
Съзнателното целенасочено мумифициране в Египет започва около 2600 г. пр.н.е. и се практикува в продължение на повече от 2000 години. Заможните и влиятелни представители на египетското общество започнали да изискват все по-сложни погребални обреди вместо да се задоволят с обичайните дупки, изкопани в пясъка. Тези желания означавали, че телата им вече нямало просто да лежат в пясъка, а трябва да се използват изкуствените методи за запазването им в добро състояние. След период на експериментална мумификация, практиката била усъвършенствана в изкуството от египетските балсаматори. В началото практиката била изключително скъпа процедура, запазена само за фараоните и най-заможните поданици на владетеля. Въпреки това, с течение на времето процесът се усъвършенствал и ставал все по-достъпен за обикновените хора.
Процесът на мумифициране
Мумифицирането включвало отстраняване на по-голямата част от вътрешните органи, както и влагата от тялото. Мозъкът бива изваждан през носа с помощта на специални инструменти. Тази задача била особено деликатна, тъй като лицето лесно можело да се обезобрази. Впоследствие се прави прорез в левия участък на корема, от който се премахват органите под гърдите и корема. Тези органи, включително черния дроб и червата, били запазвани в специална кутия и погребвани заедно с тялото. Само сърцето винаги е оставяно непокътнато, тъй като се смятало, че то е центъра на битието и интелигентността на индивида.
Следващата стъпка е накисването на тялото във вана с натрон, която действа като дехидратиращо средство. Натронът се състои от натриев бикарбонат и натриев карбонат. Агентът е получен от Вади Натрун – пустинна долина, известна с многобройните си манастири. Обикновено период от около четиридесет дни бил достатъчен за пълното обезводняване на тялото, което ще бъде мумифицирано.
След като тялото изсъхва, то се изпълва с нужните елементи. Прорезът в корема е затворена и восък или смола са използвани за уплътняване на ноздрите. След това изсушеното тяло се намазва с различни масла. Екип от козметици и фризьори били също част от процеса. След разкрасяването тялото било готово за процеса на увиване. Стотици метри плат били използвани за увиването на тялото. Амулети, които били ценни за покойника приживе, били поставяни между слоевете плат, за да служат като защита. Гореща смола се излива в, за да гарантира ефективността на процеса. След като работата по тялото е завършена, мумията е поставена в ковчега за подготовка за престоящите погребални обреди.
Мумифицирането е било традиция не само за хората, така и за животни, тъй като са открити мумии на множество животни, включително котки, кучета, алигатори, змии, ястреби и други.
Ролята на религията в процесът на мумификация
Религията оказва дълбоко влияние върху процеса на мумификация в Древен Египет. Египтяните, наред с почитането на многобройни богове и богини, вярвали във вечния живот и възкресението на тялото. Техните вярвания се подсилват главно от естествени наблюдения като вярата, че слънцето се преражда от изток всяка сутрин, след като е починало на запад през предходната вечер. Отвъдният свят е бил наричан полето на тръстика. Митичен плодороден и продуктивен регион, в който хората ще преминат след смъртта. Смятало се, че тялото е приютило душата, която може да живее дълго след смъртта, стига тялото да бъде запазено. Мумификацията се разглежда като средство за осигуряване на вход за отвъдния свят. Мумификацията използва експертните знания на свещениците, които участват във всички етапи на процеса. Свещениците извършвали и ритуални и религиозни обреди след като тялото било мумифицирано.
Инструменти и практици, участващи в мумифицирането
Процесът на мумификация се е състоял почти изцяло в работилницата на балсаматора, която често била разположена в близост до храмове. В процеса са използвани някои инструменти, като първият е мозъчна кука, която е използван за извличане на мозъка. Острие от Обсидиан било използвано за направата на разрез на корема. Фуния служела успешно за изливане на смолата през носа в черепната кухина.
Ръководителят на процеса на мумифициране беше балсаморът – висшестоящо духовно лице, чийто занаят бил наследствен. Балсаморът се представял за Анубис, богът на балсамирането, докато водел прецизните обреди, които съпътствали мумификацията. Няколко други духовници също били замесени в други дейности като обвиване и подготвянето на бъдещите религиозни ритуали. “Мумификационната индустрия” в Древен Египет била отговорна за наемането на много работници, занаятчии и майстори.
Наследство и упадък
Откриването на мумиите, понякога в непокътната им форма, е помогнало на учените да добият представа за древните цивилизации, тяхната култура и начин на мислене. В ерата на съвременните технологии учените са извлекли информация за начина на живот, болестите, взаимоотношенията, генетиката, продължителността на живота, здравето, употребата на наркотици чрез анализ на откритите останки. Процесът на мумификация хвърля светлина върху културните и религиозни практики, както и върху научните иновации в Древен Египет. Долината на мумиите, открита в Египет, привлеча безброй учени и историци от всички части на света.
Упадъкът на мумификацията в Египет започва с външни нахлувания от сили като Персия, Гърция и Рим. Броят на умиращите нараствал за сметка на намаляването на броя мумифицирани. Спадът на личното и колективното богатство и нарастването на влиянието на християнството в египетското общество водели до намаляване на популярността на тази традиция, която била запазена жива в продължение на хиляди години, сякаш балсамирайки сама себе си. Процесът, който някога бил сложен и изпълняван перфектно до най-малкия детайл, станал труден и с лошо качество. Чуждестранните митологии заели мястото на египетската митология и мумификацията, която била важна част от египетската религия и начин на мислене, в крайна сметка загуби историческата битка и изчезнала завинаги.
