Кое родното място на джаза?
Джазът е много популярен музикален жанр, който възниква в чернокожите американски общности в Ню Орлиънс, САЩ. Музиката е повлияна от африканските ритми и европейски хармонични структури. Джазът води корените си в музикален и културен смисъл от региона на Западна Африка, афро-американските музикални традиции (рагтайм и блус) и европейските влияния и мелодии. Джазът се развива в края на XIX и началото на XX век. Много хора смятат, че именно джазът е “класическата музика” на Съединените американски щати. Джазът е признат за основен и обособен жанр музика през 20-те години на миналия век. Той се се характеризира с импровизация, полиритъм, беквокали, както и със силно влияние на блуса и суинга.
Природата на джаза
Джаз музикантите изразяват множество различни емоции чрез своята музика, вариращи от чиста радост до болка. Затова джаз изпълнителите обичат да създават свои уникални стил и звучене, с които да бъдат лесно разпознаваеми дори само след няколко секунди. Тромпетистът Луис Армстронг звучи много различно от Майлс Дейвис. Джаз изпълнителите с удоволствие създавт кавъри на песни, които звучат по съвсем различен начин спрямо оригиналния стил, в който е била записана песента. Следователно многобройните джазови записи на едно също парче могат да звучат коренно различно един от друг. За почитателите на джаза именно това е и сред най-ценните му особености- че всяка версия да звучи различно и уникално, с което се обогатява не само джаза конкретно, но и цялата музикална култура.
Родното място на джаза
Ню Орлиънс е известен с връзката си с този музикален жанр и всеобщо се смята за люлката на джаза. В края на деветнадесети век ритмите под които градът танцува са подобни на вуду мелодиите, докато в други части на страната хората масово се наслаждавали на военни маршове. В Ню Орлиънс нямало подобно разминавания – в града всички се наслаждавали на африканската музика. Ню Орлиънс бил единственият американски град, където африканските роби имали право да притежават барабани.
Ню Орлиънс изигра жизненоважна роля в развитието на този музикален жанр. Градът има най-разнообразно население в Съединените щати, като заедно живеят американци, мексиканци, германци, италианци, французи и африканците и отнсоително успешно си взаимодействат помежду си. Многобройни афроамерикански традиции се смесили с други култури от целия свят и постепенно джазът се родил като смесица от блус, военни маршове, рагтайм и други видове музика. Инструментите, използвани от танцовите и маршови групи в Ню Орлиънс, за кратко време се превърнали в джаз инструменти. Някои от най-ранните джазови инструменти включвали базови духови инструменти от тръстика, барабани и тромпети, туби и други инструменти от военните оркестри на епохата.
Първоначално джазът е бил посветен почти изцяло на идеята за танци, но по-късно той се развил в различни мелодии и ритми и хората започнали да го слушат и седнали. Огромен процент от ранните джаз музиканти изпълнявали парчетата си в бордеи и барове в Сторивил.
Като официална година на раждане на джаза можем да определим 1917 г., а впоследствие този музикален жанр се развива бързо и се разпространява по целия свят само за няколко години. Еволюцията на джаза е водена от многобройни талантливи музиканти, включително и световноизвестните Майлс Дейс, Чарли Паркър, Дюк Елингтън и Луис Армстронг.
Кой е Бащата на белия джаз?
Бащата на белия джаз е Джордж „Папа Джак“ Лейн. Лейн е американски музикант, който основава своя група в Ню Орлиънс в периода между Американско-испанската и Първата световна войни. Лейн е първият музикант, който се е слял с латиноамериканска, африканска и европейска музика. Досег, който определя целия му живот и музиката, която създава.
Повечето от джаз изпълнителите в Ню Орлиънс, които разпространяват джаза в други части на САЩ през 1920-те и 1910-те, започват кариерата си като членове на маршовата група на Папа Джак.
Дори след като законите за сегрегация влезли в сила с изискванията “белите” и “чернокожите” да бъдат отделени в обществото, Лейн продължил да наема средно тъмнокожи афроамерикански музиканти, твърдейки, че са “кубинци” или “мексиканци”, ако някой сегрегационист се опита да създаде проблеми. Това е и една от причините групата му да се радва на огромно внимание и интерес. Самия Лейн многократно е споделял, че вярва, че музиката обединява хората.
Джордж „Папа Джак“ Лейн се оттегля от музикалния бизнес около 1920 г., но той е бил интервюиран няколко пъти в следващите десетилетия, представяйки спомени от първа ръка за първите дни на развитието на джаза в Ню Орлиънс.
