Как манията ни да правим снимки се превръща в заплаха за спомените ни
Няма нищо по-хубаво от изобретяването на фотоапарата. Любими, омразни, скъпоценни – всички имаме запомнящи се снимки в албумите, а с усъвършенстването на технологиите, вече можем да увековечаваме живота около нас колкото, когато и където поискаме. Снимките са нашите спомени, но дали освен, че помагат, могат и да вредят на способността ни да си спомняме преживявания от миналото?
Днешната технология ни дава възможност да направим десетки снимки само за няколко секунди
От нас се иска да спрем да снимаме, чак когато сме напълно доволни от резултата – перфектните усмивка, ъгъл и светлина. Само допреди двадесетина години това постижение на технологиите е било абсолютен мираж за хората. Проучване от преди няколко години – Shutterfly Survey съобщава, че американците правят повече от 10.3 милиарда снимки само за месец. Всемогъщите мобилни джаджи в нашите джобове са основните оръжия при правене на снимки за 60% от средностатистическите хора.
Този стряскащ контраст на настоящето с миналото означава, че преди десетилетия цената на снимката е била онзи уловен момент, заслужаващ да бъде предаден на идните поколения. Главната причина за правене на снимки според хората, взели участие в проучването на Shutterfly survey, било желанието да запомнят свои изживявания. Но в крайна сметка тези ценни моменти се стопяват в потока от многото дигитални платформи със снимки от вечерята от миналата нощ, селфитата, пръстите ни в пясъка на плажа по време на последната ни екскурзия. Общото между всички тези снимки е малкият шанс да бъдат разглеждани в бъдеще. Не е ли невероятно, че неусетно губим дирята на снимките, които смятаме, че правим, за да си спомняме някога за тях?
Според учените главният проблем със съхраняването на спомените е, че те се забравят в процеса на работа на мозъка
Когато разчитаме дигиталната техника като фотоапарати и смартфони да запомнят нашите преживявания, ние „изключваме“ способността си да запомняме. Това е така, защото се отдалечаваме от познавателния процес, нужен за създаване на спомени. Според професора по психология Линда Хенкел (https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/0956797613504438) фотографирането на предмети оказва влияние на паметта. Тя провела експеримент с участието на 74 студента. Едната половина трябвало да снима различни експонати в музей, а участниците от другата половина – просто да наблюдават експозициите.
На следващия ден студентите били помолени да си спомнят това, което видели в музея. Резултатът бил наистина впечатляващ – студентите, които правили снимки, описали бегло предметите от музея и си спомняли малко детайли дори за местоположението им, за разлика от онези, които не правили снимки. Това доказвало твърдението, че когато снимаме, използвайки компютърна техника, ние си спомняме по-малко от видяното.
Стремежът ни да запомним повече чрез използването на обектива ощетява способността на паметта да действа активно и да съхранява спомени
Според Хенкел поведението на паметта смогва доста трудно на прекомерното натискане на копчетата за снимане на нашите камери.
Ключът към запомнянето на нашите преживявания и ценни моменти е да гледаме по-често направените снимки и дори да ги показваме на хората около нас. Поглеждайки към стара снимка, ни активираме и преогранизираме своята памет, което помага да си припомним историята и усещанията, съхранени чрез нея.
Но проучването на Shutterfly показва и още нещо – дори да правим повече снимки от всякога, ние ги споделяме все по-рядко с останалите хора, дори 90% от участниците в проучването да са съгласни с факта, че споделянето на снимката укрепва съхраняването на спомена и историята зад нея. По-голямата част от участниците признават, че напоследък не са се връщали към свои снимки, направени преди десет или повече години.
И да не забравяме – всеки път, когато ни се отдаде възможност да разлистим старите албуми или папката със снимки във фотоапарата и социалната мрежа, нашите спомени ще ни се отблагодарят. Особено когато става въпрос за любимите ни хора, празници и места.
