Ар Нуво: Движението в изкуството, което властва в края на 19-и и началото на 20-и вeк
Ар Нуво е стил в изкуството и архитектурата, популярен между 1890-те и началото на 1900-те, като постепенно влиянието му намалява. Първата световна война бележи краят не златните години на този стил. Ар нуво е движение, вдъхновено от природата и структурата, по-специално тези на растенията и цветята. Движението обхваща архитектурата, интериорния дизайн и декоративните изкуства. Особено силно влияние има при създаването на мебели и архитектурата, включително по отношение на осветлението, домакинските съдове и мебелите. Ар Нуво носи философията, че изкуството трябва да бъде начин на живот. Движението води своето начало във Великобритания в Arts and Crafts Movement, което е основано от Уилям Морис. Нарастващата технология на печат позволявала на движението да достигне до световната аудитория по-бързо, отколкото се очаквало. Въпреки големия успех, след 1910 г. стилът Ар Нуво започнал да губи актуалност.
Архитектура
Архитектурата при Ар нуво се възприема като алтернатива на еклектичния стил, който е разпространен в цяла Европа през втората половина на 19 век. Ар нуво архитектурата се изразява най-често чрез декорация на сгради. Те са украсени с орнаменти в извита форма, базирани на цветя, растения и животни. Архитектурният стил Ар Нуво за пръв път се появява в хотели в Брюксел, включително Hotel Tassel и Hotel Solvay.
Мебелите и интериорната декорация на хотела (включително дори килима) са напълно съобразени с този стил. В Париж Ар Нуво е приет като реакция на строгите разпоредби, които се налагат върху фасадите на сградите. Архитектурният стил се разпространява от Белгия и Франция до останалата част на Европа, приемайки различни имена и характеристики в различните страни. Архитектурата в стила Ар Нуво достига своя връх през 1910 г., но значително намалява влиянието си до началото на Първата световна война, като мястото му е заето от Ар Деко.
Визуалните изкуства
Графичното изкуство и живописта процъфтяват в епохата на Ар нуво, поради новите технологии на печат и създаване на живопис. Изкуството вече няма не заемало своето място единствено в галериите, но и в списанията, брошурите и по стените на къщите – отвътре и отвън. Графиката, свързана с периода, изобразявала жените като символ на модерността, блясъка и красотата. Някои от водещите графични художници през периода на модерното изкуство са Обри Биърдсли, Юджийн Грасет, Жул Шерет и Анри дьо Тулуз-Лотрек. Художниците, които били част от движението Ар Нуво често също били свързани с други художествени движения, които съвпадали в годините, в които и Ар нуво се развивало като движение. Символизмът и набизмът са две от тези движения, в които активни били и много от ориентираните към Ар нуво артисти.