Арт-дилърът Ив Бувие се избави от безмитните си пристанищни складове
Ив Бувие продаде своята империя от складове със свободен митнически режим. Компанията Natural Le Coultre, която до неотдавна беше собственост на известния швейцарски търговец на произведения на изкуството (арт дилър) и виден бернски бизнесмен, а също и ответчик по гръмко съдебно дело, има нови притежатели.
Гражданинът на Швейцария и един от известните арт-дилъри Ив Бувие продаде своята частна семейна компания Natural Le Coultre, която има предмет на дейност транспорт и съхраняване на произведения на изкуството
Тази фирма има вече 150 годишна история, като Бувие я наследява пряко от своя баща. Той съумява от третостепенна фирмичка с местно значение да я превърне в световен конгломерат, като измисля доста хитра и ефективна схема на действие с произведения на изкуството като същевременно съумява да направи минимални разходите, свързани с подобна дейност. Това е идеята му по целия свят да има мрежа от освободени от данъци и митнически такси складове, най-големите от които са разположени в такива „злачни“ местенца като Сингапур, Женева и държавата-джудже Люксембург.
Автомобил на компанията Natural Le Coultre. 1928 г. Фото: NATURAL LE COULTRE SA / Creative Commons / IAR & R, 2017
Подобни складове, които се обозначават с термина „фрий порт“ (буквално „свободно пристанище“) представляват най-често огромни специализирани хангари, които се разполагат на територии с особени митнически режими, най-просто казано – в офшорни зони. В тези помещения се складират, охраняват и осигуряват особен пропускателен режим на различни произведения на изкуството – картнити, скулптури, бижута, антики и пр., които се намират там в режим на освободена от плащане на данъци зона. Те могат да се внасят, да престояват неопределено дълго време и да се изнасят като при това не се обмитяват нито на влизане, нито на излизане. Сделките по покупко-продажба на тези артефакти също не се облагат с данъци и такси, а също и временният им износ за участие по изложби в трети страни.
До тук виждаме колко просто е и най-гениалното нещо, но то става такова едва след като се измисли и приложи!
Първоначално, при създаването си, тази малка семейна компания се занимава изобщо с превоз на стоки – от селскостопанска продукция до произведения на тежката промишленост, за да се превърне днес в един от най-големите световни лидери в областта на арт логистиката. Освен това разширява и обсега на дейността си като включва в своята „производствена“ си листа и застраховане, опаковане, товаро-разтоварни операции с произведения на изкуството. Впоследствие този списък е допълнен с такива специализирани дейности като реставрация, рамкиране и дори технологични изследвания.
Западната преса редовно осведомява заинтересованите за хода на сделката
В печата се публикуват сведения, че в качеството си на заинтересовани купувачи са били няколко крупни американски фирми, с подобен предмет на дейност. Търгът е спечелен от френската фирма André Chenue SA (основана през 1760 г. и собственост на семейство Да Коста Нобел), която извършва аналогична дейност, като от финансовите ѝ отчети става ясна и цифрата на нейния годишен оборот в рамките на 70 милиона евро.
Няма явно обявени данни каква е цената на сделката. Предполага се, че решението да се раздели с част от семейното наследство, е взето от бизнесмена Бувие под влияние на неблагоприятните събития, които го спохождат през последните няколко години. От 2015 г. той е един от обвиняемите по углавно дело за мошеничество в Монако, а също така ответник по гражданско дело в Държавата на шоколада.
Дмитрий Риболовлев. Фото: Интернет / Creative Commons /
IAR & R, 2017
Обвиненията против него са повдигнати от руския олигарх Дмитрий Риболовлев, който цяло десетилетие се ползва от услугите на Ив Бувие като „художествен консултант“ (каквото и да означава това). За педиод от 11 години, като се започне от 2003 и се стигне до 2014 година, Бувие купува от името и за сметка на руския олигарх 38 произведения на изкуството на обща стойност 2 милиарда долара. Тезата на олигарха пред съда е, че е платил два пъти повече от реалната им цена. В договорите за покупко-продажба на артефактите, в качеството на продавач, е записана хон-конгската фирма на Бувие MEI-Invest, като е отбелязана комисионна от 2%. Според руския олигарх общо плащанията по сделката са 40 милиона долара, включват в себе си и заплащането на услугите на Бувие като агент по нея, и той няма право да претендира за допълнителни плащания над тази сума.
От своя страна Бувие твърди, че в случая е действал като дилър, който може свободно да определи нормата на своята печалба
Както е наложилата се практика в такива случаи, Бувие отправя контраобвинения към руснака, като посочва, че заради тези „разправии“ в продължение на две години е загубил стотици милиони долари (тези хора милионите за нищо ги нямат!) а също така върху него е била нанесена обида, разбиваща безупречната му до сега професионална репутация. В съдебните дела и спорове са били въвлечени и десетки „трети лица“ – в частност едно от тях е Министерството на правосъдието на Монако, чийто ръководител Филип Нармино, е бил принуден да подаде отставка след като е бил обвинен в това, че е получавал многократно „ценни подаръци“ от руския богаташ.
(По материали на световния печат, превод и адаптация д-р Юлиан Митев, изкуствовед)
