Японските занаяти от Тохоку – в света на регионалното японско изкуство
Кое отличава регионалното японско изкуство от столичното? Как да оценим майсторството на занаятчията? Защо и как в Япория ценят ръчния труд?
За нас все още Япония си остава съдържанието на онази малка и скандална книжка на Марко Семов „Япония като за Япония“. Трудно е да се обхване наведнъж всичко, което представя Страната на изгряващото слънце, но опитът на СБХ да представи Япония с нейните народни занаяти в изложбата „Красотата на японските занаяти от Тохоку“ бе повече от сполучлив. Трябва да имаме едно наум и затова, че тя продемонстрира много неща – едни явно, това бяха например уникалните предмети на ръчното производсто; други по-завоалирано като отношението на правителството към пострадалите от областта Тохоку и „меката сила“ както в дипломацията се нарича действието на изкуството.
Японското изкуство винаги е предизвиквало интереса на българския зрител
За разлика от останалите страни, в това число и България, които в общия случай се представят с принтвани върху винил рисунки и тексктове, тук можахме да видим истинския предмет на ръчното изкуство, високото майсторство в обработката на глината, хартията и дървото както и любовта на отделните колекционери към занаятчийските произведения. Изложбата беше идеалното съчетание на тези принципи – на три текстови експоната, отпечатани върху винил отговаряха 70 експоната – предмети, които не само даваха представа, но показваха и разбирането на японската администрация за това, как трябва да се подготви изложба за представяне в чужбина. Тук, с ръка на сърцето трябва да призная, че в това отношение нашата администрация има да се учи още и още. Хората показаха, че ако и да нямат златни съкровища, задължително показани в Лувъра, имат неща близки и понятни на обикновените зрители, които ще посетят изложбата.
Щамповането върху ръчно боядисана коприна наистина впечатлява
Деликатно намекнаха също така, че тихото очарование от минималната форма на гледжосаната глинена стомничка за саке може да бъде не по-малко ефективно от блясъка на среброто и златото.
Изложбата имаше няколко логични тематични ядра – на първомясто текстовете и географската схема, които съвсем накратко запознаваха посетителите с повода за изложбата. А след това бяха внимателно подбрани предмети, които представят цялото жанрово разнообразие на ръчното производство, развито в тази област – древно грънчарство и съвременна керамика, лакови изделия, предмети от текстилното производство, а също такива, които са изработени от метал, дърво и бамбук. По съвсем непосредствен начин, редом едно с друго, бяха показани изделия, които принадлежат както на древни майстори, така и на съвременни творци, които се вдъхновяват от народните занаяти, развивани през вековете, отразяващи бита, културата и духа на Тохоку.
Металическите изделия имат съвършена и уникална форма и са добър стимул за днешните дизайнери от цял свят
Тази префектура същевременно е и фон, на който се разгръща панорамата на красотата на народните занаяти, характерни и за целия Японски архипелаг, като това е бил и основният замисъл на Соеци Янаги, който в началото на ХХ век основава движението „Мингей“ (в буквален превод „народни занаяти“), който по време на своето пътуване из областта остава очарован от красотата на видяното. Това го подтиква да започне да прави колекция от керамични съдове и други предмети, които намира по време на редовните си обиколки от областта. Неговият пример скоро бива последван от други влиятелни членове на „Мингей“ сред които са Канджо Каваи и Ходжи Камада (керамици), Кейсуке Серидзава (текстилен дизайнер) и водещият майстор на япански гравюри Шико Мунаката.
На тяхното преклонение пред народния гений, както и на колекционерските им усилия, дължим това, че днес може да видим и изучаваме тези красиви автентични творби.
Поразява прекрасната форма на металическите изделия, които веднъж видяни, няма как да бъдат нито забравени, нито объркани с други – формата им е така логична, развита и усъвършенствана през вековете, така изящна, че се е запазила и се ползва до днес. Интересни са също така и оригиналните шевици с памучни конци върху конопени платове, както и изделията, изтъкани от ръчно украсена коприна с природни бои.
Интериорът на изложбените зали бе силно променен след като в тях бяха изложени предветите на народните занаяти от тохоку
Всичко, което ни показва тази изложба, е още един индиректен подтик да обърнем внимание и на нашето занаятчийско наследство за да видим, че нашите народни майстори по своите умения да овладеят материала и да направят от него красивия уникален ръчно изработен предмет по нищо не отстъпват на никого.
Автор:д-р Юлиан Митев, изкуствовед
