Уникални български документални изложби гостуват в Будапеща
Виждали ли сте тефтерчето на Васил Левски, бележника на поета Пейо Яворов или изваян с ориенталски орнаменти султански ферман отпреди Освобождението? Тези и още ценни експонати се радват на изключителен интерес сред стотици българи и приятели на българската култура в Будапеща. По случай Деня на съединението – 6 септември в Българския културен институт в унгарската столица бяха открити две уникални документални изложби.
Първата – „Книги, посоки, публики“, е дело на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. С финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“ са представени ценни ръкописи, старопечатни книги, фотографии и знакови документи от съкровищницата на библиотеката. По покана на директора на института Олга Попова в Унгария гостува и колективната изложба „Да бъдем равнопоставени с другите европейски народи…”, посветена на делото на Васил Левски. Тя е резултат от съвместната работа на експерти от Националната библиотека, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Министерството на културата, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Националния исторически музей и Националния военноисторически музей. Тематичните табла са подредени в двете изложбени зали на културния институт в Будапеща.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ДЕЛОТО НА ЛЕВСКИ
„Да бъдем равнопоставени с другите европейски народи… зависи от нашите собствени сили. Експозицията, посветена на Апостола на свободата, е свързана с европейските измерения на дейността на Васил Левски. Как случващото се през ХІХ век в Европа влияе на революционните идеи в българските земи? И от друга страна, какъв отзвук предизвикват събитията у нас, като Априлското въстание от 1876 г., сред европейската общественост“, обясни д-р Камелия Божилова – архивист, асистент в отдел „Български исторически архив“ на Националната библиотека и един от авторите на изложбата за Васил Левски. Експозицията впечатлява с уникални снимки, карти, гравюри, текстове и цитати, свързани с делото и паметта за Васил Левски.
Нескрито любопитство предизвика и експозицията „Книги, посоки, публики“. Тя показва едни от най-ценните експонати от колекциите на отделите на Националната библиотека – „Ръкописи и старопечатни книги”, „Български исторически архив” и „Ориенталски сбирки“.
ОТ ПРЕПИС НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ ДО ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ СВЕТСКИ БУКВАР
„Отдел „Ръкописи и старопечатни книги” представя някои от най-известните и богато орнаментирани български ръкописи. Сред тях особено впечатление правят „Енинският апостол“ от края на Х век, „Добрейшовото четириевангелие“ от началото на ХІІІ в. и Първият Софрониев препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г.“, обясни по време на откриването доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление „Опазване на ръкописно и документално наследство” в Националната библиотека.
Българската следа в световното книгопечатане очертават „Часословец” на първия български печатар Яков Крайков, „Абагар” на епископ Филип Станиславов, първата печатна книга на новобългарски език – „Неделник” на Софроний Врачански и първият български светски буквар на д-р Петър Берон – „Рибният буквар”.
Завещанието на Евлоги Георгиев
За експозицията „Книги, посоки, публики“ отдел „Български исторически архив” подготвя документи, които засвидетелстват успехите на просветното дело през Възраждането и предизвикват огромен интерес сред публиката. Посетителите могат да видят документи на Габровската гимназия и завещанието на Евлоги Георгиев. С него богатият родолюбец дарява средства за построяване и издръжка на Софийския университет – най-старото висше учебно заведение в България. Експонирани са писма на видните търговци братя Робеви и Христо Тъпчилещов. Изключително впечатление правят портретната фотография на княз Александър І Батенберг, манифестът на цар Фердинанд І за обявяване на Балканската война и личният бележник на поета революционер Пейо Яворов.
Персийски ръкописи и султански фермани
Отдел „Ориенталски сбирки“ излага преписи на творби от ранни арабски автори, художествено изработени персийски ръкописи, както и редки старопечатни издания на османотурски език. Отделът съхранява третата по значение в света сбирка от османски документи. Особено ценни за българската история са бератът на султан Абдул Азиз за утвърждаването на избрания видински митрополит Антим І за пръв български екзарх, както и ферманът за откриване на първата българска фабрика на Добри Желязков от град Сливен.
По време на откриването доц. Любомир Георгиев отговори на интересни въпроси на посетители. Хората попитаха за документи на унгарски език за българите в Трансилвания, за личния архивен фонд на капитан Петко войвода, съхраняван в „Български исторически архив”, както и за стойността на експонираните ръкописи.
Изложбите могат да се видят и у нас
Това е първото пътуване на двете експозиции извън границите на България. Иначе, читателите на artgallery.bg, които са в България, имат възможност да разгледат двете изложби и в София, тъй като в Унгария са представени реплики и тематични табла. Оригиналите са изложени на първия и на втория етаж на Националната библиотека, така че заповядайте!
Снимки: Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”
