Скулптурите на Иван Нешев – сплав от емоция и образ
Иван Нешев (1927-1987 г.), чиято първа посмъртна изложба в столицата бе разгърната в галерия „Академията“, е посветена на 90-години от рождението му
Скулпторът си замина от този свят на 60 години. Смятам, че дистанцията от 30 години вече позволява на биографията му да се гледа безпристрастно, а създаденото от него в областта на кавалетната и площадната скулптура да получи своята адекватна оценка. Той придобива висшето си художествено образование в тежките следвоенни години и времето на „култа към личността“ (1947-1953), но пък има късмета негов преподавател да е Любомир Далчев – братът на поета Атанас Далчев. Показаните още като студент дарби са толкова мощни, а наученото – толкова полезно, че му позволяват след дипломирането му като скулптор веднага да се влее в редиците на уважаваните и търсени творци.
Участва, по-вярно в тогавашния дух на времето е да се каже „допуснат“ е да участва в редица изложби на кавалетна скулптура и кой знае поради какви капризи на тогавашните бонзи, управляващи изкуството, – на общи изложби, макар че произведенията му започват да се вписват все по-малко в господстващите тогава в изкуството ни идеологически канони. Работата му на свободна практика, а също и като преподавател, му позволява да изкарва необходимите средства за насъщния и същевременно да отделя внимание и на собственото си развитие като ваятел. Творческото наследство, което той оставя и днес вълнува както специалисти, така и зрители, със своя обем, дълбочина на разработка на темите, вглъбено проникване и въплътяване на образите.
Дарбата, изострената му чувствителност и отговорността пред потомците, го кара много внимателно да се стреми към балансирани изяви и тази негова своеобразна „дипломатичност“ в полето на изкуството дава своите плодове – приет е в официоза – Съюза на художниците през 1956 г. – паметливите помнят, че това е времето на „Априлския пленум“ и началото на топенето на тоталитарните ледове в обществото. Уви, твърде за кратко. Дарбите му на художник, а в същото време способността му да може да обясни кратко и ясно идеологическите дилеми на изкуството пред обществото – да не забравяме, че Желязната завеса между двата свята в общи линии е изградена, а Студената война вече е набрала обороти, му отваря пътя към професорско преподавателска работа.
Освен това, Иван Нешев беше от ония творци, които в еднаква степен добре владееха както длетото и резеца, така и устното и писменото слово
През 1964 г. постъпва във Академията, която тогава – в духа на времето – носи името Висш институт за изобразително изкуство (ВИИИ) „Николай Павлович“. Отначало – за някакви мизерни пари (това се е запазило и до днес) – е хоноруван преподавател (и тогава, и сега около 30 лв месечно „джоб парасъ“, както казват нашите южни съседи). Постепенно, макар и изключително трудно, „със скърцане“, расте в академичната йерархия. През 1966 г. във ВИИИ е обявен конкурс, той го спечелва и става редовен преподавател, като тема на неговата дейност се нарича „Моделиране и пластически етюд“. След 6 години се издига до „старши преподавател“, след 8 години – през 1980 г. – е избран за „доцент“, а след още 6 – за „професор“. Натрупаните години стаж сред професорско-преподавателския състав му създават авторитет, той вече е известно име не само в академическите среди, но и сред широките интелигентски кръгове. Венец на неговата политико-административна дейност е, че за три години, през периода 1983-1986 г. е избран за заместник ректор на института, а през 1985 г получава и най-висшето звание за социалистическата наградна система „народен художник“, което вече му гарантира прилично материално съществуване при тогавашните условия.
През този период той намира време и за активно творчество – участва (най-често в колектив) в редица конкурси. Реализирани са негови идеи за паметни монументи. Разкъсван между административните и обществените си задължения, той не забравя мисията си на творец.
Характерно е творческото му виждане, че добрият скулптор не пренебрегва историческото наследство
Ще цитираме неговите думи, свързани с това: „Необходим е опитът на много поколения, за да се създаде (постигне) извивката на една колона, на една корабна греда, на една автомобилна кабина, докато им се възвърне първичната чистота, такава каквато има извивката на една гръд или на едно рамо… Съвършенството се постига не когато вече няма що да се прибавя, но когато няма какво повече да се отнеме“. Творчеството му, погледнато с „днешни очи“, показва че Нешев се стреми и постига удивителни успехи в това да усвои, задълбочено и успешно да преработи опита на поколенията творци преди него. В скулптурата му – особено женските торсове и портрети – се вижда, че той не само се вглежда в чуждия, но успешно набира и собствен художествен опит. Достиженията на предците стават и негови, но е далеч както от голото отричане, така и от прякото подражание.
Той съумява, понякога интуитивно, а друг път рационално, да надгради, да надстрои, да обобщи и да намери онова, което е характерно само за него, онова, което е творческата му мощ. Особено силно тази черта се проявява в неговата кавалетна зооморфна пластика. По същество, няма област в скулптурата, в която той да е работил и да не е оставил отпечатък със своите творчески постижения. С еднакъв успех се вглежда и черпи опит както от технологическите постижения на своето време, така и от природните форми. Най-важното за него като творец е, че когато се вгледаме в създадените от него скулптури и си зададем въпроса как са живели тогава, в неговата епоха хората, намираме достоен и верен отговор.
Видеоалбум с творчеството му можете да разгледате на:
https://www.youtube.com/watch?v=2hjPXVwmluk
Наследството, оставено от скулптора е многобройно, но устроителите на изложбата се справят с трудностите на нейното аранжиране. Със снимки, рисунки и оригинални експонати съумяват достойно да представят художественото дело на твореца Иван Нешев
Иван Нешев се очертава като един от първомайсторите на българската кавалетна зооморфтна пластика. Формите, линиите и обемите са “минимални” , а въздействието и образността им – максимални.
Портретната скулптура на Иван Нешев е ярък образец на своето време
„…класическият скулптурен прийом изображението да се изважда от сърцевината на материала… …да се търси център вътре в композицията, който с последователна визуална асоциативност изтласква обемите отвътре навън и това прави работата емоционално действена. Обобщената форма не прави композицията монументална, но спомага за нейната по-добра емоционална звучност. Натурата се преодолява в такава степен, че да не занимава зрителя, а плавно моделираната форма да дава възможност да се покаже красотата на човешкото тяло така, че то да въздейства освободено от плът, плът – пречистена в хармония от преливащи се обеми…“
Иван Нешев
Всички материали за твореца са еднакво достойни за работа, а получените резултати ни удивяват и днес
Зрелият период на скулптора предвъзхищава пътя за развитието на пластическото изкуство през следващите десетилетия
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
