„СКРИШНИ ИГРИ“ НА АНТОН ТЕРЗИЕВ – ОПИТ ЗА ДЕШИФРИРАНЕТО НА „ЗАГАДЪЧНА“ ИЗЛОЖБА
В тази изложба, наречена „Скришни игри“, нейният автор – отдавна известният в артистичните среди Антон Терзиев е вложил много старание и скрит смисъл.
Като се започне от известни наглед съвсем дребни и незначителни, уж случайно съвпаднали събития. Такова е например откриването на изложбата, което по дата съвпада с деня на убийстгвото на видния столичен журналист и известен български драматург от близкото соц минало като Георги Марков-Джери. По-нататък авторът се стреми да улесни работата на зрителите, които сериозно възприемат елемента на скришност и на игра в изложбата и желаят да я разгадаят в нейната цялост.
Може да се каже, че този стремеж е довел до малка по обем, заемаща само две зали от изложбеното пространство на галерия „Червената къща“, в които са разположени 7 картини – всяка една от тях озаглавена „Скришни игри“, носещи пореден номер с римски цифри от І до VІІ, всички рисувани през периода 2016- 2017 г., като провенансът на платната е от сбирката на видния български колекционер Николай Неделчев. Така, че още оттук започва разгадаването на загадката – изложбата е колкото на автора, толкова и на колекционера на неговите картини. Отбелязвам това като радостен факт.
Следващата стъпка към разгадаването на скритите игри е фонът от знамена на който са разположени останалите – като правило единични обекти: груба човешка ръка, обърната с дланта си към зрителя, изобразена на фона на българския трикольор.
Има ли смисъл да се задълбочаваме по-нататък в разшифроването на загадката
Не, но има смисъл подробно да се спрем на композицията, която е използвал Антон Терзиев. Тя е съставена от един централен обект, който носи основния смисъл и който живописно е изграден като опозиция на фона. Фонът пък е хаотично разхвърлян, надребнен и пъстър, подсказващ, че той умножава и доуточнява както поставената загадка, така и намерения отговор.
Следващата картина, на която би трябвало да се спрем за да затвърдим откритията си по разшифроване на загадките в скришните игри, носи наименованието „Скришни игри ІІ“ (2016) като на фона на хаоса от черно-червено жълти знамена се издига страшен черен квадрокоптер, снабден с две фото-видеокамери. Инструментът перфектно следи тълпата под него и изпраща информация за случващото се на оня, който го е изпратил. Темата за това как техническият прогрес от една страна разширява възможностите на човека, а от друга страна разгръща потенциала за ограничаване на свободата му и извършване на безконтролни наблюдения е перфектно развита и струва ми се, че тук се крие и разковничето на скрития смисъл.
Малко по-различна като композиция и затова, вероятно определена като въвеждащ експонат, е картината „Скришни игри ІІІ, където американското знаме внася определеност на мястото, а действията са определени от позите на три човешки фигури – едната от тях сякаш е на плаж, а другите две са се отдали на плътски забавления покрай двата басениа, изобразени на картината, така, като че ли художникът ги вижда от птичи поглед.
От друга страна, с въпросите, които е написал в своето кратко експозе към изложбата, авторът също облегчава зрителя
Ето част от тях: „Как се движим в мъглата на забавлението, бъркаме ли знаците на предупреждение със знаците на параноя? Какви са визуалните проекции на предизвикани от политически катастрофи социални вълнения? Какво е влиянието на корпоративния интерес към гореспоменатите манипулации?“ – тези въпроси, заедно с представената от художника визуална информация много точно обозначават не само антропологичните му търсения, обозначени с флаговете на разлимчни страни, но и неговите убедителни отговори, когато картините от изложбата се съпоставят една с друга. Именно в това, според мен, се крие успехът и обаянието на тази изложба.
Не знам дали колекционерът Николай Неделчев си дава сметка за това, но ценното е, че го споделя с широката публика. Може би една от разгадките на тези скришни игри може да намерим и в думите на журналиста Светослав Тодоров, когато той изразява своето впечатление от видяното: „Тази изложба обединява две неща – това, което ни кара да изключим или превключив за малко (курсивът е мой – Ю.М.), и това, което ни кара да настръхнем за секунда – в един момент, в една картина“. Когато загадките са разгадани остава впечатлението от качественатга живопис и от това, че художникът ловко е избягал от назидателността на патерналистичната художествена беседа, но е накарал зрителя почти като дете, с помощтта на играта и загадките, скрити в нея, да се докосне до сложните проблеми на днешния ден.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед