СГХГ без „Свян и Страсти“ показва рисунките на Илия Бешков
Втората изложба, която последва след откриването на “Под сянката на Ориента” в СГХГ е посветена на огромното художествено наследство на Илия Бешков; по-точно на най-голямата по обем част от него – рисунката.
Извънстудиен портрет на куратора на изложбата Красимир Илиев (снимката е направена на 19. 09. 2017 г. по време на откриване на експозицията)
Представени са трудно обозримо число рисунки – стените са запълнени, както се казва „до отказ“, с рамки, където с различни по цвят подложки, са показани най-разнообразни авторски рисунки. В друг случай толково много рамки, „оставени без въздух“, просто биха си пречили една на друга, а също и на зрителя. Тук това е избягнактато благодарение на умелата комбинация между различните видове подреждания – линейно, ядрово и групово, на артефактите.
ИЛИЯ БЕШКОВ, Рисунка (фрагмент), ок. 1935, туш, лави, акварел, провенас – колекция Димитър Инджов
Те са разнообразни не само по използваната техника. Известно е, че Бешков не само е владеел различните видове – показани са рисунки с туш, лави, акварел, гуаш, молив, смесена техтника. Авторът също така е обичал да провежда и собствени експерименти. Зрителят вижда разнообразието на художествената линия и щрих, чието използване Бешков също довежда до виртуозност – наклонът на линиите, тяхната дебелина, гъстота, начин на щрихиране, също има огромно значение за разкриване на темата, за нейното възможно най-добро и ясно представяне на зрителя.
ИЛИЯ БЕШКОВ, Рисунка (фрагмент), ок. 1935, туш, лави, акварел, провенас – колекция Димитър Инджов
Изложбата е и знаково потвърждение на апела на Бешков, редовно отправян към неговите студенти: „Рисувайте, рисувайте, докато сами са превърнете в рисунка“
Това е една от мислените оси около която кураторът Красимир Илиев е създал концепцията си за изложбата. Да ни покаже, че в алфата и омегата на творчеството на Бешков, не декларативно, а наистина, е и стои рисунката – във всичките нейни възможни смисли, начини на направа и хипостази.
ИЛИЯ БЕШКОВ, „Пролет“ (фрагмент), ок. 1936, туш, лави, акварел, провенанс – ХГ „Илия Бешков“, Плевен
Втората ос, около която е изградена концепцията, е жизнелюбието на твореца Бешков към хората. За да потвърди това кураторът цитира оригиналните думи на художника: „Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората“. Тази мисъл е представена и със своя изобразително-зрителен ред в изложбата. Рисунките на Бешков и най-вече човекът в тях, е показан точно така – в състояния и пози, които да ни умилят – например фигурките на малките деца, да ни отвращават – например фигурите на стари и млади похотливи развратници, да ни карат да плачем – тогава, когато случайно зърнем Бешковата илюстрация на случка от собствения си живот или да примираме от страх, покрай ужасите които показват или внушават неговите рисунки.
Най-страшни в това отношение са неговите карикатури – може би навмремето са били смешни, но сега ни докарват до яд и плач, когато разбираме колко прав е бил карикатуристът Бешков, когато безпощадно показва лъжата и безчестието на политицити, станало уж във „време оно“, а с пълна сила важещо и в наши дни.
Третата ос, по която се изгражда концепцията на показваното, е „енцеклопедичната панорамност“, с която Бешков е отразил живота на своето време и огромните поуки, които може да извлечем днес
От неговият поглед не са убягнали никакви индивидуални и колективни действия, няма нищо, дори от най-интимният свят и постъпки на човека, което да не е изобразено. Ако си зададем въпроса, дали и в нашето, българското изобразително изкуство, има аналог на „Кама сутра“, това без условно са рисунките на Бешков на сексуална тема, представени в огромно количество на изложбата. Тук отново ще споменем, казаното от Кр. Илиев по време на откриването на изложбата, че „Бешков е ценен още и като смел търсач на истината – на първо място за себе си, за околните, за цялото общество“. Той обръща внимание, че творецът представя човека и стореното от него с най-големи подробности, на които е способна само рисунката на гения. „Похотта, уродливастта, красотата на неговите герои е убийствено правдива. Те са негови рожби, които обича и осмива без да мрази.“ – допълва кураторът.
В същото време тази изложба, макар и постфактум, се превръща в апотеоз на една от най-пренебрегваните изложбени теми – рисунката
В това отношение СГХГ подава обнадеждаващ пример за нашите куратори: рисунката може и трябва да присъства в изложбените зали – както като съпътстващ , така и като основен изобразителен материал, влизащ пълноправно в корпуса на всички експонати. От друга страна именно представянето на този човек като художник е и своеобразен скок във времето – да си спомним нерадостния факт, че само най-невинният пласт от тези произведения е показан на единствената изложба, която художникът прави приживе в София и тя е през 1937. От 1937 до 2017 г. изминават 80 г – значи това е била необходимата историческа дистанция нашето общество да набере смелост да изложи публично тези теми, които за другите общества и народи са или обсъдена и затворена страница, или ежедневна практика на показване.
Колко ли години ще са необходими на потомците да покажат нас по този начин – нима отново 80?!
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
