Режисьорът в художествения салон – изложбата на скулптури и рисунки на Петринел Гочев
Ако, както пееше известна поп звезда от близкото минало, до едно (небръснато от седмици) същество, застане друго (небръснато от седмици) същество ще се получи… откриване на изложба на Петринел Гочев от Чавдар Гюзелев, което се превърна в действителност в галерия „Сезони“.
Тази вечер театралната художествено-творческа интелигенция, заедно с някои отделно взети писатели и поетеси, наред с редовната публика, дойде да засвидетелства уважение не към сценично-театралното, а към скулптурното и рисуваческо умение на видния български художник и известен столичен режисьор Петринел Гочев. Словото при откриването, започнато с кратките думи на Маргарита Видралска (собствненичката на галерията) бе продължено от художника Чавдар Гюзелев-Чочо, който от своя страна на 19.10.17 г. бе открил в галерия “Ракурси“ своя изложба живопис, наречена „Опасни игри“. Днес той, в ролята си на откриващ изложбата, се опитваше сам да надене „ръкавицата от чортова кожа“, както казват познавачите за професията на изкуствоведа.
Публиката беше запозната с неговото недоумение и терзание защо аджеба човекът с рядко срещаното, почти уникално име Петринел, го е избрал да открие изложбата му при наличието на толкова добре подготвени и блестящи софийски изкуствоведи. От една страна той, може да се каже, му е състудент и колега, макар и да не са се познавали кой знае колко задълбочено, от друга – споделят почти едни и същи визуални възгледи и стратегии на миметично изобразяване, от трета… – за третата не стана много ясно, но се оказа, че е заради критичното отношение на Ч. Гюзелев към размътените естетически практики на съвременния „Булгар-булга-а-а-р“, демонстрирано често от него в безкрайните простори на Интернет.
За публиката беше интересен и състезателният диалог (подобно нещо друг път съм виждал само когато Венци Занков се активно се месеше в речта на Петер Цанев при откриване на неговата изложба), който двамата художника проведоха комай без да го искат, нещо повече – без дори да се усетят, че спорят помежду си.
Самата изложба е втората поредна, която П. Гочев устройва в галерия „Сезони“
Това той прави, както на мен лично ми се струва, впечатлен от финансовите успехи, които имаше първата му издложба тук. Подредбата на експозицията в пространството на помещението е направена със същия сценографски размах, както и предишната. Прави обаче впечатление, че този път скулптурите и скулптурните групи са по-миниатюрни и върху стените висят в рамки рисунки с молив, а не това, което се обозначава със шаблона „маслени бои, платно“. За това пък рисунките, които са представени, са истинско пиршество за окото на ценителя и познавача. Достойнствата им може продължително да се обсъждат, но ще се спра главно на три неща – разнообразието на щриха, в който се вижда, че натуронаподобителната рисунка е основата на изобразителните възгледи на художника, а също и основа на оптиката на човешкия му поглед върху нещата, които го заобикалят.
На второ място поставям композиционните му умения
Дори когато в неговите рисунки законите на композицията са умишлено нарушени, това не пречи на зрителя да се наслаждава на прекрасните му моливни „увражи“, задъжтително датирани и снабдени с радирунг, за разлика от тези на много негови колеги художници. Не пречи също така да се наслаждава на светлосянъчните съотношения в рисунъка, да чувства живота, вложен в линията – доместифицираща в едно обем и плоскост. На трето място може да поставим разбираемостта на автобиографичните черти на рисунката. Цикълът, спокойно може да бъде онасловен „Рисунки от моя живот“. Най-важното е, че биографичността на представеното е дискретна, не се натрапва, а спомага за разбирането и осмислянето на посланието, фиксирано с молив върху белия лист.
За представените скулптури и скулптурни групи може да кажем, че хармонично запълват площа и оптически уплътняват обема на изложбеното пространство, като си съответстват добре с рисунките. Дотолкова добре, че някои от рисунките могат спокойно да бъдат сметнати за ескизи към скулптурите. Внимателното вглеждане в абрисите на правите или седнали женски фигури издават, макар само частично, скритото преклонение на автора към прарафаелитите – подобни удължени пропопрции на крайниците, щателна разлаботка на дължината на шията, деликатно спираща до онази черта, където не може да твърдим със сигурност, че има точно копиране както на възгледи, така и на протомодели.
Художникът се изявява пред публиката не само като тънък (о)ценител на женската красота, но и като творец, надарен да ни представи в материал нейния тленен образ
Тонираният му гипс в това отношение е безупречен. Както скулптурите, така и рисунките внушават на зрителя скритата тревожност, притаена болка и необяснима тъга. Това са онези трудноуловими индивидуални качества, с които авторът надарява произведенията си и заради които зрителят стои прехласнат пред артефактите, продуцирани от Петринел Гочев.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед