Природата – жива и мъртва – зад стените на „CREDO BONUM“
В средата на 90-те години на ХХ век у нас видният български скулптор и известният софийски представител на късната соц бохема – Георги Донов бе изложил инсталация, съдържаща метална стойка и чим със зелена трева, размери 20 х 20 см , това е 400 кв.см земя и тревна маса
Общ вид (интериор) от изложбата. Експонатът в средата е дело на кураторката В. Ножарова и илюстрира основната
теза и заглавие NATURA VIVA
По време на изложбата той се грижеше за нея – подстригване (с малка ръчна ножичка), торене и поливане на тази част от инсталацията, която изискваше такива действия. Тогава, според Лотман, у нас се осъществяваше „взрив на културата“ и такива неща бяха окачествявани като „острието“ на съвременното изкуство. Днес, когато се навършват без две години четвърт век от посочения факт, в галерия „CREDO BONUM“, тази идея претърпява своята историческа реновация в „множествено число, сегашно време“. Представена е изложба, чието заглавие е изписано на латински (в съзвучие с името на галерията) NATURA VIVA (жива природа).
НИКОЛАЙ РАЙНОВ (1889-1954), “Градина” (ок. 1920), смесена техника,
35 х 28 см.
Провенанс: А-К. “Св. Русев”
Зрителят е изненадан, че в средата на залата, като въвеждащ експонат, има скован от дъски сандък, след това е сложена хидроизолационна мушама, цялата тази конструкция е напълнена до две трети от обема си с почва, в която са бучнати 4 стебла царевица, няколко стъбла (по-точно би било да се каже „пòвлека“) със зелен фасул и един корен тиквичка. Като оставим настрана всички политико-икономически асоциации, които предизвиква тази „земледелческа“ инсталация може да кажем, преповтаряйки след кураторката Весела Ножарова, че това е живата природна илюстрация на основната идея на изложбата – а именно идеята за „конгруентно“ (взаимодопълващо е и зваимообусловено) развитие на художествения живот. Това изречение се нуждае от пояснение, което бързаме да дадем.
Зрителите тръпнат, друг път не видели, в една изложба да се показват живи и …
Централната мисъл е взаимствана от биодинамичното земеделие
Според даваните устни и текстови пояснения, това е вековната мечта да бъдат създадени такива градини, в които отглежданите и растящи съвместно биологични единици се допълват и подкрепя. По нататък кураторката при откриване на изложбата озвучи идеята, че „…природата и растенията с тяхната жизненост и мъдрост са образите, които занимават художниците, а взаимното общуване ги кара да търсят момента на хармония и баланс, които така рядко се постигат в реалния живот“. Тук няма какво повече да добавим – навсякъде по света, където има творчески съюзи, има и скандали в тяхната дейност. За разлика от нас, там тези скандали остават на санитарния минимум, докато тук те растат до разрушителния си максимум.
Тези зрители скоро ще усетят прелестите на ненормативната лексика на
Н. Солаков в неговото произведение
Тази идея за перманентното земеделие (да не се бърка с теорията ва „перманентната революция“ на Троцки) се илюстрира прекрасно с „емблематичния пример“ от времето на инките и маите – комбинацията между царевица, тиква и боб. Бобът нтатрупва в корените си азот, който подхранва другите. Високите стъбла на царевицата дават опора на боба, ксойто се увива окло тях. Тиквата е разперила широките си листа малко над почтата и я предпазва от загубата на влага и буйния растеж на плевели. Ако трябва да проектираме тази метафора в художествения живот от близкото минало, то около Министерстгвото на културата (стеблото на царевицата) се увиваха бобовите стъбла на различните творчески съюзи (СБП, СБХ, СБК), а партията беше разперила широките си листа в корените-ръководства, контролираше субсидията – живителна влага на финасовите поощрения и пазеше от „плевелите-натрапници“, които не бяха членове на съюза.
Но да спрем с алюзиите до тук и да се съсредоточим на представениет експонати – гвоздеите на програмата са два
Първият е произведението на Николай Райнов „Градина“ в сложната и малко популярна лаково-станиолова техника. За неговите увлечения в тази сфера пише подробно синът му Богомил Райнов. Тук зрителите могат да видят нещо направето с вещина и майсторсто и останало само по себе си както уникат както по замисъл, така и като технология, употребена в българското изкуство. Този експонат се отделя от всички останали, но е и обединителен център на тази по същество еклектично съставена експозиция.
Кураторката на изложбата – изкуствоведката В. Ножарова подробно разказа за замисъла и осъществяването на експозицията
Вторият експонат-гвоздей е серията от рисунки на Н. Солаков, където, ако зрителите внимателно четат текста, могат да се възхитят на употребата на ненормативна лексика в рисунката.
Като правило еклектиката в изложбата намира своето оправдание, понеже всички разднородни и разновидови експонати гравитират около основната кураторска идея, илюстрират я и я защитават повече от сполучливо.
Еклектиката не пречи на зрителите – всеки намира по нещо за себе си
