Плакатите на Стефан Десподов-Деспо: От улицата – в музея!
Афишите, а по късно и плакатите са, образно казано, деца на улицата
Основното им предназначение в днешния пъстър и претоварен с най-различна, в това число и визуална информация, ден е да ти „грабнат“ окото, да го задържат за миг за да ти съобщят веднага три от най-важните неща за събитието – къде, кога, какво става около теб. След като сторят това те директно се отправят в небитието – вятърът ги развява, дъждът ги мокри и къса докато пръстта ги погълне.
Малко по-различна е съдбата на плакатите, дело на именити художници. Точно такива театрални плакати приюти Националната художествена галерия-Двореца. Те са дело на видния, отишъл си от този свят – на 65 г. на 6 януари 2015 г. – художник Стефан Десподов-Деспо.
Изложбата грабва зрителя още с първите експонати, които се появят пред погледа му
Роден през 1950 г. в гр. Кюстендил той винаги е подчертавал това, макар постоянното му жителство да беше в столицата
Средното му образование е строителен техник, защото завършва съответния техникума в София, с нищо не подсказва, че той ще продължи професионалният си път в областта на изкуството. Но съдбата видимо е имала за него други планове. Постъпва в единствения по това време у нас Висш институт по изобразителни изкуства – ВИИИ „Николай Павлович“ по специалността свързана с изучаването на плаката при един от най-изявените наши майстори в тази област – художникът Александър Поплилов. Още като студент проявява своята остра наблюдателност, умението си да чете между редовете и да схваща както веселите намигвания, така и гримасите на живота, а след това с лекота и остроумие да ги претворява върху хартия. Запазените рисунки от онова време красноречиво потвърждават това, а първата му изложба е през далечната 1970, когато той е само на 20 години.
Церемонията по откриването
От ляво на дясно: Правда Спасова, Валентин Господинов, Бистра Рангелова (пред микрофона), Диана Драганова-Щир, Румен Леонидов
Работата му като илюстратор в издателство „Техника“, а след това и „Народна култура“ са местата, където „младият специалист“ (имаше такъв термин тогава) трупа житейски и художествен опит, наблюдава заобикалящата го редакционна работа, изостря и доуточнява уменията си на рисувач, поставен в строгите рамки на технологичните изисквания. Съвременниците му го познават като „многоликият Янус“ – той е еднакво добър и в създаването на кавалетни платна с маслени бои, на карикатури и на плакати. Роден дом и последно пристанище му става Народният театър „Иван Вазов“ – може да се каже, че плакатите, които Деспо прави за неговите постановки са бисерите, в короната му на професионалист.
Интересни са цветните сатирични рисунки. Някои от тях се превръщат в плакати за постановките на редица столични театри, с които художникът успешно сътрудничи през последното десетилетие от живота си
Свидетел съм на това, как мои познати специално минаваха край сградата на този български храм на Мелпомена, в захлас гледаха изложените му там плакати за постановките „Макбет“ и „Сако от велур“, както и „Тартюф“ и „Хъшове“, а след това подробно си разказваха един на друг какво са видели, обсъждаха всички тънки и хумористични моменти, които са забелязали и нерядко, разглеждането завършваше с решенията семейно да посетят даден спектакъл, въпреки астрономическата цена на билетите.
Сега плакатите, рисунките, карикатурите и някои от картините, заедно с много фотографии и видеофайл, се чувстват уютно в залите на Националната художествена галерия
Дарението на неговата вдовица, преподавателката по философия в НХА, Правда Спасова, обогатява фондовете на галерията музей със 76 безценни експоната. Дано тази наша единствена национална галерия намери сили средства и най-вече желание, да ги опази и съхрани за бъдните поколения. Откриването, понеже не бе извършено в присъствието на самата директорка Слава Иванова, може да го счетем с една степен по-ниско от това, на чуждите художници, които са представени там, макар и без дарения. Щом стана дума за дарения съвсем накратко да напомним за това, че перничанинът Васил Крапчански също приживе дари 70 свои превъзходни акварела, но не бе удостоен с никаква изложба – неведоми са пътищата господни дори в „галерийно-музейното дЯло“ у нас.
Изумителен рисувач и портретист, не само вярно схващащ визуалните черти на героя, но и намиращ най-вярната му човешка особеност
При откриването заместник директорката на галерията Бистра Рангелова направи подробен анализ на мястото и ролята на художника за създаването нва съвременния театрален плакат
За Ст. Десподов тя каза: „Едва когато видиш така събрано творчеството на един от нашите най-известни български плакатисти – Деспо! – си даваш сметка колко сериозно, колко зодълбочено, колко възвишено и колко интересно е товао изкуство“. При откриването от страна на софийските куратори думата бе дадена на изкуствоведката Диана Драганова-Щир, която отбеляза следното за творчеството на художника: „Името на Стефан Десподов е знакова за българския плакат и мястото му е в Националната художествена галерия, той тук може да бъде видян от много широк кръг…“, а директорът на Кюстендилската художествена галерия Валентин Д. Господинов, който всъщност е и създателят на научно-проучвателските действия по организирането и събирането на корпуса от експонати, подчерта, че това е „това е тежка изследователска изложба“, но примерът и подкрепата на колегите са му дали сили както при устройството ѝ, така и когато взема решения да я покаже пред публиката в столицата.
По време на изложбата зрителите можеха да си закупят и книга, разказваща подробности за Стефан Десподов-Деспо
Най-интересно беше изказването на вдовицата на художника Правда Спасова, която в своето слово повдигна края на завесата за отношението на столичната артистична бохема към покойния: „Аз какво да кажа – обърна се направо към аудиторията тя. – Много накратко. Защо имам желанието да благодаря? Защото за какво е изложбата в края на краищата. Значи хиляди естети и изкуствоведи ще ви кажат много неща защо е една изложба. За мен изложбата е на Стефан, защото е попълване и на липса. Но не на емоционална липса. Това никой не може да запълни. Липса такава, каквато онзи ден Иво Хаджимишев, когото много отдавна познавам, обяснявайки ми защо не може да дойде ми каза: „Абе, знаеш ли (?), на мен Деспо много ми липсва!”. Аз го погледнах иронично, защото какво ще ми говори на мен. – Каза – “Липсва ми като визия в центъра на София!”. И ето – тази изложба, мисля, че е една малка компенсация за хората, на които Стефан липсва като “визия в центъра на София”. Защото плакатите му бяха едно нещо, на което погледът се спираше. Няма го сега, но пък има го Стефан като художника от Кюстендил, който идва да съществува в Националната художествена галерия, а Стефан си беше от Кюстендил и искаше да бъде кюстендилски художник…“.
Накрая думата бе дадена на човека, който още навремето ни предупреди, че „варварите идват“ – Румен Леонидов
В отделни витрини е показано и парахудожественото му творчество
Добрал се последен до микрофона, той реши да компенсира с продължителността на неговото ползване. Предупреди публиката, че не иска да превръща изложбата в „панихида“ и започна да чете някакъв дълъг есеистичен текст за художника в стил „идват мислите несвързани, идват думи – с бинт превързани“. Стефан Десподов беше наречен от него „пич“ и други подобни от сорта – не ми се иска дори да го цитирам. Най-интересното бе, че на 21-та минута, в края на церемонията по откриването той „удари“ едно прекръстване и театрално отстъпи крачка назад. Зрителите, дошли на откриването, особено представителите на групата „The Jaws“, облекчено въздъхнаха и се запътиха да гаврътнат традиционната чаша вино.
Какво ще види зрителят, когато посети изложбата – маса интересни неща: подробна биография на твореца, произведения от всички жанрове в които е работил – театрален плакат, карикатура, хумористични рисунки и видео с филм за Стефан, излъчен навремето по телевизията. Ще си отдъхнат ог градската суета във веселия и хумористичен свят на Десподов-Деспо.
Най-важното е, че ще се заредят със енергията на визията в центъра на София.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
Цялостната церемония по откриване на изложбата може да бъде видяна на интернет адрес: https://www.youtube.com/watch?v=yZgjUyx8gFI
