Никола Манев превръща галерия „Финес“ в „Кръстопът на светлината“
Според една много оригинална класификация, озвучена от софийския куратор Филип Зидаров, в чиято основа са поставени художниците и изненадите, коите те поднасят, майсторите на четката и платното се делят на три принципно отличими групи
Костадин Събев, портрет на Никола Манев (фрагмент)
Първата е художници, които не познаваш, но когато видиш работите им, те не те изненадват; втората група е художници, които твърде добре познаваш и заради това не могат да те изненадат; и третата е, че има художници, които независимо от това колко добре познаваш, винаги има с какво да те изненадат. Според изложбата, открита на 18 септември 2017 г. в галерия „Финес“ на художника Никола Манев и наречена „Кръстопът на светлината“, този майстор на четката принадлежи към третата група „по класификацията на Ф. Зидаров“.
НИКОЛА МАНЕВ, „Подводно сияние“, година на създаване – не е посочена, размери – не са посочени, провенанс – ателието на художника, естимейт 3 500 €
Първата изненада все пак бе предвидима – художникът живее и работи (в последно мреме) в Париж, често не е добре със здравето и за никого не бе изненада фактът, че за разлика от предишни години, сега не присъства на откриването на своята изложбата.
НИКОЛА МАНЕВ, „Космос ІІ“ (фрагмент), година на създаване – не е посочена, размери – не са посочени, провенанс – ателието на художника, естимейт 450 €
Втората изненада бяха представените общо 80 произведения – преимуществено картини, направени с пастел, разпределени много сполучливо и равномерно, както в 4-те изложбени зали, с които разполага галерията, а също и в така наречения „Зелен коридор“, който лично на мен, винаги ми напомня за Дрезденските „Зелени сводове“.
НИКОЛА МАНЕВ, „Посоки“ (фрагмент), година на създаване – не е посочена, размери – не са посочени, провенанс – ателието на художника, естимейт 350 €
Третата изненада беше как майсторски той владее всички необходими „инструменти“ и постига рисунъчните и живописни ефекти с възможно най-добрата техника на сухия пастел като инструмент да придаде тънките нюанси на играта със светлината и с това, как благодарение на светлината и сянката предметите оживяват, започват да проявяват своя характер, най-вече като обеми, съотнотения и места в пространството – много характерно за това говорят например произведенията му „Огнени пространства“ І, ІІ и ІІІ които са истински апотеоз на светлинните ефекти, получени от играта на огнените пламъци.
НИКОЛА МАНЕВ, „Древни послания“ (фрагмент), година на създаване – не е посочена, размери – не са посочени, провенанс – ателието на художника, естимейт 550 €
Много добре е намерил своето място и водещият експонат на изложбата
Това е портретът на художника Никола Манев, направен с молив от Костадин Събев. За разлика от другите представени произведения, той е обозначен като „частно притежание“ и не е предложен за продажба.
НИКОЛА МАНЕВ, „Пространства ІІІ“ (фрагмент), година на създаване – не е посочена, размери – не са посочени, провенанс – ателието на художника, естимейт 350 €
Заслужава внимание и това, че този път галеристката Мариела Табакова не бе привлякла никой от видните столични изкуствоведи, а сама с вдъхновено слово-апотеоз съм художника откри сезона в своята галерия. Тя намери много тънката и благодатна струна в душата на зрителите – да разкаже за преживяванията си, свързани с делонвата работа около устройването на изложбата на твореца.
Осветли подробно наратива за това, че той освен във Франция, където са художници с брат си, е живял още в Италия и в Съединените щати, но в последните години прави изложби само в България
Друга характерна негова черта, която изтъкна, бяха многобройните му дарителски акции и други меценатски прояви, с които той утвърждава изобразителтото изкуство както в родния си град Чирпан, така и на други места.
Но истинска изненада, истински коронен номер за зрителите, бе осъществената по мобилния телефон на галеристката връзка с художника, който дори си е бил закупил билет за София, но по здравословни причини не е могъл да пристигне. Голямо беше удивлението, когато зрителите чуха познания му глас. Спонтанно възникналите аплодисменти бяха най-голямата задочна награда за художника. Той имаше възможност, макар и само звуково, да усети любовта на зрителите, изпълнили салоните, да чуе и да отговори на техните пожелания за здраве и творчески успехи.
Трябва да кажа, че и аз също бях възхитен от подобен ход на развитие на събитието и имах прекрасната възможност да оценя неговата маркетингова сила на убаждаваща комуникация, която в съчетание с представените работи, затвърди у мен впечатлението, че този майстор на багрите и палитрата има още дълго да ни изненадва, независимо от това колко много или колко задълбочено сме изследвали художествено-творческия му път, разположен на три континента.
Видяното бе мощен кръстопът на светлината, който наистина в екстаз може да спре всеки зрител и познавач на художественото дело на Никола Манев.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
