„Настроения“ – многостранна изложба на творческия тандем Тодорка и Кирил Гюлеметови
Галерия „АКАДЕМИЯ“ отваря нова страница в юбилейните изложби. Тандемът, който знаем отдавна, но виждаме за пръв път. Доснойно завършваме на академичния изложбен сезон 2016-2017
Тази изложба, нека си го нажем още в самото начало, е многостранна в смисъл, че е изтъкана от много странности
На първо място това е художническият тандем от Тодорка и Кирил Гюлеметови. Те и двамата са почти връстници. Кирил Гюлеметов е роден, през 1938 г., а съпругата му Тодорка Гюлеметова, която познаваме и като Дора Каменова е родена 1939 г. Тандемът е странен и с това, че тази изложба е първата, в която участва вдовицата на Кирил Гюлеметов, (починал на 66 години през 2004) заедно със своя съпруг – така тази изложба с пълно право може да се каже, че е индивидуална, юбилейна, и възпоменателна. Те и двамата са завършили Висшия институт по изобразително изкуство „Николай Павлович“ в класа на видният български график проф. Веселин Стайков.
Колективът на галерия „Академия“ също се беше постарал да направи изложбата и нейното тържествено откриване празник за делото на Кирил Гюлеметов и неговата съпруга. В присъствието на Ректора на НХА проф. Николай Драчев, доцент Бойка Доневска откри изложбата със знаменателните слова: „…изложбата, на която имаме удоволствие да присъстваме тази вечер е наистина уникална… Тук са представени произведенията на две личности, сравнително добре известни в българското културно пространство. Изложбата ги представя в един различен, малко познат „хипостаз“, тоест, като живописци, въпреки, че и двамата са завършили графичното ателие на проф. Веселин Стайков“ – допълни Бойка Доневска и предостави микрофона за по-нататъшно представяне на авторите на доайена на професорско-преподавателският състав на Националнатеа художествена академия – проф. Стоян Домусчиев. В своето слово той се спря подробно на заслугите, които има всеки един от членовете на това творческо семейство.
На първо място проф. Домусчиев подчерта водещата роля на К. Гюлеметов като един от видинте графици от следвоенното поколение, оставили здрави следи в графиката през периода от средата на ХХ век до неговото завършване.По-нататък пътищата им за кратко се разделят. Кирил Гюлеметов започва активно да работи в областта на графиката и илюстрацията на книгите за деца. През 1988 г. илюстрира знаковата за своето време детска книга „Жабокът рицар“, която и до днес остава ненадминат образец в жанра. Тодорка Гюлеметова, след спечелен конкурс, заминава на обучение в Ленинград, където се дипломира като изкуствовед и в тази си професионална роля обучава десетки свои колеги-изкуствоведи, които дойдоха да я поздравят.
Втората странност е, че можем да проследим взаимното влияние при разработването на теми и сюжети
В известен смисъл зрителите са допуснати в творческото ателие на тази художествена двоица и могат да сравняват постигнатото – като се започне от ранните им студентски творби и се завърши с произведенията, създадени в техния най-зрял и продуктивен творчески период. Това почти никога не се показва, когато се правят групови изложби, особено пък, когато те представят творчески тандеми.
Третата странност, която проф. Домусчиев добре очерта в своето слово е тази на взаимното влияние на художествената техника, особено на онази, която е любима и за двамата – живописта и рисунката. Освен това те имат и значителен и широк диапазон от теми извън живописта. Дора Каменова също е автор на няколко книги. Като най-важни от тях може да споменем: „Стенописите в Искрецкият манастир“, написана и издадена през далечната 1984 г., както и уникалната за нашето книгоиздаване в областта на изкуствознанието и музикознанието книга „Изобразително изкуство и музика“, издадена през следващата – 1985 г. – и превърнала се днес в библиографическа рядкост с огромна стойност. В своето слово, за тази книга, Ст. Домусчиев отбеляза следното: „Очевидно музикалната среда е дала своите отражения по- късно изкуствоведката Каменова да напише изследване „Изобразителното изкуство и музика“. И ако общият термин „тон“ в музиката е височината или силата на звука, то в изобразителното изкуство той е количеството светлина върху материята или формата, превърната в графичен или цветен еквивалент“ – допълни своето слово проф. Домусчиев (пълното слово произнесено на церемонията на откриването може да видите на електронен адрес: https://youtu.be/RfjokNN4jQQ).
Най-характерните тематични ядра на представеното, бяха техните рисунки, които убеждават зрителя в това, че и двамата виртуозно владеят моливната рисунка в нейните различни разновидности, но и в това, че нямаше нито една, която да е изпълнена със „соус“ – видимо тази техника не е принадлежала към числото на любимите им. Представени са широка гама графики – изпълнени с различна техника – като се започне от линогравюра и се свърши с ръчно оцветена възрожденска щампа. За представеното от Тодорка Гюлеметова най-характерно е това, че тя е майстор на тихите лирични пейзажи от големия град – както София, така и тогавашния Лененград, в които тя открива тихи, интимни кътчета, далеч от туристическата глъч или парадността на илюстрованите картички. И двамата се увличат от тихия бит – маслените им платна са нещо, с което зрителите тепърва има да си спомнят и да обсъждат в творечството на този тандем, открил се пред нашия взор толкова ярко, запомнящо се и достойно като изживяно приключение в света на българското изкуство през 60-80 те години на ХХ век.
Автор: д-р Юлиан Митев, изкуствовед