Най-красивите жени на Германия – галерията с красавици на Лудвиг I Баварски
Лудвиг I Баварски, крал на Бавария от 1825 – 1848 година, бил прочут със своята любов към изкуството. Той построил първия музей на античното изкуство в Мюнхен. Влечението към красотата на изобразителното изкуство го накарало да заръча на немския художник Йозеф Карл Щилер да нарисува серия с портрети на най-красивите жени на тогавашна Германия.
Хелена Зедлмайер, 1831-г.
Картините били нарисувани в периода между 1827-1850 година и били ориентирани към идеала за красотата на Лудвиг I. В галерията с красавици попаднали немски принцеси, но и обикновени гражданки, като например Хелена Зедлмайер, дъщеря на мюнхенския обущар.
Софи, ерцхерцогиня на Австрия, 1832-г.
Ако кралят решавал да бъде нарисуван портрет на някоя почетна дама, тя получавала подарък – рокля, в която позирала за художника. Така много от дамите в картините изглеждали далеч по-заможни, отколкото било социалното им положение в действителността.
Реджина Даксънбергер, 1829-г.
Щилер разполагал с богато портфолио, включващо не само красавици, но и портрети на известни за времето си хора като Гьоте и Бетховен
Много жени в произведенията на Щилер били известни за съвременниците им, при това далеч не само с красотата си.
Принцеса Мари, 1843-година.
Днес галерията, включваща 38 портрета, се намира в бившата столова в южното крило на двореца Нимфенбург.
Когато Лудвиг I чул за красотата на лейди Джейн Елънборо, тя била специално поканена от него, за да може кралят да се увери в хубостта й. Веднага след това кралят заповядал на Щилер да увековечи класическите й черти за „Галерията с красавици“.
Нанет Каула, най-красивата еврейк в Мюнхен, дъщера на банкера Рафел Каула, 1829-година.
До онзи момент Елънборо получавала много предложения да бъде написана биографична книга за бурния й любовен живот. Но тя смятала, че списъкът с любовниците и ухажорите й щял да бъде бледо копие на готски алманах.
Каролина фон Холнштайн, 1834-г.
В „приятелския“ й кръг попадали немци, французи, австрийци, англичани, гърци, италианци – тя била известна с безкрайните страсти, бушуващи в познанства й с мъжете. Въпреки че измежду любовниците й били дипломати, аристократи и крале, щастието си тя намерила с бедуин от Ориента.
Катерина Роза Боцарис, 1841-г., дъщеря на Маркос Боцарис
Когато станала на 67 години, един пътешестващ англичанин написал за нея: „В стаята пристъпи висока жена, която ме порази с красотата си.“
Лола Монтес, 1847-г., слабост на Людвиг I, заради която се отказал от престола
След като навършила 70 години, тя се опитала да съблазни млад преводач, но без успех. И дори накрая, 73-годишната Джейн недоумявала: „Как е възможно да са изминали вече два месеца, откакто Миджавал последно спа с мен?“
Маркиза Мариана Флоренци, любовница на Лудвиг I, 1831-год.
Олицетворение на най-красивите жени на Мюнхен била дъщерята на обущар. Нейният портрет е окачен в магазин в търговския дом „Auracher Briennerstrasse“. Красавицата била изобразена, облечена като представителка на аристокрацията на Мюнхен.
Лудвиг I Баварски
През 1831 година нейният портрет станал част от кралската „Галерия с красавици“ и година по-късно най-после я сполетяло щастието да си намери мъж – главният прислужник на краля, с когото отгледали девет деца.
Каролина Лициус, 1843-г.
Художникът Щилер нарисувал два портрета на Каролина – през 1841 година, когато красавицата била едва 16-годишна и през 1843 година, когато навършила пълнолетие и станала „още по-красива“
Джейн Елизабет Дигби, 1831 год.
За Каролина Лициус не е известно почти нищо. През 1842 година тя била назована от Лудвиг „най-красивата жена в Мюнхен“. Кралят й подарил 4 хиляди гулдена (над 3 милиона долара) с условието никога да не се омъжва. За последно името й се споменавало в телефонния указател на Мюнхен през 1904 година, когато се предполага, че починала. И вероятно изпълнила заповедта на краля.
Августа Щробъл, 1831 год.
Баронеса Розали Джули Бонар, 1840 год.
Анна Хилмайер, 1829 год.
Амалия фон Шинтлинг, 1831 год.
Амалия Крюденер, 1827 год.
Александра Амалия Баварска, дъщеря на Лудвиг I
