„Лабиринт“ от деликатност и енигматичност в изложбата на Греди Аса
Архитектурният план на галерия „Академия с нейните два входа – външен (откъм парковата алея) и вътрешен (от коридора на НХА) изискват, по-точно – дават възможност, изложбите в нея да имат по два въвеждащи експоната. За зрителите, които влизат през вътрешния вход, мястото на въвеждащия експонат е на късата стена, между две колони. Там Греди Аса (наричан ласкаво-умалително от приятелите си „Грèдо“) е разположил впечатляващо платно, изобразяващо жена в цял ръст с птичка в дясната ръка. Това е единствената картина в този „Лабиринт“ – това е думата, с която видният български художник и известен столичен вузовски преподавател Греди Аса (вариант на изписване -Асса) бе онасловил изложбата си, която откри на 15.11.2017 г. в галерия „Академия“, в която има фигурална живопис.
Преди откриване на изложбата художникът Греди Аса даде пространно интервю за видната българска журналистка и известен столичен ас на културните предавания по БНР Юлия Петрова
Известният български изкуствовед и виден столичен преподавател в НХА Чавдар Попов (пред микрофона) изнесе вълнуващо слово при откриване на изложбата на Греди Аса (с буката в ръка)
Впрочем, когато му дадоха думата при откриването, авторът – къде на шега, къде наистина, пожела на зрителите да се загубят в този „Лабиринт“, някои – например най-неподготвените от тях, вече го бяха направили. Да, наистина за неподготвените за подобна среща с живописта зрители, е трудно както влизането, така и излизането от там. Причините за това са, че произведенията, които този път представя Греди, са интелектуален труд, отбягващ както прекия разказ на миметичната живопис, така и метонимията на познатите абстрактн схеми.
Греди Аса (пред микрофона), направи алаверда на произнесените слова и пожела приятно загубвани на зрителите в неговия „Лабиринт“
В своите опуси той много успешно залага и осъществява посланията си изключително с живописни средства
Това бе изтъкнато и подробно анализирано в думите на българския изкуствовед Чавдар Попов, които той произнесе в краткото си слово при откриването на изложбата пред зрители, както и преподаватели от НХА, изпълнили тази вечер пространството на галерия „Академия“ и дошли да поздравят своя колега за тази негова артистична проява.
На първо място това са композициите на платната му. Има възможност, понеже ги е осъществил на размери от около 180 до 220 см с формат, близък до квадратния. В композициите на представените картини опитното зрителско око може да забележи известен паралелизъм, който по-скоро е циклизиращ елемент, отколкото досадна тавтология.
На второ място е цветово-колористичната организация на повърхността на платната му
Тук Греди Аса е много деликатен както с натиска на четката, така и с неподозираните, но умело използвани от художника, съчетания между черно, розово, „веронез“ и ултрамарин, който е много деликатно приглушен и използван с мярка.
На трето място е вътрешната динамика на цветовия строй в картините му – тук художникът също демонстрира такт и деликатност – използваните геометрични фигури, например кръгове и триъгълници – сякаш са спрегнати в мистериално-магичен танц по периферията на платната.
Ако можем да говорим за някаква наративност в изложбата, то тя се открива в общата подредба на картините, както и в съпоставянето между първия и втория водещи нейни експонати. Избирането на подобен начин на представяне се дължи на предварително приетия галерийно-музеен формат на картините. Това дава възможност на зрителите да ги наблюдават както отблизо така и от далеч за да могат да формират различни усещания и настроения при визуалното им възприемане.
Именно водещата линейно фризова подредба и безспорно информативните етикети (бяха включени също и два биотрафични текста) помагат на зрителите да разчетат авторските послания, вградени в опусите с присъщата на Греди Асса живописна енигматичност.
Тя, дълбоко заложена в представените картини, е огромният смисъл на посланието, което, с тази изложба, художникът отправя към зрителите – любители на живописта и предизвикателство към рецензенти и критици. Но поне последните помнят: от никой лабиринт няма измъкване, ако не разполагаш с „нишката“ на Ариадна.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
