Ким и Ейми – две американки в една българска галерия
Как Ким Ейбрахам и Ейми Ханъм се оказват в с. Полковник Серафимово
Завършването на сезона с две американски художнички
Добре е когато фондациите са на своя културен пост
Започването и завършването на галерийния сезон, поне в София, където има място за конкуренция, е трудна работа. Или трябва да започне ударно и да привлече зрителите или пък плавно и постепенно да ги увлече. Същото е и със завършването. За да е леко и лежерно както при откриване, така и при завършване, Маргарита Видралска – ръководителката на галерия „Сезони“, му е намерила цаката – поне този сезон. Започва и завършва с изложби на американци, като през изложбения период пък редува наши и чужди художници. Чужденците – като правило, са подкрепяни от фондации (за разлика от българските художници, които – също като правило, пък не са подкрепяни от фондации).
В това отношение другите частни галерии в София съществено отстъпват преднината на „Сезони“. Тази година галерията започна своята активна дейност с Макнаби и Зошни, а го завърши с две млади американски художнички – Ким Ейбрахъм и Ейми Ханъм, които живеят в гр. Нов Лондон, щат Кънектикът; град, който помним с това, че се намира в устието на р. Темс при вливането ѝ в Атлантическия океан и като роден град на писателката Елизабет Костова.
В техните първоначални планове влиза да направят пътешествие из България и да снимат, но впоследствие резултатите от техните наблюдения и преживявания не се случват в областта на фотографията, а на изобразителното изкуство
Те са лични гости на поета Любомир Левчев и това си пролича на откриването на изложбата им – голяма част от фамилията – поетът, неговата съпруга и синът му Владимир Левчев бяха на тържеството. Поетът, като зрител, а синът му – Владимир, като човек, който представи дарованията на тези американки пред българската публика, събрана в изложбената зала. По този начин галерията затвърди своята връзка с известната българска арт фамилия Левчеви. Това, според американските учебници по маркетинг се нарича „лифт на социалния авторитет“ и горещо се препоръчва да бъде използвано при различни художествени и граждански каузи.
Двете американки – Ким и Ейми – наред с възхищаването от красотата на природните обекти, са гледали с широко отворените очи на чужденци към българския свят и накрая излизат с доста разнообразни и интересни резултати от своето творчество. За блондинката Ейми Ханум може да кажем, че на първо място е търсила оригиналния субстрат – като правило нейните работи в областта на живописта са върху дърво, като необикновения формат на основата подтиква художничката и към екстраординарни изобразителни решения – от една страна това са удължените контури, а от друга – сполучливите опити за цветово уравновесяване на асиметричната композиция. На второ място може да поставим работите ѝ в областта на колажа. С това тя отново търси необикновения субстрат, изграден от намерени материали. В това отношение много характерно е нейното произведение „Мрежата на скорпиона“, която покрива основната част от тялото му.
Нейната колежка – брюнетката Ким Ейбрахам по отношение на технологиите е повече заинтригувана от възможностите на сухия пастел и на акварела
Внимателно се е вглеждала в растенията и животните, които я заобикалят като се е опитвала да изрази и чувствата, които са я развълнували при допира с непознатият за нея български свят. Това намира отношение в наименованията, които дава на творбите си. Например сухият пастел озаглавен „Като Бог, само с по-малко“ или пък „Може да лежим и да правим само това, което трябва да се направи като умиране и заспиване“ и само още един такъв пример „Ти отказваше да умреш, дори след като отбелязахме красотата и добродетелите ти“.
Сами по себе си подобни заглавия могат да станат обект на пространен изкуствоведски анализ от гледна точка на учението на Зигмунд Шломо Фройд, но няма да злоупотребяваме с търпението на читателя, а ще кажем само – добре, че не са се превърнали в мода за българските им колеги, иначе кой-знае какви подобни бисери ще четем по етикетите на техните произведения. Изображението на симпатичното кученце „Мини“ показва, че авторката има наклонности и към анималистичната живопис.
Като резултат от тяхното двустранно творческо сътрудничество се е получила една съвсем домашна изложба, в която две американски жени-художнички, подкрепени от фондация, добронамерено споделят с нашите зрители видяното и преживяното за няколко седмици в България.
д-р Юлиан Митев, изкуствовед