Изложбата “Ние сме млади” – концептуално?! (част 2)
Продължаваме нашия разказ за изложбата “Ние сме млади”, която се състоя в галерията „Фотосинтезис“. Тук можете да прочетете първа част на тази скромна поредица.
ЛИЛЯНА ЦАНОВА
ЛИЛЯНА ЦАНОВА, „MAP-1“ (фрагмент), серия I-MAP, Дибонд кристал, пигментен печат, 50 х 50 см, 2017
Нейният проект е озаглавен “I-MAP” и независимо дали приемаме или не, свързва личното местоимение Аз” с географската картата. Прави го неразделно цяло от най-абстрактната форма на резултата от пътуването – картографията на географските обекти, като една абстрактна дейност. Процес, който на възможното най-символно ниво да задава въпроси и да търси отговори. При това те да са основно свързани с Аза. „Кой съм Аз?“, къде желая да бъда, какъв искам да съм?
Играта на задаване на въпроси може да продължи дълго, но за нас най-интересни са отговорите, които получаваме от проекта на Лиляна Цанова. Тя не се страхува да сведе множеството различни пътувания към едно, защото знае, че целият ни живот е пътешествие към различна дестинация. За авторката най-важното във всички тези различия да вплете определеността на своето лично Аз, което генерира творческото виждане от останалите и дава точно нейната определеност на погледа към света през хитро сплетените мрежи от цветове, петна и линии, изпъстрили всяка географска карта, план или схема.
ИРИНА НАЧЕВА
ИРИНА НАЧЕВА, „Правилата“ (фрагмент), серия „Матрицата“, Дибонд кристал, пигментен печат, 33 х 50 см, 2016
Тя е завладяна от “МАТРИЦАТА”, защото това е името, което е избрала за своя проект. По този начи зрителят е насочен и към света на киното, но все пак, основната мисъл на проекта е играта, овеществена, с помощта на тази, извършвана, върху 64-те черно-бели квадратчета. Това за Ирина Начева е не само спорт но също изследователски модел. Струпването на иерархически подредени функционални групи от хора на определено място и с определена цел – това е за нея моделът на корпорациите, които тя изследва символно с помощта на шахматните фигури. Те за нея въплъщават корпоративния дух, насочен към ясна полева стратегия, политико-икономически игри, многобройни, сложно технологични процеси на взаимни влияния. Най-после цялата тази “игра”, независимо дали обърната „налице или наопъко“, свързана с фигурата на пешката или на царицата, става и животът на чавека, изведен от фотографката до неговия символно-игрови вид.
ЕЛЕНА АТАНАСОВА
ЕЛЕНА АТАНАСОВА, „Фасада“ (фрагмент), серия „Тетрис“, Дибонд кристал, 50 х 33 см, 2017
Нейният проект е свързан с играта “ТЕТРИС” (същото е и името на проекта), добила популярност у нас през 80-те години на ХХ век, когато в целия свят се понесе вълната от игри на първите малки електронни устройства, успешно заместени днес от джобните телефони. Тази игра на подреждане на плоски фигури върху определена повърхност е вдъхновила авторката да ни представи своето виждане за това как могат да бъдат разчупени абстрактно-стерилните геометрични плоскости. Те се набиват постоянно в очите ни, когато се завърнем вечер в своите жилищни комплекси, квартали “спални чували”, където правите лини и безличните панелни плоскости доминират над всичко. Именно тези плоскости авторката използва като основа, с която да манипулира онези идиотски обекти на заобикалящата ни българска урбанистична среда, която наследихме от близкото минало.
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ, „Портрет 2“ (фрагмент), серия „Неозаглавени мисли“, Дибонд кристал, пигментен печат, 70 х 40 см, 2017
Проектът на Александър Николов е озаглавен възможно най-вълнуващо “НЕОЗАГЛАВЕНИ МИСЛИ” – това ни хвърля в дълбоките води на невидимия процес на обмислането, когато концептът е все още мъглявина, която витае в някакви тъмни и необозначени места, постепенно достига до онази степен на яснота, когато авторът вече започва да борави с фототехниката за да може да даде видимото изображение на тези мисли, макар, че те отново си остават неозаглавени, но затова пък нищо не пречи на зрителя сам да си ги озаглави. Той може да се вдъхнови от тяхната непознатост, необикновеност или необхватност. Може да ги приеме като случване с него, когато фотографията е отразила именно неговите моменти, а фотографът е бил човекът, който е имал способността да ги разбере, улови и фиксира. Остава само ние като зрители да си дадем труда да ги разшифроваме. Тогава наименованието ще си дойне само, а мислите ще станат озаглавени.
ПЛАМЕН ЯНКОВ
ПЛАМЕН ЯНКОВ, Без заглавие 1 (фрагмент), серия Тhe Hockey Game, Дибонд кристал, пигментен печат, 100 х 66 см, 2017
Фотографът ни представя проекта Тhe Hockey Game, мисловно свързан с такава групова колективна игра, какъвто е хокеят без да уточнява дали това е хокей на лед (най-вероятно) или хокей на трева (по-малко вероятно). В същото време тази игра се състои на някакво футуристично място, което не е нито леденото поле, нито затревеното игрище. Това обаче все пак носи белезите на високоорганизирана урбанистична структура, в която воже да се развиват различни – както индивидуални, така и групови спортове. Тук много ясно виждаме как промяната на личната гледна точка на фотографа влияе върху груповата зрителска промяна на усещанията за спорт. Променянето на местата само на два елемента – хоризонта и вертикалата, водят до промяна и на действителност, и на процес, и на функция, и накрая – на резултат. За по-строга определеност трябва да споменем и това, че проектът е заснет през месец май 2017 г. в Копенхаген, какво повече!?
д-р Юлиан Митев, изкуствовед
