Голото мъжко тяло 1856 – 1944
От 21 февруари до 26 март 2017 в Софийска Градска Художествена Галерия можете да видите изложба на живописни, графични и скулптурни произведения, създадени през периода 1856 – 1944 година с обединяващ мотив голата мъжка фигура.
Кураторите на изложбата Аделина Филева, Рамона Димова и Пламен В. Петров са подбрали творби от множество галерии и частни сбирки – Национална художествена галерия, Национална художествена академия, Национален музей „Земята и хората“, Съюза на българските художници, художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Шумен, Плевен, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Лом, Ателие-колекция „Светлин Русев“, фондация „Цанко Лавренов“, частните колекции на Александър Керезов, Боян Радев, Венцислав Кадиев, Владимир Георгиев, Иво Райков, Николай Младжов, д-р Огнян Делибозов, Тома Николов, Христо Баларев.
Голото мъжко тяло присъства в световното изкуство още от древността. У нас обаче тази тема и до днес си остава табу и не е застъпена нито визуално в музейните и галерийни пространства, нито като научна проблематика в теоретичен план.
„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“
– пише Кенет Кларк във фундаменталното си изследване на голото тяло в изкуството. И наистина, трябва да признаем, че голотата най-често се свързва с понятия като сексуално и еротично, както на територията на изкуството, така и извън нея. Тези понятия продължават да се обогатяват и получават ново определение с все повече разширения и уточнения във всяка следваща епоха на развитие на човешката цивилизация.
В българската традиционна култура те намират израз в редица фолклорни обреди и ритуали, народни песни и митопоетични представи. В контраст на това от представителната извадка от образи, показани в рамките на изложбата, е видно, че тези понятия почти липсват в чистия си вид. Забелязва се като че ли тяхното отбягване и отричане от страна на художника.
Изложбата задава за първи път въпросите за това какво дистанцира българския творец от голото мъжко тяло, защо с пренасянето му върху платното то се превръща в нееротичен обект, лишен от емоционалност, как го възприемат и осмислят самите автори и публиката. На тези въпроси едва ли могат да се дадат еднозначни отговори, но поне могат да предизвикат размисъл за това какво ни кара да отместваме със свян и притеснение поглед от мъжките фигури без дрехи и защо в съвременната култура, в която женската голота се натрапва отвсякъде, фигурата на голия мъж продължава да е обект, смущаващ обществото.
Посетителите на изложбата ще видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автора, някои от които знакови имена в българското изобразително изкуство, а други позабравени или напълно неизвестни за широката зрителска аудитория. Организаторите обещават и следваща част на експозицията, разглеждаща периода след 1944 година.
